Морис Фадел
| Морис Фадел | |
| български литературовед | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология, културология |
| Публикации | „Животното като литературна провокация“ (2010) |
Морис Наме Фадел (на арабски: موريس فاضل) е български литературовед и литературен историк от арабски произход.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Морис Фадел е роден през 16 май 1973 г. в Бейрут. Завършва специалностите „Българска филология“ и „Философия“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Водещ на рубриката „Арлекиниада“ в „Литературен вестник“ през 90-те години на ХХ век.
През 2002 г. защитава дисертация по теория на литературата в Института за литература при БАН на тема „История и интерпретация във възгледите на Пол де Ман“.[1]
От 2005 г. е преподавател в департамент „Нова българистика“ на Нов български университет. През 2006-2007 г. е редактор на приложението за академична култура на „Литературен вестник“ – „Varium est“. През 2012 г. е избран за доцент.[1] Директор на бакалавърска програма „Български език и литература“. Редактор на в. „Университетски дневник“.
През 2022 г. защитава дисертация за научната степен доктор на науките с дисертация на тема „Детективи, разузнавачи, Студена Война: криминалната и шпионската литература в сравнителна перспектива“.[1]
Участник е в международни конференции във Франция, Великобритания, Полша и Италия. Участник е в проекта „Литературата на Народна република България“ и в литературно-историческата школа „Д-р Кръстьо Кръстев“. Член е на Френското дружество за изследване на модернизма. Организатор е на националната научна конференция „На път към Хайдегер“ (2007 г., съорганизатор: проф. Владимир Градев) и на международната научна конференция „Култура на войната и военен опит“ (2019 г., съорганизатори: гл. ас. д-р Адела Катана от Военнотехническата академия „Фердинанд I“, Букурещ, и гл. ас. д-р Кристина Йорданова от СУ „Св. Климент Охридски“).[2]
Ръководител е на департамент „Нова българистика“ на НБУ от 2020 г.[2]
Морис Фадел е един от постоянните модератори на Читателския клуб на НБУ заедно с проф. Пламен Дойнов и доц. Йордан Ефтимов.[3] Клубът е създаден през есенния семестър на учебната 2017/2018 г.[4]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Книги
[редактиране | редактиране на кода]- Пол де Ман: опити с невъзможното. София: Изд. център „Боян Пенев“, 2002, 190 с. (ISBN 954-8712-17-2)[5]
- Животното като литературна провокация: „анималистиката“ на Емилиян Станев. София: Издателство на Нов български университет, 2010, 222 с. (ISBN 978-954-535-622-3)[6][7]
- Детективи, разузнавачи, Студена война: криминалната и шпионската литература в сравнителна перспектива. София: Издателство на Нов български университет, 2021, 208 с. (ISBN 978-619-233-164-1)
- Счупената рамка. Разколебаването на репрезентацията в литературата. София: Издателство на Нов български университет, 2025, 220 с. (ISBN 978-619-233-387-4)
Студии и статии
[редактиране | редактиране на кода]- Реторика и разбиране. // Литературен форум, № 5, 5-10 февруари 2002, с. 1, 12.
- Пол де Ман и модерността. // По следите на модернизма и постмодернизма: Лит. и културолог. прочити в началото на третото хилядолетие. – София, 2004, с. 174-178.
- Тялото и езикът. // Да отгледаш смисъла: Сб. в чест на Радосвет Коларов. – София, 2004, с. 195-198.
- Върху понятието за текст в литературознанието. // Литературен вестник, № 4, 2-8 февруари 2005, с.13.
- Литература, действителност, литературна личност: опити върху Далчев. // Литературни култури и социални митове: Сб. в чест на 60-год. на Михаил Неделчев, Т. 2. – София, 2005, с. 135-144.
- Literature, Memory, Action. // Память и текст: Когнитивные и культурологичные аспекты / Ред. Тереса Добжиньска, Рая Кунчева. – София, 2005, с. 69-80.
- Fadel, M. Martin Heidegger - An Ontology Of The Tragic. Studies In East European Thought, 2001, Vol. 53, Iss. 1-2, pp. 133-140. DOI: 10.1023/A:1011222931016. ISSN 0925-9392. WOS: 000168060300011.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 Морис Наме Фадел, НАЦИД.
- 1 2 Морис Фадел, НБУ.
- ↑ „Модератори“, сайт на Читателския клуб на НБУ.
- ↑ Диляна Денева, „Нов български университет открива Читателски клуб“, „Аз чета“, 14 ноември 2017.
- ↑ Мария Липискова, „Картите на погрешното четене“, рец. в електронно списание Българистика Nuova, бр.1, юли 2011.
- ↑ Из книгата „Животното като литературна провокация: „анималистиката“ на Емилиян Станев“ Архив на оригинала от 2013-12-31 в Wayback Machine., електронно списание Public Republic, 15 август 2010.
- ↑ Пламен Антов, „Анимализъм и феноменология“, рец. в електронно списание LiterNet, 02.11.2011, № 11 (144).
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Страница на Морис Фадел на сайта Литернет
- Анкета на сайта на Вера Мутафчиева
- Страница на Морис Фадел на сайта Public Republic Архив на оригинала от 2016-08-02 в Wayback Machine.
- От и за Морис Фадел в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
- Научна литература, свързана с Морис Фадел, в Google Наука
- Статии
- „Нямата красота“, статия върху понятието за красота, на страницата на блогосеминара на проф. Богдан Богданов
- „Щастието като излаз от човешкото“ Архив на оригинала от 2019-08-09 в Wayback Machine., електронно списание Littera et Lingua, есен 2010
- „Постструктуралисткият „период“: реторика/литература“, електронно списание Българистика Nuova, бр.1, юли 2011
|