Мородвис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мородвис
Мородвис
— село —
Основи на базилика от Морозвизд
Основи на базилика от Морозвизд
Macedonia relief location map.jpg
41.8491° с. ш. 22.4169° и. д.
Мородвис
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Вардарски
Община Зърновци
Географска област Кочанско поле
Надм. височина 482 m
Население (2002) 549 души
Пощенски код 2300
Телефонен код (+389) (0)33
Мородвис в Общомедия

Мородвис (на македонска литературна норма: Мородвис) е село в източната част на Република Македония, община Зърновци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в долината на река Брегалница, на левия и бряг, от юг на селото остават склоновете на рида Плачковица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Симеон Стълпник“

През Средновековието при сегашното село е разположен град Морозвизд, от началото на XI век център на една от епархиите на Охридската архиепископия, включваща Малешево и Кратовско. В средата на 14 век градът вече е западнал и се споменава като обикновено село в близост до Лесновския манастир.[1]

В 19 век Мородвис е смесено село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Мородвисъ или Морозда има 320 жители, от които 90 българи християни, 200 турци и 30 цигани.[2]

В началото на 20 век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Мородвис има 80 българи екзархисти и работи българско училище.[3]

След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Мородвиз е част от Зърновска община на Кочанска околия и има 269 жители[4]. Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Мородовис живеят 136 турци и 93 българи.[5]

След повторното попадане на селото под сръбска власт през есента на 1918 година, местните жители са подложени на репресии. По данни на Иван Михайлов на 9 ноември 1923 година Мородвис е подложено на грабеж от страна на сръбски полицаи и сърбомански четници, шестима местни жители са пребити.[6]

Манастирът „Свети Симеон Стълпник” е изграден и осветен в 1968 година от митрополи Наум Злетовско-струмишки. В 2002 година е обновен. Иконите и живописта са дело на Валентин Гюрович и Ангел от Кочани.[7]

В преброяването от 1994 г. населението на Мородовис наброява 524 жители. Според преброяването от 2002 година селото има 540 жители, всички македонци.[8]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 174-175.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.226.
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.132-133.
  4. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 102.
  5. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
  6. Михайлов, Иван. Спомени. т. ІІ, Освободителната борба 1919-1924 г., 1965, с. 559.
  7. Зрновска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 30 март 2014 г.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
Населени места в Община Зърновци
Зърновци | Видовище | Мородвис
     Портал „Македония“         Портал „Македония