Мороища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мороища
Мороишта
— село —
Macedonia relief location map.jpg
41.2028° с. ш. 20.7164° и. д.
Мороища
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Стружко поле
Надм. височина 686 m
Население (2002) 909 души

Мороища или Моровища или Моронища или Морунища (произнасяно в региона Моройшча, на македонска литературна норма: Мороишта, на албански: Moronishti) е село в Република Македония, в Община Струга.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в централната част на Стружкото поле на левия бряг на Сатеска.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато в 1345 година в грамота на Стефан Душан като въ Моровиштехъ. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним *Моровишти от фамилното име Моров (което идва от личното Моро от гръцкото Маврос) и съответства на сръбското селищно име Морович.[1]

В XIX век Мороища е българско село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Миройшча (Moroïschtcha) е посочено като село с 23 домакинства, като жителите му са 72 българи.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Моровища има 35 къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Морунища (Мороища) има 250 жители българи християни.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мороища има 224 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Морунища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 909 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 903
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 2
сърби 4
бошняци 0
други 0

В селото има църкви „Свети Никола“, осветена на 5 май 1985 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски и „Възнесение Христово“ („Свети Спас“), осветена на 18 май 1997 година също от владиката Тимотей.[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Мороища
  • България Христо (? - 20.VII.1903), български революционер от ВМОРО. Войвода на чета от родното си село. През Илинденско-Преображенското въстание действа с четата на П. Динев и прекъсват телеграфните връзки между Охрид и Струга. Край Требенище Христо с четирима четници е пресрещнат и убит от турски аскер[9]
  • България Кръстен Василев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 9 велешка дружина[10]
  • България Симеон, македоно-одрински опълченец, 3 отделна патизанска рота[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 178 - 179.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 102-103.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
  4. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 254.
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 164-165.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 864.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 178.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 112.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 612.


Населени места в Община Струга Struga CoA.png
Струга | Безово | Биджево | Боговица | Боровец | Буринец | Бърчево | Велеща | Вишни | Вранище | Глобочица | Горна Белица | Горно Татеши | Джепин | Делогожди | Долна Белица | Долно Татеши | Драслайца | Дренок | Дъбовяни | Заграчани | Збъжди | Калища | Корошища | Лабунища | Лакаица | Ливада | Локов | Луково | Лъжани | Мали Влай | Мислешево | Мислодежда | Модрич | Мороища | Нерези | Ново село | Октиси | Пискупщина | Подгорци | Поум | Присовяни | Радожда | Радолища | Селци | Ташмарунища | Тоска | Фрънгово | Шум | Ържаново | Ябланица
     Портал „Македония“         Портал „Македония