Морска дивизия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Морска на Негово Величество дивизия
Информация
Активна 1937 – 1939
Държава Царство България
Гарнизон/щаб Варна

Морската на Негово Величество дивизия е българско военноморско формирование съществувало в периода 1937 – 1939 година.

История[редактиране | редактиране на кода]

Морската дивизия е формирана от военноморския флот, бреговата артилерия и морската авиация на 1 април 1937 г. с щаб във Варна съгласно Министерска заповед № 10 от 10 януари 1937 г. Дивизията е подчинена на началника на 3-та военноинспекционна област.[1] Организацията ѝ е обявена с мирновременните щатове за личния състав на войската през 1937 г. Военновременният щат на дивизията е изготвен още през 1936 година. Лично цар Фердинанд връчва на бойните знамена на флотските части.[2]

С включването на бреговата артилерия в Морската дивизия нарастват отбранителните възможности на флота, като в учебно-методично отношение бреговата артилерия остава в подчинение на артилерийската инспекция.[3] Дивизията включва:[4]

  • Флот (с щаб във Варна)
    • Черноморска флотилия (с щаб във Варна)
    • Дунавска флотилия (с щаб в Русе)
      • Подвижна отбрана
        • Шасьори „Черноморец“ и Шасьор „Беломорец“, използвани като стражеви кораби
        • Ведети „Капитан-лейтенант Минков“ и „Взрив“, използвани като разузнавателни кораби
        • Флотска радиостанция и гълъбарник (Русе)
    • Флотска работилница /Арсеналът/ (с щаб във Варна)
  • Морска учебна част (Созопол) – морско училище, учебна дружина (Варна) с 3 учебни роти с взводове по специалности, учебен полудивизион с учебни кораби „Асен“ и „Калиакра“ във Варна и „Камчия“ в Созопол, група учебни ветроходи, група гребни лодки
  • Морска авиация (предстои да се формира впоследствие)
  • Интендантство (Варна) – работилници, складови и интендантска рота с 4 взвода

Дейността на началника на флота се подпомага от флагофицер (началник-щаб, която длъжност от 15 юни 1937 г. заема капитан I ранг Асен Тошев) и мобилизационно, разузнавателно-пропагандно и техническо отделение. Основните ядра на укрепените пунктове се явяват групите батареи на бреговата артилерия (варненската разполага с 4 батареи калибър от 100 до 250 мм, а бургаската с 2 батареи калибър 150 и 210 мм), милнозаградителни и крайбрежни наблюдателни роти. В Бургаската крайбрежна наблюдателна рота има радиостанция, патрулна лодка и гълъбарник. По-късно крайбрежните наблюдателни роти са преобразувани в гранични участъци, 1-ви в Созопол с подучастъци в Созопол и Бургас, и 2-ри в Балчик с подучастъци във Варна и Каварна. С тази нова организация флота придобива вида на военно формирование.[4]

За да покрие изискванията на Ньойския мирен договор, Морската дивизия има официално гражданско наименование – Морска и речна отбрана, а Подвижната отбрана – Подвижна полицейска служба.[4]

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Щаб на Военноморския флот. История на българския Военноморски флот. София, Военно издателство, 1989.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВИА, ф. 1044, История на фондообразувателя
  2. Щаб на Военноморския флот. История на българския Военноморски флот. София, Военно издателство, 1989. с. 71.
  3. Щаб на Военноморския флот. История на българския Военноморски флот. София, Военно издателство, 1989. с. 69.
  4. а б в Щаб на Военноморския флот. История на българския Военноморски флот. София, Военно издателство, 1989. с. 70.
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България