Морски паяци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Морски паяци
Pantopoda collage.png
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Двустранно симетрични (Bilateria)
инфрацарство:Първичноустни (Protostomia)
надтип:Ecdysozoa
тип:Членестоноги (Arthropoda)
подтип:Хелицерови (Chelicerata)
клас:Морски паяци (Pycnogonida)
Научно наименование
Latreille, 1810
Морски паяци в Общомедия
[ редактиране ]

Морските паяци[1] (Pycnogonida) са клас животни от тип Членестоноги (Arthropoda). Описани са над 1350 вида животни,[2] разпространени из моретата на цялата Земя.[3] В Черно море са установени 4 вида.[4] Повечето са относително дребни с разкрач около 1 cm, но някои дълбоководни видове достигат 70 cm разкрач.[5]

Със своите дълги (най-често осем чифта) крака, морските паяци наподобяват паяците, но не са нито Паяци (Araneae), нито Паякообразни (Arachinda), а са техни древни членестоноги роднини, възникнали още преди Паякообразните.

Външен вид[редактиране | редактиране на кода]

Морфология на морски паяк: A) глава B) гърди C) коремче 1) хобот 2) хелифори 3) палпи 4) овигери 5) яйца 6) крака

Тялото на морските паяци е силно редуцирано и няма ясно обособени дялове (тагми). Затова част от вътрешните органи преминават в краката. Тялото обикновено се разглежда като съставено от три дяла – глава (цефалон), гърди (торакс) и много малко коремче (абдомен). Главата има един чифт ходилни крака, а гърдите – три. Тези два дяла понякога се разглеждат като един – главогръд (цефалоторакс) с общо 4 чифта крака. Родовете Pentanymphon, Pentapycnon и Decolopoda се отличават със своите 5 чифта крака, а родовете Sexanymphon и Dodecolopoda имат 6 чифта.[6]

Глава[редактиране | редактиране на кода]

Освен един чифт ходилни крака, главовият дял има насочено напред хоботче завършващо с уста, хелифори, палпи и яйценосни крака (овигери). Отгоре, по средата, има и очна туберкула с 4 прости очи.[6] При различните групи морски паяци, могат да липсват хелифорите, палпите, овигерите или очите.[7]

Хелифорите са хомоложни на хелицерите при паякообразните. Могат да имат щипки и се използват при хранене.[8]

Палпите имат сетивна функция.

Овигерите се използват от мъжките за носене на яйцата до тяхното излюпване. Често изпълняват и допълнителни функции при ухажване и чифтосване, почистване на тялото и манипулиране на храната.[6][8] При някои видове, овигери имат само мъжките; при други присъстват и при женските, но са по-малки; има и видове с изобщо липсващи овигери и при двата пола.[8]

Гърди[редактиране | редактиране на кода]

Гърдите се състоят от 3 сегмента, всеки с по една двойка ходилни крака. Краката са разположени странично, върху издатини на сегментите наречени педестали.

Коремче[редактиране | редактиране на кода]

Коремчето е най-малкият дял и завършва с анус.

Крака[редактиране | редактиране на кода]

Ходилните крака на главовия (1 чифт) и гръдния дял (3 чифта) са устроени еднакво. В посока от основата до върха се състоят от: 3 кокси, бедро (фемур), 2 пищяла (тибии), стъпало (тарзус) и проподус завършващ с нокътче.[8]

Систематична позиция[редактиране | редактиране на кода]

Членестоногите се разделят на два основни филогенетични клона – Chelicerata и Mandibulata, които се обособяват още преди Камбрия, вероятно през Едиакария.[9] Pycnogonida е базален клон в Chelicerata и съответно е сестринска група на всички останали хелицерати (понякога наричани Euchelicerata).[9] Основният морфологичен белег обединяващ хелицератите са хелицерите и техните хомолози, произхождащи от видоизменени придатъци на първичния втори сегмент на членестоногите. Хелиферите на Pycnogonida се смятат за хомоложни на хелицерите ори другите групи.[9]

Arthropoda
Chelicerata

Pycnogonida



Euchelicerata (паякообразни, меченосци)




Mandibulata (многоножки, ракообразни, насекоми)



Вътрешна систематика[редактиране | редактиране на кода]

Всички съвременни представители на клас Pycnogonida попадат в разред Pantopoda. Останалите разреди включват само фосилни видове.[2] Най-често използваната традиционна класификация[6] е тази на Hedgpeth (1982), която разделя разреда на 8+2 семейства.[10] Тя се основава предимно на структурата на придатъците. Новата вълна от филогенетични изследвания внася множество промени в систематиката и много от таксоните в нея са с все още неизяснена позиция (incertae sedis). Текущия вид на съвременната класификация може да се види на сайта World Register of Marine Species, която е разработвана от работната група PycnoBase.

Традиционна класификация според Hedgpeth (1982)[10]:

Клас Pycnogonida – Морски паяци

Няколко рода с по-особена морфология и неясен афинитет, обикновено се отделят в самостоятелни семейства:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илюстрована енциклопедия. Том 2 – Природа. София, Абагар Холдинг, 1995. ISBN 9545841524. с. 222.
  2. а б Catalogue of Life: Pycnogonida. // Посетен на 7 февр. 2022.
  3. Lehmann, Tobias и др. Common littoral pycnogonids of the Mediterranean Sea. // Zoosystematics and Evolution 90 (2). 2014. DOI:10.3897/zse.90.7520. с. 163-224.
  4. World Register of Marine Species: Checklist search [Geounit: Black Sea, Limit to: Pycnogonida]. // Посетен на 7 февр. 2022.
  5. Grzimek's Animal Life Encyclopedia, Second Edition. Volume 2 – Protostomes. Thomson Gale, 2003. ISBN 0787657786. с. 321-322.
  6. а б в г Brusca, Richard, Brusca, Gary. Invertebrates. 2. Sinauer Associates, Inc., 2002. ISBN 0878930973. с. 691-699.
  7. PycnoBase: Introduction. // Посетен на 11 февр. 2022.
  8. а б в г King, Philip. Sea Spiders. A revised key to the adults of Pycnogonida in the British littoral isles. // Field Studies 6. 1986. с. 493-516.
  9. а б в Giribet, Gonzalo и др. The Phylogeny and Evolutionary History of Arthropods. // Current Biology 29 (12). 2019. DOI:10.1016/j.cub.2019.04.057. с. 592–602.
  10. а б Pycnogonida. // Synopsis and Classification of Living Organisms. Т. 2. Mcgraw-Hill, 1982. ISBN 0070790310. с. 169-173.