Морски паяци
| Морски паяци | ||||||||||||||
 | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
Latreille, 1810 | ||||||||||||||
| Морски паяци в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Морските паяци[1] (Pycnogonida) са клас животни от тип Членестоноги (Arthropoda). Описани са над 1350 вида животни,[2] разпространени из моретата на цялата Земя.[3] В Черно море са установени 4 вида.[4]
Повечето морски паяци са относително дребни с разкрач около 1 cm, но някои дълбоководни видове достигат 70 cm разкрач.[5] Със своите дълги (най-често осем чифта) крака, морските паяци наподобяват паяците, но не са нито Паяци (Araneae), нито Паякообразни (Arachinda), а са техни древни членестоноги роднини, възникнали още преди Паякообразните.
Устройство
[редактиране | редактиране на кода]
Тялото на морските паяци е силно редуцирано и няма ясно обособени дялове (тагми). Затова част от вътрешните органи преминават в краката. Тялото обикновено се разглежда, като съставено от три дяла – глава (цефалон), гърди (торакс) и много малко коремче (абдомен). Главата има един чифт ходилни крака, а гърдите – три чифта (двойки). Тези два дяла понякога се разглеждат като един – главогръд (цефалоторакс) с общо 4 чифта крака. Родовете Pentanymphon, Pentapycnon и Decolopoda се отличават със своите 5 чифта крака, а родовете Sexanymphon и Dodecolopoda имат 6 чифта.[6]
Гърдите се състоят от 3 сегмента, всеки с по една двойка ходилни крака. Краката са разположени странично, върху издатини на сегментите наречени педестали. Коремчето е най-малкият дял и завършва с анус. Ходилните крака на главовия (1 чифт) и гръдния дял (3 чифта) са устроени еднакво. В посока от основата до върха се състоят от: 3 кокси, бедро (фемур), 2 пищяла (тибии), стъпало (тарзус) и проподус завършващ с нокътче.[7]
Освен 1 чифт ходилни крака, главовият дял има насочено напред хоботче, завършващо с уста, хелифори, палпи и яйценосни крака (овигери). Отгоре, по средата, има и очна туберкула с 4 прости очи.[6] При различните групи морски паяци, могат да липсват хелифорите, палпите, овигерите или очите.[8] Хелифорите са хомоложни на хелицерите при паякообразните. Могат да имат щипки, които да използват при хранене.[7] Палпите имат сетивна функция.
При някои видове, овигери имат само мъжките; при други присъстват и при женските, но са по-малки; има и видове с изобщо липсващи овигери и при двата пола.[7] Овигерите се използват от мъжките за носене на яйцата до тяхното излюпване. Често изпълняват и допълнителни функции при ухажване и чифтосване, почистване на тялото и манипулиране на храната.[6][7]
Таксономия
[редактиране | редактиране на кода]Членестоногите се разделят на два основни филогенетични клона – Chelicerata и Mandibulata, които се обособяват още преди геологическия период Камбрий – вероятно през Едиакария.[9] Pycnogonida е базален клон в Chelicerata и съответно е сестринска група на всички останали хелицерати (понякога наричани Euchelicerata).[9] Основният морфологичен белег обединяващ хелицератите са хелицерите и техните хомолози, произхождащи от видоизменени придатъци на първичния втори сегмент на членестоногите. Хелифорите на Pycnogonida се смятат за хомоложни на хелицерите при другите групи.[9]
| Arthropoda |
| ||||||||||||
Всички съвременни представители на клас Pycnogonida попадат в разред Pantopoda. Останалите разреди включват само фосилни видове.[2] Най-често използваната традиционна класификация[6] е тази на американския морски биолог Джоел Хеджпет/Joel Hedgpeth (1982), който разделя разреда на 8+2 семейства.[10] Тази класификация се основава предимно на структурата на придатъците и е следната:[10]
- Клас Pycnogonida – Морски паяци
- Разред Pantopoda
- Семейство Ammotheidae
- Семейство Callipallenidae
- Семейство Colossendeidae
- Семейство Endeididae
- Семейство Nymphonidae
- Семейство Phoxichilidiidae
- Семейство Pycnogonidae
- Семейство Tanystylidae
Няколко рода с по-особена морфология и неясен афинитет, обикновено се отделят в самостоятелни семейства:
- Семейство Austrodecidae (родове Austrodecus и Pantopipetta)
- Семейство Rhynchothoracidae (род Rhynchothorax)
Новата вълна от филогенетични изследвания внася множество промени в систематиката и много от таксоните в нея са с все още неизяснена позиция (incertae sedis). Текущия вид (вероятно около 2021 г.) на съвременната класификация може да се види на сайта World Register of Marine Species, която е разработвана от работната група PycnoBase.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Илюстрована енциклопедия. Том 2 – Природа. София, Абагар Холдинг, 1995. ISBN 9545841524. с. 222.
- ↑ а б Catalogue of Life: Pycnogonida // Посетен на 7 февр. 2022.
- ↑ Lehmann, Tobias и др. Common littoral pycnogonids of the Mediterranean Sea // Zoosystematics and Evolution 90 (2). 2014. DOI:10.3897/zse.90.7520. с. 163 – 224.
- ↑ World Register of Marine Species: Checklist search [Geounit: Black Sea, Limit to: Pycnogonida] // Посетен на 7 февр. 2022.
- ↑ Grzimek's Animal Life Encyclopedia, Second Edition. Volume 2 – Protostomes. Thomson Gale, 2003. ISBN 0787657786. с. 321 – 322.
- ↑ а б в г Brusca, Richard, Brusca, Gary. Invertebrates. 2. Sinauer Associates, Inc., 2002. ISBN 0878930973. с. 691 – 699.
- ↑ а б в г King, Philip. Sea Spiders. A revised key to the adults of Pycnogonida in the British littoral isles // Field Studies 6. 1986. с. 493 – 516.
- ↑ PycnoBase: Introduction // Посетен на 11 февр. 2022.
- ↑ а б в Giribet, Gonzalo и др. The Phylogeny and Evolutionary History of Arthropods // Current Biology 29 (12). 2019. DOI:10.1016/j.cub.2019.04.057. с. 592 – 602.
- ↑ а б Pycnogonida // Synopsis and Classification of Living Organisms. Т. 2. Mcgraw-Hill, 1982. ISBN 0070790310. с. 169 – 173.