Мортагоново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мортагоново
Общи данни
Население1011 души[1] (15 март 2024 г.)
39,5 души/km²
Землище25,63 km²
Надм. височина350 m
Пощ. код7248
Тел. код084711
МПС кодРР
ЕКАТТЕ49093
Администрация
ДържаваБългария
ОбластРазград
Община
   кмет
Разград
Добрин Добрев
(независим политик; 2023)
Кметство
   кмет
Мортагоново
Руждет Исмаил
(ДПС)

Мортаго̀ново е село в Североизточна България. То се намира в община Разград, област Разград. Названието му произлиза от името Муртагон, с което Паисий Хилендарски нарича кан Омуртаг в История Славянобългарска.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Мортагоново се намира в югоизточната част на Лудогорието, на 15 км източно от Разград. Разположението е на 350 м надморска височина. Землището на селото обхваща 25 512,52 дка. Жителите му наброяват 1167 души (2001 г.). На югозапад Мортагоново граничи със с. Ушинци (на около 6 км), на запад на около 4 км се намира с. Радинград и с. Недоклан на 7 км, на север на около 6 км отстои с. Ясеновец, на 10 км североизточно е с. Голям извор, а на 5 км на изток се намира с. Желязковец. През селото не минава централен път, като връзката с Радинград, Голям извор, Недоклан става по черни коларски пътища, а до Ушинци, Желязковец и Каменар – по асфалтови. На четири километра североизточно от селото преминава Железопътна линия 9, свързваща Русе и Варна.

Геология, почви и води[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на три хълма, наричани от местното население „баири“. Територията на Мортагоново се намира в обхвата на Тетиската геосинклинала. Геоложкият строеж на нейната Севернобългарска плоча, в чиято област е селото, се характеризира с наличието на различни варовици – предимно бареми, мергели, глини и льосови скали. Варовиците са разработени в кариери и варовити пясъчници – северно от селото в местността Кариерата (Ташлъка). В съседство се намират кремъчни находища, които дават името на местностите Кремъчник (Чакмаклък) и Песъчливото (Кум коюсу). Мортагоново се намира в безводен край, беден на повърхностно течащи води, но подпочвените води са близо до повърхността. Селото и околностите му са богати на водоизточници, хванати в чешми и кладенци. Свободно изтичащи извори (кайнаци) има в местностите Лешниковия дол (Фъндъклъдере), Липовият извор (Оламбу кайнак) и Оврага (Айаджик). Единствената река на територията на селото и на землището му всъщност е отточна – тя събира водите си от чешмите и доловете на местностите Чортлен, Пчелина и Дренака. Тя е къса и маловодна и след 6 км ход на юг се влива в Бели Лом. Почвената покривка се обуславя от геоложкия строеж, геоморфоложкото, климатичното, хидроложкото и растителното разнообразие. Почвеният район на Мортагоново се състои от карнобатни черноземни, сиви горски почви, алувиално-делувиални ливадни почви. Разпространен е глинестият тип льос, който има жълтокафяв цвят. Средната му дебелина е 15 – 20 см. Той се среща предимно в местностите Момин рид, Широко поле (Къралан), Равното (Яйкън), Полегатото (Чаладжа), Белият хълм (Аккърджа) и Крушака (Армутлук).

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът, към който се отнася селото, е умерено-континентален. Континенталността му тук е по-ясно изразена поради по-голямата надморска височина и откритост за безпрепятствено нахлуване на студени въздушни маси от североизток. Климатът е под влиянието на предбалканската котловинна подобласт, към която спада районът на Самуилските височини. Зимата е продължителна и студена, а лятото – горещо и сухо. Средната годишна температура на въздуха е 11 градуса. Най-високата температура в селото е 43 градуса, измерена през 2000 г., а най-ниската температура е измерена през 1996 г. -25 градуса. Валежите са под средните за страната. Максимумът им е през май – юни. Те са краткотрайни, локални, но често проливни, придружени с гръмотевици, а понякога и с градушки. През юли и особено в август обикновено настъпва суша. Най-големите засушавания са отбелязани за годините 1889, 1917, 1930, 1949, 1960, 2001 г. В резултат на сушата пресъхват селските чешми и населението черпи вода само от два кладенеца.[3]

В района преобладават северните и западните ветрове, а през зимата – североизточните. Характерен за селото е югозападният вятър, наричан от местните хора „черния вятър“, който „пърли листата и тревата“ и пресушава водоизточниците. През летата на годините 1922, 1925, 1947, 1964 в резултат на проливни дъждове Мортагоново преживява силни наводнения, които събарят мостовете, стопански постройки, къщи и сгради.[4] Наводнението през 1947 г. е предизвикано от пороен дъжд, залял през доловете Чортлен, Дренака, Кованлъка и Ковановския трап ниската част на селото. За района на Мортагоново градушките са често явление, но сериозни щети нанасят най-вече в годините 1902 и 1969, когато изцяло са унищожени лозята и всички посеви. Две земетресения – от декември 1941, август 1942 и 17 август 1999 г. не водят до жертви и щети, но Вранчанския земетръс от 4 март 1977 г. унищожава много къщи и селскостопански постойки.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Природните условия, в които съществува селото, благоприятсват развитието на много и различни растителни и животински видове. Преобладават широколистните дървета габър, бук, дъб, ясен, дрян, липа в местностите Пустата гора, Дренака, Насрещната гора (Каршъ кору), гората Дервиш Али, Ястребов клюн (Атмаджа борун), Чортлен, гората зад линията, Пчелина (Кованлъка), Сунгура, Крушака, Под извора, Липака, Момин рид (Къз баир). Съществуващите иглолистни гори са изкуствени, залесявани през 1963 г. – Стефанова гора. Богатсвото на тревистите растения е представено от наличието на над 230 вида – момина сълза, метличина, диви карамфили, дилянка, офика, кокиче, минзухар, синчец, лисича опашка, гороцвет, коприва, магарешки бодил, раличка, червен мак, овча опашка, безсмъртниче, мащерка, подъбиче, жълт равнец, звъниче, орлов нокът, хмел, бял имел и други. Основни видове, съставляващи фауната в района на Мортагоново, са дивият заек, еленът, сърната, лисицата, чакалът, дивата свиня, фазанът, синигерът, славей, врабецът, щъркелът, лястовицата, враната, кълвачът, дивата патица, смокът, пепелянката, сладководната риба – таранка, ракът и др.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Отглежданите селскостопански култури са пшеница, ечемик, царевица, ръж, захарно цвекло, картофи, слънчоглед, соя, фасул, зеленчуци, лозови насаждения, фуражни растения и др. От домашните животни преобладават кравата, свинята, овцата, конят, а от птиците – кокошката, патицата, гъската, пуйката. Предпочитанията на местното население при отглеждането на културните растения и селскостопанските животни през различните исторически периоди се променят в зависимост от съответните икономически дадености. Например докато в миналото са отглеждани повече пшеница, царевица, фасул, крави, коне, биволи, овце, сега превесът е даден и на слънчогледа, соята, реапкото, захарното цвекло, а от домашните животни – козите, магаретата, домашните зайци.

История[редактиране | редактиране на кода]

В землището на Мортагоново има следи от човешки живот още от времето на палеолита. На три километра северно от селото, в местността Чакмаклъка, се намира кремъчно находище, което обхваща площ от над 10 дка. Теренът изобилства от кремъчни късове, някои от които носят следи от обработка – кремъчни отцепи, кремъци с отцепени от тях пластини. Обитателите на селищната могила на 3 км североизточно от селото в местността Дренака, са от епохата на късния енеолит. В подножието на споменатата селищна могила има извор с изобилна вода, а намерените кремъчни сечива, глинени мазилки от жилища, животински кости, кремъчни фрагменти, два каменни чука и др. сочат, че притежателите им са носители на развита енеолитна култура. Целият Разградски край е един от най-гъсто населените райони в българските земи през каменно-медната епоха. Благоприятните му геоклиматични условия са основният фактор за успешното развитие на земеделието и скотовъдството още през този ранен етап от развитието на човечеството.

Тракийската и елинистическата епоха в Мортагоново са представени с древната крепост в местността Калето – на 3 км северно от селото, на самия ръб на Лудогорското плато, на площ от около 10 дка. Крепостните стени, запазени сега като разсипи, са широки 10 м, високи 2 – 2,20 м, с обща дължина 540 м. От източната страна на крепостната стена има ров, дълбок 2 -2,50 м. Цялото пространство на крепостта е осеяно с дебелостенна тракийска керамика, изработена от сиво-черна глина, примесена с шамот и кварцови песъчинки. Отнася се към IV – III в. пр. Хр. На 3 км северно, в местността Липака има некропол от 6 могили, гробовете в които се отнасят към два периода – IV – III в. пр. Хр. и II – III в. след Хр. Некрополът вероятно е свързан с крепостта Калето. На 2,5 км югозападно от селото, в местността Карабалъ се намира каменна гробница.[5] От намерените в нея части от бронзов шлем, железен нож, железен връх от копие, желязна юзда и желязна тока от конско снаряжение е очевидно, че се става въпрос за погребение на тракийски владетел-воин от IV в. пр. Хр. По всяка вероятност в местността Карабалъ има тракийски некропол от това време.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]

Година на
преброяване
Численост
19341937
19461842
19561839
19651970
19751857
19851754
19921359
20011167
20111026
2021872

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 1026 100.00
Българи 45 4,38
Турци 885 86.25
Цигани
Други
Не се самоопределят 8 0.77
Не отговорили 50 4,9

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Читалище „Светлина“, регистрирано под номер 2698 в Министерство на културата на Република България. Към читалището действа библиотека, както и група за турски и български изворен фолклор. Адрес: ул. „Струма“ № 9, телефон/факс: +359 898 28153
  • Целодневна детска градина „Радост“, ул. „Рожен“ № 18, телефон/факс: +359 8311 444. ЦДГ „Радост“ е целодневна детска градина с общинско финансиране.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. История славянобългарска (Фототипно издание на Зографската чернова с превод на съвременен български език), изд. „БГ Учебник“ ISBN 978-619-187-026-4
  3. Като особено тежки и мразовити жителите на селото помнят зимите през годините 1940 – 41, 1942 – 43, 1954, 1996, 1999 – 2000. Жив е споменът за януари 1954 г., когато в резултат на изобилен снеговалеж и навявания са образувани преспи до 4 м височина и по-ниските къщи са затрупани, а починалият Иван Радев е погребан едва след 5 дни. Не липсват и изключения: по суха Коледа на 1928 г. момите играят по терлици на хорото; на 6 януари 1963 г. температурата е 17 градуса; през февруари 1970 г. е засяван слънчоглед на блоковете.
  4. Съхранен е споменът за говедаря Рюстем, когото водата влачила от поляната до трапа на Т. Кузманов, а съселяните му го спасяват благодарение на това, че държал в ръцете си звънци, по чиито звук го откриват (1925 г.).
  5. bulgariancastles.com, архив на оригинала от 7 ноември 2017, https://web.archive.org/web/20171107024556/http://www.bulgariancastles.com/bg/node/2020, посетен на 6 ноември 2017 
  6. „Справка за населението на село Мортагоново, община Разград, област Разград, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 17 ноември 2018.
  7. „The population of all towns and villages in Razgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 17 ноември 2018. (на английски)
  8. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 ноември 2018. (на английски)