Мортира

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Старинна мортира в артилерийския музей в Швейцария

Мортирата (на латински: mortarium) е вид оръдие изстрелващо снаряди с калибър до 280 mm по силно наклонена траектория (50-75°)[1]. Далекобойност до 10,7 km при маса на снаряда 246 kg. Подходяща е за борба с окопал се противник или за пробив на укрепени позиции. Използва се до края на Втората световна война, след което изпълнява функция на гаубица или минохвъргачка.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Военный энциклопедический словарь. М., Воениздат, 1983. с. 863. (на руски)