Москва
Тази статия е за града в Русия. За реката вижте Москва (река).
| Москва Москва |
|
|---|---|
| — град — | |
| Страна | |
| Федерален субект | Москва |
| Площ | 2510[1] km² |
| Надм. височина | 150-253 m |
| Население (2014) | 12 108 257 души |
| Кмет | Сергей Собянин |
| Основаване | преди 1147 г.[2] |
| Пощенски код | 101ххх-129ххх |
| Телефонен код | +7 495, +7 499 |
| МПС код | 77, 99, 97, 177, 199, 197, 777 |
| Часова зона | UTC+3:00[3] |
| Официален сайт | http://www.mos.ru/ |
| Москва в Общомедия | |
Москва (на руски:
Москва, [mɐˈskva]) е столицата и най-големият град на Русия. С население, според преброяването от 2010 г., от 11 милиона души Москва е най-големият град в Европа и пети в света и едно от основните политически, икономически, културни и научни средища на континента.[4][5][6] С разширението на територията си на югозапад, проведено на 1 юли 2012 г., градът увеличава площта си 2,5 пъти до 2511 km², а населението — с 230 хиляди души.[7]
Москва е разположена на едноименната река в Централния федерален окръг, административен център е на Московска област (без да влиза в нея), като има специален статут на субект на Руската федерация. В своята история градът е столица на поредица държави — от средновековното Московско княжество и наследилото го Руско царство до Съветския съюз. В центъра на Москва се намира Кремъл — средновековна крепост, която днес служи за седалище на руския федерален президент и на изпълнителната власт на страната. Кремъл е и един от няколкото обекти на световното наследство в града. Катедралата „Свети Василий Блажени“ на Червения площад край Кремъл с елегантните си куполи е един от най-запомнящите се символи на Москва. Руската столица е сред най-скъпите градове в света. Москва е важен туристически център в Русия.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположение[редактиране | редактиране на кода]
Москва се намира в централната част на Европейска Русия, на двата бряга на река Москва в Източноевропейската равнина. Около 40 моста пресичат реката и свързващия с Волга канал Москва. Освен тях през града протичат няколко десетки канали и притоци на река Москва, най-големият от които е река Яуза, а повечето от малките са затворени в тръби под улиците.
Територията на града през 2010 г. е 2510 km².[1] Основната част от тази площ - 877 km², се намира заобиколена от т. нар. Московска кръгова автомобилна магистрала (Московская кольцевая автомобильная дорога), останалите 204 km² са извън кръговата (околовръстна) магистрала. Диаметърът в направление изток-запад е около 40 km, а в направление север-юг — около 52 km. Средната надморска височина е около 156 m. Най-високата точка в границите на града е местността Теплый Стан с надморска височина 255 m.[8]
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът на Москва е умереноконтинентален (Dfb по Кьопен) с горещо и сравнително влажно лято и дълга студена зима. Месечното количество на валежите е сравнително равномерно през годината с леко повишение през лятото.
Средните максимални температури през най-горещите месеци юни, юли и август са около 23 °C, но по време на периодичните горещи вълни между май и септември дневните максимални температури често надхвърлят 30 °C, понякога в продължение на една-две седмици. През зимата средномесечните температури падат до -10 °C, макар че има и периоди на затопляне, когато температурата се покачва над 0 °C. Най-високата регистрирана температура е 38,2 °C през юли 2010 г.,[9] а най-ниската - -42,2°C през януари 1940 г. Снежната покривка обикновено се задържа от края на ноември до средата на март.
|
Москва (рекорди 1879 - 2009, норма 1971 - 2000)
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
История[редактиране | редактиране на кода]
Население през 15-19 век, хиляди души
Население през 20-21 век, хиляди души
Утвърждаване като политически център[редактиране | редактиране на кода]
Първото споменаване на Москва датира от 1147 година, когато според хрониките там се срещат князете Юрий Долгорукий и Светослав Олгович.[2] Тази година условно се приема за година на основаване на града. По това време Москва е незначително градче в отдалечена област с преобладаващо угро-финско население. През 1156 година Юрий Долгорукий, вече велик княз на Киев, построява около Москва дървени стени и ров,[10] заради което по-късно е приеман за основател на Москва.
След оплячкосването през 1237-1238, когато монголците изгарят града до основи и избиват жителите му, Москва се възстановява и става столица на полунезависимо княжество. Макар че градът е отново разграбен от монголците през 1293 година, поради изолираното си местоположение той остава встрани от основните направления на техните походи. Възползвайки се от това, поредица амбициозни владетели, започнала с Даниил, най-малкия син на великия княз Александър Невски от династията Рюрикови, превръщат Москва в един от главните политически центрове в руския североизток, наред с Твер и Нижни Новгород.
Хегемонията на Москва е окончателно утвърдена през 1327 година, когато княз Иван Калита нанася поражение на Твер и пренася столицата на великите князе на Владимир-Суздал в Москва.[11] Заедно с това Иван Калита се превръща в главен наместник на владетелите на Златната орда сред съседните руски княжества и получава правото да събира изплащаните на Златната орда данъци. Прекъсвайки руската традиция за подялба на княжествата между наследниците на владетеля, Иван Калита оставя владенията си на своя най-голям син. Наследниците на Иван Калита продължават де се разчитат на подкрепата на монголите и активно се намесват в нейните вътрешни междуособици, което през 1382 година довежда до опожаряването на Москва от Тохтамъш, един от претендентите за престола на Златната орда.
Столица на Руската държава[редактиране | редактиране на кода]
През 15 век Златната орда се разпада на няколко враждуващи помежду си държави и през 1480 година московският княз Иван III окончателно отхвърля зависимостта си от тях.[12] Въпреки това той успява да запази властта си в руските земи и Москва се превръща в столица на обширна държава. През 1571 година, при управлението на Иван Грозни, градът е превзет от войски на Кримското ханство, които го изгарят напълно, с изключение на Кремъл.[13]
В началото на 16 век и началото на 17 век Москва става арена на вътрешни междуособици, в които се намесват и съседни държави, които са известни като Смутното време. През 1610 г. в града влизат шведски войски, подкрепящи цар Василий Шуйски. След тяхното изтегляне, през 1611 година мястото им е заето от армия на Жечпосполита, които са отблъснати на следващата година.
Установяването на династията Романови през 1613 година довежда до относителна стабилизация, но и през следващите десетилетия Москва е център на значителни безредици - Солния бунт през 1648 година, Медния бунт през 1662 г., Стрелецкия бунт от 1682 г. През 1570-1571, 1592 и 1654-1656 година градът е силно засегнат от чумни епидемии.[14]
През 1703 г. цар Петър Велики, поставил си за цел модернизацията и отварянето на страната към Европа, започва изграждането на град Санкт Петербург на брега на Балтийско море. През 1712 година столицата на Русия официално е преместена от Москва в Санкт Петербург.
В Руската империя[редактиране | редактиране на кода]
Когато Наполеон Бонапарт нахлува през 1812 г., московчани се евакуират и подпалват града на 14 септември. Наполеоновата армия временно заема опожарения град, но гладът, студът и болестите я принуждават да напусне. През януари 1905 г. градът официално се сдобива с градски губернатор и Александър Адрианов става първият официален кмет на Москва.
Отново столица[редактиране | редактиране на кода]
След успеха на Октомврийската революция през 1917 г. нейният водач Владимир Ленин, боейки се от чужда интервенция, премества обратно столицата в Москва на 5 март 1918 г.
Като жизнено важен възел от инфраструктурата на СССР Москва, заедно с Ленинград и Киев, е определена за една от трите стратегически цели на германското настъпление през 1941 г. (виж операция Барбароса) През ноември 1941 г. немската група армии „Център“ достига до покрайнините на града и е отблъсната от Червената армия при Московската отбранителна операция.
През 2005 г. градът, вследствие на срив в електроснабдяването, преживява най-голямата енергийна катастрофа в историята на Русия.
Административно деление[редактиране | редактиране на кода]
Москва, като административно-териториална единица, е разделена на 12 административни окръга. Тези 12 окръга са разделени на общо 146 муниципални (градски) района.
- Централен административен окръг
- Северен административен окръг
- Североизточен административен окръг
- Източен административен окръг
- Югоизточен административен окръг
- Южен административен окръг
- Югозападен административен окръг
- Западен административен окръг
- Северозападен административен окръг
- Зеленоград
- Новомосковски административен окръг (от 2012 г.)
- Троицки административен окръг (от 2012 г.)
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
В Москва са концентрирани близо 24% от БВП на Русия,[15] като БВП на самия град е около $ 340 млрд. за 2008 година.[16] Москва има и най-ниската безработица в цяла Русия, под 1% за 2010 г., сравнено със 7% за страната. Средната работна заплата на московчани е 41 600 рубли (1 320 долара), почти два пъти средната работна заплата за цяла Русия (25 600 рубли, или 810 долара), и е на 4-то място от всички федерални субекти по този показател.[17]
В Москва са разположени главните квартири на редица големи корпорации, включително и на най-голямата руска компания — Газпром. Тук се осъществяват 17% от всички продажби и 13% от цялата строителна дейност в страната.[18]
Т.нар. Московско сити или официално Московски международен делови център — ММДЦ Москва Сити е символ на икономическия подем на Русия в последните години. Това е новостроящ се район в западната част на града, на Краснопресненска крайбрежна (Краснопресненская набережная). На територия с обща площ от около 1 000 хка (1 km²) активно се провежда строителството на комплекс от небостъргачи с предназначението да бъде създадена зона, обединяваща бизнес, жилищна част и развлечения. Компанията, управляваща създаването и развитието на комплекса е акционерното дружество „Сити“, създадено с активната подкрепа на градската управа на Москва през 1992 г. Амбициите на консорциума „Сити“ е ММДЦ „Москва Сити“ е да построи най-високите сгради в Европа, а комплекса да се превърне в най-големия търговски център в света.
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Москва е сърцето на руските сценични и изящни изкуства. Градът е осеян с театри за драма, опера и балет, сред които най-известен е Болшой театър. По времето на Съветския съюз цените на билетите са били на стойност до няколко долара, но са претърпели сериозни промени оттогава. В Москва се намира и Руската държавна библиотека, най-голямата в страната. В колекциите на Третяковската галерия и Музеят за изобразително изкуство "А.С.Пушкин" са събрани световни и руски шедьоври. Новодевическият манастир със своята уникална архитектура от 16 век, който от 2004 г. е част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО, е задължителна спирка в туристическите обиколки на града.
Въпреки че по-малко от една четвърт от руснаците живеят в селски райони, московчани, подобно на другите градски жители, са привързани към природата. Много от тях живеят в провинциални вили (наречени дачи) през почивните дни и празниците. Дачата също служи като място за отдих на възрастните и пенсионерите. В Москва са разположени и много паркове и градини. Московският зоопарк е разположен в центъра на града и разполага с над 6000 животни.
Следвоенните години са белязани със сериозна жилищна криза, разрешена с изграждането на големи панелни жилищни блокове и комплекси. Около 13 000 от тези стандартизирани блокове приютява повечето от московските жители. Това са сгради с височина от 9, 12, 17 или 21 етажа. Апартаментите са приготвяни и частично сглобявани в заводи преди да бъдат монтирани в цялостни сгради. Популярният в съветската епоха комичен филм „Ирония на съдбата“ осмива този еднообразен и бездушен начин на строителство.
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
Уличната мрежа на Москва има радиална структура — радиални пътища, събиращи се в центъра на града край Кремъл, и няколко концентрични пръстена. Най-вътрешният от тях, Булварное Колцо, е построен на мястото на вътрешната крепостна стена от 16 век.[11] Булварное Колцо не образува пълен пръстен, прекъсвайки между църквата „Христос Спасител“ и река Яуза. Вторият пръстен, Садовое Колцо, също следва разположението на крепостна стена от 16 век,[11]
Трети транспортен пръстен е завършен през 2005 г. като скоростна магистрала, а Четвърти транспортен пръстен, също с магистрални габарити, е в процес на строителство. Най-външният пръстен, който служи и за граница на по-голямата част от града, е Московският околовръстен автомобилен път.
Метро[редактиране | редактиране на кода]
Радиално разположение имат и трасетата на Московското метро. То е второто най-натоварено метро в света след токийското,[19] и има обща дължина на линиите от почти 314 km. Има 12 линии с общо 188 станции. Всяка една от линиите се идентифицира с цифра, име и цвят. При гласовото анонсиране се използва името на линията, докато при разговорната реч се използват предимно цветовете на линиите, с изключение на линия 10 (Люблинская) и линия 11 (Каховская); линия 4 (Филевская) и линия Л1 (Бутовская), които са оттенъци на основен цвят.
Повечето линии минават радиално през града, с изключение на Колцевая (Кръговата), която представлява 20-километров пръстен, позволяващ връзка между всички други линии, и Каховская, състояща се от три станции, които до 1995 г. са били в състава на линия Замоскворецкая и линия Бутовская.
Интересното при московския метрополитен е, че по която и линия да се движи човек, може много лесно да определи посоката според гласа на анонсиращия станциите. По линия 5, ако мъжки глас обявява имената на станциите — влакът се движи по посока на часовниковата стрелка. Ако гласът е женски, то влакът се движи в обратна на часовниковата стрелка посока. При радиалните линии, ако се движи към центъра на града, имената на станциите се обявяват от мъж, ако се движи от центъра към покрайнините, гласът е женски.
Туризъм[редактиране | редактиране на кода]
Значителна роля в икономиката на града е туристическия бизнес, свързани с приемането на гости от Русия и други страни, както и свързаните с икономическа дейност в сектора на услугите. Всяка година на посещение в Москва за повече от четири милиона туристи, повечето гости са от Германия, САЩ, Китай, Великобритания, Франция, Турция, Италия, Израел, Япония и Испания. В началото на 2007 година на всеки 10 чужденци влизат Русия с туристическа цел, седем дойдоха в Москва.
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
В Москва се намира най-големият стадион в Русия - Лужники. По-известните московски спортни отбори са: ЦСКА, Спартак, Локомотив, Динамо и Торпедо. Във футбола най-титулуваният футболен отбор е Спартак. Червено-белите имат 9 титли на страната. През 2005 година ЦСКА Москва печели купата на УЕФА. „Армейците“ имат и най-силният баскетболен отбор в страната. Те са печелели Евролигата 6 пъти и имат 17 титли на Русия.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б mos.ru 2011.
- ↑ а б Comins-Richmond 2006.
- ↑ КонсультантПлюс 2013.
- ↑ Федеральная служба государственной статистики 2013.
- ↑ ((en)) Young, Andy. Moscow Population 2011. // siberianlight.net. siberianlight.net, 2011. Посетен на 2012-10-31.
- ↑ ((en)) Most Populous Cities In Europe. // blatantworld.com. Blatant Independent Media!, 2012. Посетен на 2012-10-31.
- ↑ ((en)) Expansion of Moscow borders to help it develop harmonically: mayor. // itar-tass.com. ITAR-TASS, 2012. Посетен на 2012-10-31.
- ↑ ((ru)) Памятник природы "Высшая точка Москвы - 255 м над уровнем моря (Теплый Стан)". // www.darwin.museum.ru. Посетен на 29 април 2009.
- ↑ ((en)) Climate monitoring. // Посетен на 5 септември 2010.
- ↑ The New York Public Library 2006.
- ↑ а б в ((en)) Along the Moscow Golden Ring (PDF). // Moscow, Russia Tourist Information center. Архив на оригинала от 2012-01-17. Посетен на 5 юли 2006.
- ↑ Vogel 2002.
- ↑ ((en)) Richards, John F. The Unending Frontier: An Environmental History of the Early Modern World]. University of California Press, 2006. ISBN 0520246780. с. 260.
- ↑ ((en)) Alexander, John T. Bubonic plague in early modern Russia: public health and urban disaster. Oxford University Press US, 2002. ISBN 0195158180. с. 17.
- ↑ Medvedev Fires Moscow Mayor Luzhkov After Conflict - Bloomberg
- ↑ Russia GDP and PPP conversion rate. // IMF Russia Economy, 2010-03-11. Посетен на 2010-03-11.
- ↑ BOFIT Weekly 42/2010. // Bank of Finland’s Institute for Economies in Transition, 2010-10-22. Архив на оригинала от 2010-10-27.
- ↑ Average salary in Russia from Russia's Federal Statistics Service. //
- ↑ Moscow Subway System Second Only to Tokyo in Usage. // VOA. 2010-03-29. Посетен на 2010-04-01.
- Цитирани източници
- ((ru)) Постановление Правительства РФ от 31.08.2011 N 725 "О составе территорий, образующих каждую часовую зону, и порядке исчисления времени в часовых зонах, а также о признании утратившими силу отдельных Постановлений Правительства Российской Федерации". // base.consultant.ru. КонсультантПлюс, 2013. Посетен на 2013-05-22.
- ((ru)) Всероссийская перепись населения 2010 года. Том 1. Численность и размещение населения. // gks.ru. Федеральная служба государственной статистики, 2013. Посетен на 2013-05-22.
- ((en)) Comins-Richmond, Walter. The History of Moscow. // Occidental College, 2006. Посетен на 2006-07-03.
- ((ru)) О совместных предложениях Правительства Москвы и Правительства Московской области по изменению границ столицы Российской Федерации — города Москвы. // mos.ru. mos.ru, 2011. Посетен на 2013-05-22.
- ((en)) Russia Engages the World: The Building of the Kremlin, 1156–1516. // The New York Public Library, 2006. Посетен на 2006-07-03.
- ((en)) Vogel, Michael. The Mongol Connection: Mongol Influences on the Development of Moscow. // Indiana University South Bend, 2002. Архив на оригинала от 2006-01-07. Посетен на 2006-07-03.
Вижте още[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Телефонен указател на Москва
- Карта на Москва и Московска област (Яндекс.ру — Карта Москвы и Московской области)
- Карта на Московското метро (www.moscowmap.ru)
|
|||||||
|
||||||||||||||||||||||||||
|
|||||||