Москва

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Русия. За реката вижте Москва (река).

Москва
— град —
Знаме
    
Герб
Обратно на часовниковата стрелка, от върха на една голяма картина: Кремъл, катедралният храм Христос Спасител, Московски държавен университет, Болшой театър, Червен площад, Москва Сити.
Обратно на часовниковата стрелка, от върха на една голяма картина: Кремъл, катедралният храм Христос Спасител, Московски държавен университет, Болшой театър, Червен площад, Москва Сити.
Страна Флаг на Русия Русия
Федерален субект Москва
Площ 2562[1] km²
Надм. височина 150-253 m
Население (2018) 12 506 468 души
Демоним москвичи
Кмет Сергей Собянин
Основаване преди 1147 г.[2]
Пощенски код 101ххх-129ххх
Телефонен код +7 495, +7 499
МПС код 77, 99, 97, 177, 199, 197, 777
Часова зона UTC+3:00[3]
Официален сайт http://www.mos.ru/
Москва в Общомедия

Москва (на руски: Москва Москва, [mɐˈskva]) е столицата и най-големият град на Русия. Според преброяването през 2010 г. населението му е 11 503 501 души.[4], а на 1 януари 2018 г. 12 506 468 души (8,51% от населението на Руската Федерация). Той е най-големият град в Европа и пети в света и едно от основните политически, икономически, културни и научни средища на континента.[5][6][7] С разширението на територията си на югозапад, проведено на 1 юли 2012 г., градът увеличава площта си 2,5 пъти до 2562 km² (0,01% от територията на Русия), а населението — с близо 340 хил. души.[8]

Москва е разположена на едноименната река в Централния федерален окръг, административен център е на Московска област (без да влиза в нея), като има специален статут на субект на Руската федерация. На северозапад, север, изток и югоизток граничи с Московска област, а на югозапад – с Калужка област. В своята история градът е столица на поредица държави — от средновековното Московско княжество и наследилото го Руско царство до Съветския съюз. В центъра на Москва се намира Кремъл — средновековна крепост, която днес служи за седалище на руския федерален президент и на изпълнителната власт на страната. Кремъл е и един от няколкото обекти на световното наследство в града. КатедралатаСвети Василий Блажени“ на Червения площад край Кремъл с елегантните си куполи е един от най-запомнящите се символи на Москва. Руската столица е сред най-скъпите градове в света. Москва е важен туристически център в Русия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към града от северозапад

Москва се намира в централната част на Европейска Русия, на двата бряга на река Москва в Източноевропейската равнина. Около 40 моста пресичат реката и свързващия с Волга канал Москва. Освен тях през града протичат няколко десетки канали и притоци на река Москва, най-големият от които е река Яуза, а повечето от малките са затворени в тръби под улиците.

Територията на града през 2010 г. е 2510 km².[1] Основната част от тази площ - 877 km², се намира заобиколена от т. нар. Московска кръгова автомобилна магистрала (Московская кольцевая автомобильная дорога), останалите 204 km² са извън кръговата (околовръстна) магистрала. Диаметърът в направление изток-запад е около 40 km, а в направление север-юг — около 52 km. Средната надморска височина е около 156 m. Най-високата точка в границите на града е местността Теплый Стан с надморска височина 255 m.[9]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Москва е умереноконтинентален (Dfb по Кьопен) с горещо и сравнително влажно лято и дълга студена зима. Месечното количество на валежите е сравнително равномерно през годината с леко повишение през лятото.

Средните максимални температури през най-горещите месеци юни, юли и август са около 23 °C, но по време на периодичните горещи вълни между май и септември дневните максимални температури често надхвърлят 30 °C, понякога в продължение на една-две седмици. През зимата средномесечните температури падат до -10 °C, макар че има и периоди на затопляне, когато температурата се покачва над 0 °C. Най-високата регистрирана температура е 38,2 °C през юли 2010 г.,[10] а най-ниската - -42,2°C през януари 1940 г. Снежната покривка обикновено се задържа от края на ноември до средата на март.


Москва (рекорди 1879 - 2009, норма 1971 - 2000)
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 8,6 8,3 17,5 28,0 33,2 34,7 38,2 37,3 32,3 24,0 13,0 9,6 38,2
Средни максимални температури (°C) −4,9 −3,5 2,2 10,8 18,2 22,1 23,2 21,3 15,1 8,1 0,6 −3,1 9,2
Средни температури (°C) −7,5 −6,7 −1,4 6,3 12,8 17,1 18,4 16,4 10,8 5,0 −1,6 −5,4 5,4
Средни минимални температури (°C) −10,3 −9,9 −4,7 2,1 7,4 12,0 13,8 12,0 7,0 2,0 −3,7 −7,9 1,7
Абсолютни минимални температури (°C) −42,2 −38,2 −32,4 −21 −7,5 −2,3 1,3 −1,2 −8,5 −16,1 −32,8 −38,8 −42,2
Средни месечни валежи (mm) 46 36 32 38 52 84 90 80 67 66 60 53 705
Дъждовни дни 11 8 8 9 8 11 12 10 11 10 12 12 114
Източник: pogoda.ru.net и worldweather.org

История[редактиране | редактиране на кода]

Население през 15-19 век, хиляди души

Население през 20-21 век, хиляди души

Изглед към Червената стена и катедралата „Христос Спасител“
Улица в Москва през 2003 г. На заден план се вижда статуя на Ленин.

Утвърждаване като политически център[редактиране | редактиране на кода]

Първото споменаване на Москва датира от 1147 година, когато според хрониките там се срещат князете Юрий Долгорукий и Светослав Олгович.[2] Тази година условно се приема за година на основаване на града. По това време Москва е незначително градче в отдалечена област с преобладаващо угро-финско население. През 1156 година Юрий Долгорукий, вече велик княз на Киев, построява около Москва дървени стени и ров,[11] заради което по-късно е приеман за основател на Москва.

След оплячкосването през 1237-1238, когато монголците изгарят града до основи и избиват жителите му, Москва се възстановява и става столица на полунезависимо княжество. Макар че градът е отново разграбен от монголците през 1293 година, поради изолираното си местоположение той остава встрани от основните направления на техните походи. Възползвайки се от това, поредица амбициозни владетели, започнала с Даниил, най-малкия син на великия княз Александър Невски от династията Рюрикови, превръщат Москва в един от главните политически центрове в руския североизток, наред с Твер и Нижни Новгород.

Хегемонията на Москва е окончателно утвърдена през 1327 година, когато княз Иван Калита нанася поражение на Твер и пренася столицата на великите князе на Владимир-Суздал в Москва.[12] Заедно с това Иван Калита се превръща в главен наместник на владетелите на Златната орда сред съседните руски княжества и получава правото да събира изплащаните на Златната орда данъци. Прекъсвайки руската традиция за подялба на княжествата между наследниците на владетеля, Иван Калита оставя владенията си на своя най-голям син. Наследниците на Иван Калита продължават де се разчитат на подкрепата на монголите и активно се намесват в нейните вътрешни междуособици, което през 1382 година довежда до опожаряването на Москва от Тохтамъш, един от претендентите за престола на Златната орда.

Столица на Руската държава[редактиране | редактиране на кода]

През 15 век Златната орда се разпада на няколко враждуващи помежду си държави и през 1480 година московският княз Иван III окончателно отхвърля зависимостта си от тях.[13] Въпреки това той успява да запази властта си в руските земи и Москва се превръща в столица на обширна държава. През 1571 година, при управлението на Иван Грозни, градът е превзет от войски на Кримското ханство, които го изгарят напълно, с изключение на Кремъл.[14]

В началото на 16 век и началото на 17 век Москва става арена на вътрешни междуособици, в които се намесват и съседни държави, които са известни като Смутното време. През 1610 г. в града влизат шведски войски, подкрепящи цар Василий Шуйски. След тяхното изтегляне, през 1611 година мястото им е заето от армия на Жечпосполита, които са отблъснати на следващата година.

Установяването на династията Романови през 1613 година довежда до относителна стабилизация, но и през следващите десетилетия Москва е център на значителни безредици - Солния бунт през 1648 година, Медния бунт през 1662 г., Стрелецкия бунт от 1682 г. През 1570-1571, 1592 и 1654-1656 година градът е силно засегнат от чумни епидемии.[15]

През 1703 г. цар Петър Велики, поставил си за цел модернизацията и отварянето на страната към Европа, започва изграждането на град Санкт Петербург на брега на Балтийско море. През 1712 година столицата на Русия официално е преместена от Москва в Санкт Петербург.

В Руската империя[редактиране | редактиране на кода]

Когато Наполеон Бонапарт нахлува през 1812 г., московчани се евакуират и подпалват града на 14 септември. Наполеоновата армия временно заема опожарения град, но гладът, студът и болестите я принуждават да напусне. През януари 1905 г. градът официално се сдобива с градски губернатор и Александър Адрианов става първият официален кмет на Москва.

Отново столица[редактиране | редактиране на кода]

След успеха на Октомврийската революция през 1917 г. нейният водач Владимир Ленин, боейки се от чужда интервенция, премества обратно столицата в Москва на 5 март 1918 г.

Като жизнено важен възел от инфраструктурата на СССР Москва, заедно с Ленинград и Киев, е определена за една от трите стратегически цели на германското настъпление през 1941 г. (виж операция Барбароса) През ноември 1941 г. немската група армии „Център“ достига до покрайнините на града и е отблъсната от Червената армия при Московската отбранителна операция.

През 2005 г. градът, вследствие на срив в електроснабдяването, преживява най-голямата енергийна катастрофа в историята на Русия.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно деление на Москва

В административно-териториално отношение град Москва се дели на 12 административни окръга, които включват в себе си 125 муниципални района и 21 селищни образувания, 4 града (Москва, Московски, Троицк и Шчербинка) и 1 селище от градски тип (Киевски).

Административно-териториално деление на град Москва към 1 януари 2018 г.
Административен окръг Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Муниципални райони Селищни образувания Други градове и сгт в адм. окръзи
1.Централен 66,18 769 630 10
2.Северен 113,73 1 160 576 16
3.Североизточен 101,88 1 415 283 17
4.Източен 154,84 1 507 198 16
5.Югоизточен 117,56 1 385 385 12
6.Южен 131,77 1 776 789 16
7.Югозападен 111,36 1 427 284 12
8.Западен 153,03 1 368 731 13
9.Северозападен 93,28 990 696 8
10.Зеленоградски 37,20 239 861 5
11.Новомосковски 361,36 216 709 11 гр. Московски, гр. Шчербинка
12.Троицки 1 084,34 122 522 10 гр. Троицк, Киевски
Общо град Москва 2 526,53 12 506 468 125 21

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В Москва са концентрирани близо 24% от БВП на Русия,[16] като БВП на самия град е около $ 340 млрд. за 2008 година.[17] Москва има и най-ниската безработица в цяла Русия, под 1% за 2010 г., сравнено със 7% за страната. Средната работна заплата на московчани е 41 600 рубли (1 320 долара), почти два пъти средната работна заплата за цяла Русия (25 600 рубли, или 810 долара), и е на 4-то място от всички федерални субекти по този показател.[18]

В Москва са разположени главните квартири на редица големи корпорации, включително и на най-голямата руска компания — Газпром. Тук се осъществяват 17% от всички продажби и 13% от цялата строителна дейност в страната.[19]

Т.нар. Московско сити или официално Московски международен делови център — ММДЦ Москва Сити е символ на икономическия подем на Русия в последните години. Това е новостроящ се район в западната част на града, на Краснопресненска крайбрежна (Краснопресненская набережная). На територия с обща площ от около 1 000 хка (1 km²) активно се провежда строителството на комплекс от небостъргачи с предназначението да бъде създадена зона, обединяваща бизнес, жилищна част и развлечения. Компанията, управляваща създаването и развитието на комплекса е акционерното дружество „Сити“, създадено с активната подкрепа на градската управа на Москва през 1992 г. Амбициите на консорциума „Сити“ е ММДЦ „Москва Сити“ е да построи най-високите сгради в Европа, а комплекса да се превърне в най-големия търговски център в света.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Москва е сърцето на руските сценични и изящни изкуства. Градът е осеян с театри за драма, опера и балет, сред които най-известен е Болшой театър. По времето на Съветския съюз цените на билетите са били на стойност до няколко долара, но са претърпели сериозни промени оттогава. В Москва се намира и Руската държавна библиотека, най-голямата в страната. В колекциите на Третяковската галерия и Музеят за изобразително изкуство "А.С.Пушкин" са събрани световни и руски шедьоври. Новодевическият манастир със своята уникална архитектура от 16 век, който от 2004 г. е част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО, е задължителна спирка в туристическите обиколки на града.

Въпреки че по-малко от една четвърт от руснаците живеят в селски райони, московчани, подобно на другите градски жители, са привързани към природата. Много от тях живеят в провинциални вили (наречени дачи) през почивните дни и празниците. Дачата също служи като място за отдих на възрастните и пенсионерите. В Москва са разположени и много паркове и градини. Московският зоопарк е разположен в центъра на града и разполага с над 6000 животни.

Следвоенните години са белязани със сериозна жилищна криза, разрешена с изграждането на големи панелни жилищни блокове и комплекси. Около 13 000 от тези стандартизирани блокове приютява повечето от московските жители. Това са сгради с височина от 9, 12, 17 или 21 етажа. Апартаментите са приготвяни и частично сглобявани в заводи преди да бъдат монтирани в цялостни сгради. Популярният в съветската епоха комичен филм „Ирония на съдбата“ осмива този еднообразен и бездушен начин на строителство.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Уличната мрежа на Москва има радиална структура — радиални пътища, събиращи се в центъра на града край Кремъл, и няколко концентрични пръстена. Най-вътрешният от тях, Булварное Колцо, е построен на мястото на вътрешната крепостна стена от 16 век.[12] Булварное Колцо не образува пълен пръстен, прекъсвайки между църквата „Христос Спасител“ и река Яуза. Вторият пръстен, Садовое Колцо, също следва разположението на крепостна стена от 16 век,[12]

Трети транспортен пръстен е завършен през 2005 г. като скоростна магистрала, а Четвърти транспортен пръстен, също с магистрални габарити, е в процес на строителство. Най-външният пръстен, който служи и за граница на по-голямата част от града, е Московският околовръстен автомобилен път.

Метро[редактиране | редактиране на кода]

Радиално разположение имат и трасетата на Московското метро. То е второто най-натоварено метро в света след токийското,[20] и има обща дължина на линиите от почти 314 km. Има 12 линии с общо 188 станции. Всяка една от линиите се идентифицира с цифра, име и цвят. При гласовото анонсиране се използва името на линията, докато при разговорната реч се използват предимно цветовете на линиите, с изключение на линия 10 (Люблинская) и линия 11 (Каховская); линия 4 (Филевская) и линия Л1 (Бутовская), които са оттенъци на основен цвят.

Повечето линии минават радиално през града, с изключение на Колцевая (Кръговата), която представлява 20-километров пръстен, позволяващ връзка между всички други линии, и Каховская, състояща се от три станции, които до 1995 г. са били в състава на линия Замоскворецкая и линия Бутовская.

Интересното при московския метрополитен е, че по която и линия да се движи човек, може много лесно да определи посоката според гласа на анонсиращия станциите. По линия 5, ако мъжки глас обявява имената на станциите — влакът се движи по посока на часовниковата стрелка. Ако гласът е женски, то влакът се движи в обратна на часовниковата стрелка посока. При радиалните линии, ако се движи към центъра на града, имената на станциите се обявяват от мъж, ако се движи от центъра към покрайнините, гласът е женски.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Значителна роля в икономиката на града е туристическия бизнес, свързани с приемането на гости от Русия и други страни, както и свързаните с икономическа дейност в сектора на услугите. Всяка година на посещение в Москва за повече от четири милиона туристи, повечето гости са от Германия, САЩ, Китай, Великобритания, Франция, Турция, Италия, Израел, Япония и Испания. В началото на 2007 година на всеки 10 чужденци влизат Русия с туристическа цел, седем дойдоха в Москва.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

В Москва се намира най-големият стадион в Русия - Лужники. По-известните московски спортни отбори са: ЦСКА, Спартак, Локомотив, Динамо и Торпедо. Във футбола най-титулуваният футболен отбор е Спартак. Червено-белите имат 9 титли на страната. През 2005 година ЦСКА Москва печели купата на УЕФА. „Армейците“ имат и най-силният баскетболен отбор в страната. Те са печелели Евролигата 6 пъти и имат 17 титли на Русия. Стадион "Лужники" е с капацитет 80 000 души, а стадион "Спартак" за 47 000 души. Реконструирани са за Световното първенство по футбол "Русия 2018" съответно за 360 млн. евро. и 210 млн. евро.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б mos.ru 2011.
  2. а б Comins-Richmond 2006.
  3. КонсультантПлюс 2013.
  4. ((ru))  „All places: 2010 census, Москва“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 януари 2018.
  5. Федеральная служба государственной статистики 2013.
  6. ((en)) Young, Andy. Moscow Population 2011. // siberianlight.net. siberianlight.net, 2011. Посетен на 2012-10-31.
  7. ((en))  Most Populous Cities In Europe. // blatantworld.com. Blatant Independent Media!, 2012. Посетен на 2012-10-31.
  8. ((en))  Expansion of Moscow borders to help it develop harmonically: mayor. // itar-tass.com. ITAR-TASS, 2012. Посетен на 2012-10-31.
  9. ((ru))  Памятник природы "Высшая точка Москвы - 255 м над уровнем моря (Теплый Стан)". // www.darwin.museum.ru. Посетен на 29 април 2009.
  10. ((en))  Climate monitoring. // Посетен на 5 септември 2010.
  11. The New York Public Library 2006.
  12. а б в ((en))  Along the Moscow Golden Ring (PDF). // Moscow, Russia Tourist Information center. Архив на оригинала от 2012-01-17. Посетен на 5 юли 2006.
  13. Vogel 2002.
  14. ((en)) Richards, John F. The Unending Frontier: An Environmental History of the Early Modern World]. University of California Press, 2006. ISBN 0520246780. с. 260.
  15. ((en)) Alexander, John T. Bubonic plague in early modern Russia: public health and urban disaster. Oxford University Press US, 2002. ISBN 0195158180. с. 17.
  16. Medvedev Fires Moscow Mayor Luzhkov After Conflict - Bloomberg
  17. Russia GDP and PPP conversion rate. // IMF Russia Economy, 2010-03-11. Посетен на 2010-03-11.
  18. BOFIT Weekly 42/2010. // Bank of Finland’s Institute for Economies in Transition, 2010-10-22. Архив на оригинала от 2010-10-27.
  19. Average salary in Russia from Russia's Federal Statistics Service. //
  20. Moscow Subway System Second Only to Tokyo in Usage. // VOA. 2010-03-29. Посетен на 2010-04-01.
Цитирани източници

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


     Портал „География“         Портал „География          Портал „Русия“         Портал „Русия