Москва (противолодъчен крайцер, 1965)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Москва“
Флаг СССР
Военноморски флот на Русия Русия
Клас и типПротиволодъчен крайцер от проекта „1123“
ПроизводителЗавод №444, „И. Носенко“ (бивш завод Навал) в Николаев, СССР.
Служба
Заложен15 декември 1962 г.
Спуснат на вода14 януари 1965 г.
Влиза в строй25 декември 1967 г.
Изведен от
експлоатация
7 ноември 1996 г., утилизиран
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост11 290 t (стандартна)[1]
14 655 t (пълна)[1]
Дължина189,0 m[1]
Ширина34,0 m[1]
Газене7,5 m[1]
Броняняма
Задвижване2 парни турбини ТВ-12-2;
4 парни водотръбни котли КВН-98/64;
2 гребни винта;
90 000 к.с.
Скорост29 възела
(53,7 km/h)
Далечина на
плаване
4500 морски мили при 20 възела ход
Екипаж650 души
след 1976 г. – 758 души
Радиолокационни
станции (РЛС)
РЛС МР-600 „Восход“
РЛС МР-310 „Ангара-А“
РЛС РТР МПР-11-16 „Залив“
РЛС за РЕБ МП-150 и МП-152 „Гурзуф“ с комплекс за РЕППК-2
РЛС за опознаване „Кремний-2М
Хидроакустическа
система (ХАС)
подкилна ХАС МГ-342 „Орион“
БХАС МГ-312 „Вега“
ХАС за звукоподводна свръзка МГ-26 „Хоста“
Радиоелектронно
оборудване
жирокомпас „Курс-5“
2 лага „МГЛ-50“
ехолот „НЭЛ-6“
2 НРЛС „Дон
радиопеленгатор „АРП-50“
автонавигация АП-3 „Невка-2“
ИП „Огонь-50“
Въоръжение
Артилерия2x2 57 mm;
Ракетно
въоръжение
2x2 ПУ Б-187А за ЗРК М-11 „Шторм“
(96 ракети)
Торпедно
въоръжение
2x5 533 mm ТА ПТА-53-1123 (демонтирани)
Хеликоптери14 вертолета:
12x Ка-25ПЛ
2x Ка-25ПС
4 полетни площадки
2 подемника
ДругиПротиволодъчно въоръжение:
1x2 ПЛУР РПК-1 „Вихрь“ (8 ракети);
2x12 РБУ-6000
(144 РГБ-60)
„Москва“
в Общомедия

Москва е противолодъчен крайцер (ПКР) на ВМФ на СССР. Главен кораб на проекта 1123. Екипажа на крайцера се води войскова част 26951.

История на строителството[редактиране | редактиране на кода]

Строителството му започва в Николаев на 15 декември 1962 г., в Николаевския корабостроителен завод. Кораба получава заводски номер 701. На 14 януари 1965 г. ПКР „Москва“ е спуснат на вода.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

  • На 25 декември 1967 г. влиза в строй. Влиза в състава на Черноморския флот (21 бригада противолодъчни кораби).
  • На 31 октомври 1968 г. ПКР завършва изпълнението на задачите К-1, К-2 и К-3.
  • На 19 септември 1968 г. ПКР (бордови № 841) излиза за първа бойна служба в Средиземно море. За 48 денонощия далечен поход[2] крайцерът изминава 11000 мили, а неговите вертолети изпълняват 497 дневни и нощни полета за издирване и следене на АПЛ на 6-и флот на НАТО[3].
  • На 2 април 1969 г. крайцера участва в ученията „Весна“, които преминават в акваторията на Черно море и продължават 4 дни.
  • От 20 април 1969 г. втора бойна служба в Средиземно море. За 26 денонощия далечен поход ПКР „Москва“ изминава 7304 морски мили.
  • От 17 август 1969 г. трета бойна служба в Средиземно море. За 28 денонощия далечен поход кораба изминава 7347 мили и участва в ученията „Броня“.
  • От 3 януари 1970 г. четвърта бойна служба в Средиземно море и Атлантическия океан. За 82 денонощия далечен поход крайцера (бордов № 848) изминава 21598 мили, посещава порта Александрия (Египет) и взема участие в широкомащабните учения на ВМФ на СССР „Океан“ в Атлантическия океан.
  • На 31 декември 1970 г. ПКР „Москва“ е поставен за текущ ремонт в Черноморския корабостроителен завод (№ 198 гр. Николаев).
  • На 28 октомври 1971 г. кораба се връща в Севастопол и пристъпва към изпълнението на задачите К-1, К-2 и К-3.
  • На 18 ноември 1972 г. се състои първото в историята на съветския флот кацане на самолет ЯК-38 с вертикално излитане-кацане на палубата на ПКР „Москва“, стоящ на котва при гр. Феодосия.
  • От 1 март 1973 г. крайцера (бордов № 853) е на пета бойна служба в Средиземно море. За 83 дена изминава 19910 мили, посещава Александрия за оказване на помощи на ВС на Египет.
  • От 7 август 1973 г. участва в снимките на филма „Океан“, които продължават 5 дни.
  • От 24 април 1974 г. шеста бойна служба в Средиземно море. За 67 дни изминава 13717 мили, посещава порт Риека (Югославия).
  • На 2 февруари 1975 г. на рейда на Северната бухта на гр. Севастопол на борда на ПКР „Москва“ става запалване вследствие на късо съединение. В резултат на пожара напълно изгарят помещението за носовите дизел-генератори, кубрик № 3, енергоотсек №1 и по-голямата част от носовите отсеци. Пожара е напълно потушен едва след 7 часа. Три члена на екипажа загиват от задушаване с въглероден окис (мичман Д. Н. Ткач, матросите Лукашев и А. Н. Титов).
  • На 19 февруари 1975 г. е поставен за среден ремонт и модернизация в Черноморския корабостроителен завод (№ 198, гр. Николаев).
  • На 26 декрмври 1976 г. крайцера се връща в Севастопол и влиза в състава на 11-а бригада противолодъчни кораби от 30 дивизия на ЧЧФ, пристъпва към изпълнението на задачи К-1, К-2 и К-3.
  • От 21 ноември 1977 г. е на седма бойна служба в Средиземно море. За 221 дена изминава 20509 мили, извършва официална визита в порт Алжир (Алжир).
  • От 25 август 1979 г. кораба (бордов № 104, след това № 100) е на осма бойна служба в Средиземно море. За 190 дена крайцера изминава 16307 мили, извършва посещение в порт Дубровник (Югославия).
  • На 4 юни 1980 г. поради навигационна грешка ПКР „Москва“ засяда на плитчина при гр. Севастопол повреждавайки ПСУ на ХАС „Орион“.
  • От 5 март 1981 г. е на девета бойна служба в състава на 5-а ОПЕСК в Средиземно море. За 154 дена крайцера изминава 12840 мили, посещава Дубровник (Югославия).
  • От 25 февруари 1982 г. десета бойна служба в Средиземно море и Атлантическия океан. За 160 дни крайцера (бордов № 106) изминава 20058 мили, посещава Риека (Югославия), Луанда (Ангола) и Лагос (Нигерия).
  • От 1 октомври 1982 г. крайцера влиза за модернизация и среден ремонт в Севморзавод „С. Орджоникидзе“ (№ 201, гр. Севастопол).
  • На 18 юни 1990 г. крайцера започва изпълнението на задачите К-1, К-2 и К-3.
  • На 14 октомври 1991 г. започва последната (11) бойна служба в Средиземно море. За 49 дни поход крайцера (бордови № 108) изминава 3253 мили, с посещение на порт Тартус (Сирия).
  • На 27 януари 1992 г. ПКР „Москва“ под флага на командващия ЧЧФ, адмирал И. В. Касатонов извършва преход в гр. Новоросийск, където кораба е посетен от Президента на Русия Борис Елцин и министъра на отбраната, маршала от авиацията Евгений Шапошников. През същата година взема участие в учения в акваторията на Черно море.
  • На 26 май 1993 г. започва последното излизане на ПКР „Москва“ за бойно дежурство в акваторията на Черно море.
  • През 1994 г. крайцера стои на рейда в Северната бухта на гр. Севастопол и не излиза в морето.
  • На 27 април 1995 г. е изваден в резерва 2-ра категория.[3].
  • На 22 юни 1995 г. е преименуван в „ПКР № 108“.

В годината на 300 годишнина на Руския флот първият противолодъчен крайцер е отписан, а на 7 ноември 1996 г. от флагщока тържествено е спуснат военноморския флаг на СССР, така и не е сменен с Андреевския. Продаден за скрап в Индия, кораба, на 27 май на следващата година, на буксир, завинаги напуска Севастопол. В залива на градчето Аланг (Индия) той е разрязан за метал.

Името „Москва“ наследява гвардейският ракетен крайцер „Слава“ от проекта 1164, днес явяващ се флагман на Черноморския флот.

Командири на ПКР „Москва“[редактиране | редактиране на кода]

За времето на своята служба кораба командват:[4]

  • Г. П. Копилов (17 февруари 1965 г. – 11 ноември 1967 г.);
  • Ф. Т. Старожилов (11 ноември 1967 г. – 25 септември 1969 г.);
  • Б. С. Романов (25 септември 1969 г. – 15 февруари 1972 г.);
  • А. В. Довбня (15 февруари 1972 г. – 6 ноември 1974 г.);
  • Л. П. Лопацкий (6 ноември 1974 г. – 9 февруари 1979 г.);
  • С. Д. Шайкин (9 февруари 1979 г. – 15 ноември 1983 г.);
  • В. И. Долгов (15 ноември 1983 г. – 3 ноември 1985 г.);
  • В. И. Корчемкин (3 ноември 1985 г. – 28 декември 1986 г.);
  • П. В. Седой (28 декември 1986 г. – 21 юли 1989 г.);
  • А. В. Васко (21 юли 1989 г. – 22 юли 1991 г.);
  • А. А. Головин (22 юли – 27 септември 1991 г.);
  • В. И. Богдашин (27 септември 1991 г. – 15 май 1996 г.);
  • Г. А. Нехорошев (15 май – 7 ноември 1996 г.).

Бордови номера[редактиране | редактиране на кода]

В различните години на своята служба кораба носи следните бордови номера:[3]

  • 155 (1967 – 1968)
  • 841 (1968 – 1970)
  • 857 (1970)
  • 848 (1970 – 1972)
  • 851 (1972 – 1973)
  • 853 (1973 – 1976)
  • 846 (1976)
  • 853 (1976 – 1979)
  • 104 (1979 – 1980)
  • 100 (1980 – 1982). С този номер кораба е заснет в кинофилма „Ответен ход“.
  • 847 (1982)
  • 106 (1982 – 1991)
  • 108 (1991 – 1996)

Фотографии[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Проект 1123 // Архивиран от оригинала на 2013-02-02. Посетен на 30.1.2013.
  2. За дальний поход
  3. а б в Балакин С. А., Заблоцкий В. П. Советские авианосцы. Авианесущие крейсера адмирала Горшкова. М., 2007, 240 с. ISBN 978-5-699-20954-5.
  4. Балакин С. А., Заблоцкий В. П. Советские авианосцы. Авианесущие крейсера адмирала Горшкова. М., 2007, 240 с. ISBN 978-5-699-20954-5. с. 8 – 63, 237.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Балакин С. А., Заблоцкий В. П. Советские авианосцы. Авианесущие крейсера адмирала Горшкова. Коллекция, Яуза, ЭКСМО 2007

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Москва (противолодочный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​