Направо към съдържанието

Велико московско княжество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Московско княжество)
Велико московско княжество
1263 – 1547
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Териториално разширение на Московското княжество 1300–1547   Първоначална територия, 1300 г.   Територия на Владимирско-Суздалско княжество, присъединена през 1390 г.   Територия, присъединена през 1505 г. (от Иван III)   Територия, присъединена към 1533 (от Василий III)
Териториално разширение на Московското княжество 1300–1547
  Първоначална територия, 1300 г.
  Територия на Владимирско-Суздалско княжество, присъединена през 1390 г.
  Територия, присъединена през 1505 г. (от Иван III)
  Територия, присъединена към 1533 (от Василий III)
Административни данни
Официално имеВелико московско княжество
Местно имеВеликое княжество Московское
Официален езикруски
КонтинентЕвропа
СтолицаМосква
Управление
Формамонархия
ДинастияРюриковичи
Велик княз
1533 – 1547Иван IV (последен)
Законодателна властБолярска дума
История
Епохасредновековие
Основаване1263
Велико княжество1363
Независимост от Златната орда1480
Начало на Руското царство22 октомври 1547
Площ
Общо (през 1547)3 000 000 km2
Население
РелигияРуска православна църква
Преброяване6 000 000
Предшественици и наследници
Предшественик
Владимиро-Суздалско княжество Владимиро-Суздалско княжество
Ростовско княжество Ростовско княжество
Муромско княжество Муромско княжество
Наследник
Руско царство Руско царство
Днес част от Русия
Велико московско княжество в Общомедия

Великото московско княжество е средновековно руско държавно образувание, просъществувало от 1263 до 1547 година. Московските земи се управляват от князете на Москва, потомци на първия велик княз Даниил Московски, и се превръщат постепенно в център и териториално ядро, около което се изгражда Руското царство.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Възход на Московското княжество, 1300 – 1462 г.

Първият княз на Москва е синът на Всеволод III – Владимир, който през 1213 г. за няколко месеца отделя града от Владимиро-Суздалското княжество. От 1247 до 1248 г. княжеството е управлявано от Владимир Холобрит, но след смъртта му отново става част от Владимиро-Суздалското княжество. През 1263 г. Александър Невски завещава Москва на сина си Даниил Московски. В резултат на нашествията на монголците, княжеството става техен васал. През 1327 г. се организира Тверското въстание, в което Москва участва на страната на Златната орда. Земите на Твер са поделени между княз Иван I и Александър Суздалский. През 1368 г. княжеството започва война срещу Литовското княжество, но впоследствие се сключва мир. През 1374 г. Дмитрий Донски престава да плаща данък на Златната орда и заедно с другите князе от североизточна Рус се опълчват на монголското влияние. В 1376 г. Московското и Суздалското княжество започват поход срещу Волжка България, след който волжките българи са принудени да плащат данък на московския княз.

През 1380 г. Дмитрий и неговите съюзници побеждават Златната орда в битка край Рязан. Същата година се провежда куликовската битка, в която князът разгромява армията на Мамай.

Две години по-късно хан Тохтамиш опожарява Москва, но войската на ордата бива разбита от армията на Владимир Храбри. В крайна сметка Дмитрий се съгласява да плаща данък и в замяна получава Владимиро-Суздалското княжество. През 1396 г. Ордата е разгромена от тимуридите, които разграбват и Москва. В началото на XV век Златната орда се разделя за 3 ханства. През 1425 година тронът е наследен от племенника на княз Василий I – Василий Слепи. Това среща недоволството на аристокрацията и започва борба за власт между Василий и династията Юревич. Князът е пленяван на 2 пъти и дори е ослепен. През 1471 г. Иван III Велики започва поход срещу Новгородската република. Московските войници тероризират населението и извъшват грабежи. На 11 август 1471 г. е сключен мирен договор, според който Новгород плаща на Москва 16 000 рубли.

Присъединяването на Новгород. Знатни новгородци тръгват към Москва. Картина от Алексей Кившенко.

През октомври 1477 г. Иван III отново напада Новгородската република, заедно с Тверското княжество и Псковската република. Новгород пада след обсада и на 15 януари 1478 г. официално е присъединен към княжеството. През 1480 г. Москва окончателно става независима от Златната орда след битката при река Урга.

След това Литовското княжество и Казанското ханство предприемат атаки срещу великото московско княжество. След серия от войни, загубилите са принудени да признаят Смоленск и течението на р. Днепър за владение на Москва. По времето на Василий III са завладени Псковската република и Рязан. През 1519 г. Кримското ханство напада Москва. През 1530 г. се ражда първородният син на Василий – Иван IV. След смъртта на Василий, Иван става княз, а майка му Елена Глинская е регент. През 1547 г. Иван е коронясан за цар, с което се поставя началото на Руското царство.

Владетели[1][2]

[редактиране | редактиране на кода]
Портрет Име Роден Управлява от Семейство Управлява до Починал
Даниил I
(Даниил I) 		ноември/декември 1261
Киев ?, Велико московско княжество 		1283 Четвърти син на княз Алексасндър Невски и Александра Полоцкая
женен веднъж:
Мария
5 деца 		4 март 1303 4 март 1303
Москва, Велико московско княжество
Юрий III
(Юрий III) 		1281 4 март 1304 Син на Даниил I и Мария
женен два пъти:
дъщеря на княз Константин Ростовски
1 дъщеря
Кончака (кръстена Агафя)
нямат деца 		21 ноември 1325 21 ноември 1325
Сарай Бату, Монголия
Иван I Торбата
(Иван I Калита) 		1288
Москва, Велико московско княжество 		21 ноември 1325 Пети син на Даниил I и Мария
женен два пъти:
княгиня Елена
4 деца
княгиня Уляна
3 деца 		31 март 1340 31 март 1340
Москва, Велико московско княжество
Симеон I Горди
(Симеон I Гордый) 		7 ноември 1316
Москва, Велико московско княжество 		31 март 1340 Първи син на Иван I и княгиня Елена
женен веднъж:
Августа Литовска
1 дъщеря 		27 април 1353 27 април 1353
Москва, Велико московско княжество
Иван II Червения
(Иван II Красный) 		30 март 1326
Москва, Велико московско княжество 		27 април 1353 Втори син на Иван I и княгиня Елена
брат на Симеон Горди
женен два пъти:
княгиня Феодосия
нямат деца
Александра Веляминова
4 деца 		13 ноември 1359 13 ноември 1359
Москва, Велико московско княжество
Дмитрий Донски
(Дмитрий Донской) 		12 октомври 1350
Москва, Велико московско княжество 		13 ноември 1359 Син на Иван II и княгиня Александра
женен веднъж:
Евдокия Дмитриевна
12 деца 		19 март 1389 19 март 1389
Москва, Велико московско княжество
Василий I
(Василий I) 		30 декември 1371
Москва, Велико московско княжество 		19 март 1389 Втори син на Дмитрий Донски и княгиня Евдокия
женен веднъж:
София Литовска
9 деца 		27 февруари 1425 27 февруари 1425
Москва, Велико московско княжество
Василий II Слепи
(Василий II Тёмный) 		10 март 1415
Москва, Велико московско княжество 		27.2.1425
28.9.1433
юли 1734
28.10.1445
17.2.1447 		Пети син на Василий I и княгиня София
женен веднъж:
Мария Ярославна
6 деца 		25.4.1433
31.3.1434
7.7.1445
12.2.1446
27.3.1462 		27 март 1462
Москва, Велико московско княжество
Юрий I
(Юрий I Дмитриевич) 		26 ноември 1374
Москва, Велико московско княжество 		25.4.1433
31.3.1434 		Трети син на Дмитрий Донски и княгиня Евдокия
женен веднъж:
Анастасия Юриевна
4 деца 		28.9.1433
5.6.1434 		5 юни 1434
Москва, Велико московско княжество
Василий III
(Василий III Юриевич) 		?
Москва, Велико московско княжество 		31 март 1434 Втори син на Юрий I и княгиня Анастасия Юриевна
женен веднъж:
Н. Андреева
нямат деца 		юли 1434 11 ноември 1448
Москва, Велико московско княжество
Дмитрий II
(Дмитрий II Юриевич Шемяка) 		ок. 1403
Москва, Велико московско княжество 		7 юли 1446 Трети син на Юрий I и княгиня Анастасия Юриевна
женен веднъж:
София Дмитриевна
2 деца 		26 октомври 1446 18 юли 1453
Москва, Велико московско княжество
Иван III Велики
(Иван III Великий) 		22 януари 1440
Москва, Велико московско княжество 		27 март 1462 Втори син на Василий II и княгиня Мария
женен два пъти:
Мария Тверска
1 дете
София Палеологина
8 деца 		27 октомври 1505 27 октомври 1505
Москва, Велико московско княжество
Василий III
(Василий III (IV)) 		25 март 1419
Москва, Велико московско княжество 		27 октомври 1505 Втори син на Иван III и София Палеологина
женен два пъти:
Соломония Сабурова
нямат деца
Елена Глинская
2 деца 		3 декември 1533 3 декември 1533
Москва, Велико московско княжество
Иван IV Страшни
(Иван IV Грозный) 		25 август 1530
Москва, Велико московско княжество 		3 декември 1533 Втори син на Василий III и княгиня Елена
женен 8 пъти
8 деца (само две достигат пълнолетие) 		18 март 1583 18 март 1583
Москва, Руско царство

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]


Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 10. Рюриковичи. Кньязя владимиро-суздальские
  2. ↑ ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 12. Рюриковичи. Кньязя московские и цари Россие до 1598
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Велико_московско_княжество&oldid=12653918“.