Мосомище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мосомище
Общи данни
Население2037 души[1] (15 декември 2023 г.)
62 души/km²
Землище32 861 km²
Надм. височина513 m
Пощ. код2920
Тел. код0751
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ49432
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Гоце Делчев
Владимир Москов
(БСП за България; 1995)
Кметство
   кмет
Мосомище
Анна Донкова
(независим)

Мосо̀мище (до 2016 година Мусо̀мища) е село в Югозападна България. То се намира в община Гоце Делчев, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

В горната си част село Мосомище е сгушено в Пирин планина, а от крайните му източни улици започва долина, достигаща река Места. Селото е само на 800 m от град Гоце Делчев. Местностите около село Мосомище са едни от най-забележителните в целия регион. На първо място се нарежда местността Топлицата, известна с карстовия си извор и прекрасен летен плаж. Съчетание на борова гора и кристално чиста изворна вода (два басейна и условия за речен риболов). Храмът „Свети Георги Победоносец“ е построен в крайната западна част на селото, откъдето започва и планината. До него се намира единствената сеизмологична станция в целия регион.

История[редактиране | редактиране на кода]

От османски поименен регистър от 1478 година става ясно, че към тази дата в Мосомище са живели 158 немюсюлмански домакинства и 5 на тюркмени-мюсюлмани.[2]

В началото на XIX век малкото християнски семейства изграждат черквата „Света Петка”. В хода на строителните работи майсторите не се съобразяват с рестрикцията височината на християнския храм да е по-малка от най-ниската турска къща, поради което той е съборен.[3]

В 1835 година е изградена църквата на селото „Свети Николай“.[4]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мусомица (Mousomitza), Мелнишка епархия, живеят 580 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Мисолища (Missolischta) е посочено като село с 93 домакинства и 50 жители мюсюлмани и 260 българи.[6] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Мусомище като село със 75 български и 18 турски къщи.[7]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Мосомища, село при десния бряг на Топлица, срещу Ляски. Околност равна; плодовито поле. Растат хубави дини и любеници. „Св. Никола“, смесена черква. Числото на къщите не надминува 80. Българе и турци.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век в Мусомище живеят 623 души, от които 523 българи-християни и 100 турци.[9] Данни от 1909 година сочат, че в селото има 90 български къщи с 450 души население и 90 турски къщи с 468 души.[10]

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за Мосомище:

С. Мусомища... Селото се намира на половин час от града. Има хубав, плодороден край, добри пасища и гори. Селяните се занимават със земеделие и скотовъдство, най-главно обработват царевица, пшеница. Имат добри градини за зеленчук.

Има 90 къщи български, 90 турски и 450 души от първите, и 468 – от вторите. Черквата „Св. Никола“ е добре украсена. Училището е до черквата. Старо е и съвсем красиво, и съвсем модно е.[11]

На 30 ноември 2016 година с президентски указ селото е преименувано на Мосомище.[12]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[13]

Численост
Общо 2107
Българи 1867
Турци 5
Цигани 103
Други 60
Не се самоопределят 7
Неотговорили 65

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Мосомище
  • Ангел Иванов (1840 – 1905), български просветен деец
  • Атанас Хрисимов (1887 – 1919), български просветен деец
  • Георги Младенов (1931 – 2020), българо-канадски общественик
  • Георги Славков (1958 – 2014), български футболист-национал
  • Димитър Манолев, български учител в Кремен до 1878 година[14]
  • Манол Хаджиев (1888 – ?), български учител в чаталдженското село Синекли[15]
  • Стоян Попов (1895 – ?), български революционер от ВМРО
  • Стоян Сотиров Шарланджиев (1893 – 1923), български революционер от ВМОРО и комунист, убит от дейци на ВМРО след Деветоюнския преврат на 23 юли 1923 г.[16]
  • Димитър Иванов Иванджиков (1925 –2015 ), краевед, написал "История на село Мосомище".

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Радушев, Евгени. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели) // Историческо бъдеще 1. 1998. ISSN – 0144 1311 – 0144. с. 74.
  3. Пенчева, Жана, Марков, Васил, Костадинова, Петя. Християнски храмове от Югозападна България. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2021. ISBN 978-954-00-0283-5. с. 249-252.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 594.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128 – 129.
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234 – 235. (на руски)
  8. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 5.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  10. Извори за българската етнография, Т.3, Етнография на Македония, Съставители: Маргарита Василева и Колектив, София, 1998, стр. 80
  11. Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 80.
  12. Указ № 379 от 30 ноември 2016 г., „Държавен вестник“ №99, 13 декември 2016 г.
  13. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  14. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 394.
  15. „ТопПреса“, Из архивите на читалищна библиотека – град Гоце Делчев: Спомени Чаталджа – Диарбекир, 9 януари 2017.
  16. Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 94.