Мотивация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Мотивацията (английски: motivation) е движещата сила към постигането на определени цели.

Тя включва целева насоченост на поведението и изисква получаването на пряка и своевременна връзка между целенасочените действия и постигнатите резултати. Крайният резултат винаги е от субективно значение и има психологическа ценност. В психологията, мотивацията се отнася до начало, посока, интензитет и постоянство в поведението, желание и готовност да се ивърши определена дейност. Мотивацията е временно и динамично състояние, което не трябва да се бърка с индивидуални черти от характера на човека или емоционални състояния. Мотивацията стимулира индивида в неговите усилия към постигането на желаните цели, като най-често това са успехи, възнаграждения, награди (в спорта), високи постижения, за които се изисква висока мотивация, но също така и за ежедневни или обичайни дейности към постигането на определен резултат.

Видове мотивация[редактиране | edit source]

Мотивацията може да бъде вътрешна и външна – породена от вътрешно желание за постигането на определени резултати или следствие от външни фактори. Мотивацията трябва да се разглежда в съпоставка с индивидуалните черти на характера, които са постоянни (например плах, екстроверт, съвестен) и емоционалното състояние, което е временно (например гняв, тъга, радост).

1. Вътрешна мотивация – настъпва, когато хората са вътрешно мотивирани, за да създадат нещо, което предизвиква задоволство у тях.

2. Външна мотивация – настъпва, когато хората са мотивирани от външно задоволство като пари, оценки и др.

Влияние на мотивацията в обучението[редактиране | edit source]

Мотивацияте е необходима за високи резултати при ученето, за постигане на по-добри способности при процеса на учене, като без мотивация съответно способността за учене намалява. Тъй като ученето започва още с раждането и продължава през целия живот на човека, тоест за хората то е вродено като необходимост, дори и да не протича във формална среда, учащите имат нужда от специален стимул за активни, целенасочени и постоянни усилия в ученето. Мотивацията в най-общ смисъл е това, което оказва влияние върху създаването и поддържането, избора и насоката, като цяло в човешкото поведение, и тя подтиква учащите да търсят, изискват, трансформират и използват знанията си. Тя е свързана и с желанието за участие в процеса на обучение, но също така засяга и причините, които лежат в основата на активно участие в академичните дейности. Макар че обучаваните могат да имат еднаква мотивация да изпълняват дадена задача, причините за тяхната мотивация могат да бъдат различни. Тоест обучаем, който е вътрешно мотивиран, се заема с дадена дейност, заради самата нея и удоволствието, което тя предоставя, или удовлетворението от изпълнението ù. А в другия случай ученикът, който няма вътрешна мотивация се представя, за да получи възнаграждение или да избегне някакво външно наказание.

Поддържане на мотивация за учене[редактиране | edit source]

Методи за повишаване на мотивацията
  1. Създаване на подходяща за учене среда.
  2. Поставяне и постигане на реалистични цели.
  3. Инициативност в ученето.
  4. Изискване на обратна връзка и външен контрол според нуждите.
  5. Прилагане на принципи за стимулиране и повишаване на мотивацията и поддържане на добра дисциплина за учене.
Системно използване на възнаграждения за повишаване на мотивацията
  1. При започване на нова дисциплина или предмет, който не представлява интерес, трябва да се започне с по-висок коефициент на възнаграждение.
  2. Постепенно, с навлизането в материята на този безинтересен предмет, трябва да се увеличи количеството/времето за учене, за да се заслужи възнаграждение.
  3. Постепенно намаляване на възнагражденията с подобряване на ученето.
  4. Повишаване на мотивацията с изучаването на по-лесен и предпочитан курс.
  5. По-мотивиращо и продуктивно е възнаграждение в зависимост от количеството свършена работа, отколкото времето, прекарано в учене.
  6. Може да се окаже по-полезно състезанието със самите себе си, отколкото с останалите.

Мотивацията при изучаване на чужд език[редактиране | edit source]

Гарднър и Ламбърт (1972) въвеждат термините инструментална и цялостна мотивация. В контекста на учене на език, инструменталната мотивация се отнася до желанието на обучаемия да научи език с утилитарни цели (например за работа или пътуване), докато цялостната мотивация се отнася до желанието да се научи даден език цялостно с възможност за интегриране в съответната езикова общност.

Според учените, мотивацията при изучаването на чужд език зависи от много фактори. Ето някои от тях:

  • отношение (напр., чувства към общността и езикът – цел)
  • самоувереност (напр., очаквания за успех, самодостатъчност и безпокойство)
  • цели (схващани като яснота и релевантност на целите на учене, като пораждаща причина за учене)
  • отдаденост (напр., степента, в която обучаваният активно и съвестно участва в процеса на учене на чужд език)
  • помощ от средата (напр., степента, в която подкрепата от страна на учителя или съучениците и социалната и извънкласна интеграция спомагат за придобиване на опитност в ученето)
  • лични качества (напр., склонности, възраст, пол и предишен опит в езика)

Източници[редактиране | edit source]

  • Гарднър и Ламбърт (1972), Поведения и мотивация при изучаването на чужд език / Robbert Gardner & Wallace Lambert (1972), Attitudes and Motivation in Second Language Learning, Rowley MA: Newbury House

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.