Моту проприо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Моту проприо (на латински: motu proprio, в превод „по собствена инициатива“) е папски документ. Формулата „Motu proprio“ започва да се използва в кореспонденцията на папата с чужди владетели, когато римският папа не отговарял на направените му предложения, а решавал въпроса по собствена инициатива, сякаш дотогава не е получавал никакви проекти и предлажения във връзка със същия въпрос. Папските документи „Мotu proprio“ започватт да се използват от папите в края на XV в. и досега са често срещана форма на папски писма, послания и увещания, особено при създаване на институции, когато се правят незначителни промени в каноничното право или процедури, както и при предоставяне на определени привилегии на лица или институции.

Първият папски документ „motu proprio“ е издаден от папа Инокентий VIII през 1484 г.

Примери за апостолически послания Motu proprio[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • REBUF, Tract. concordatorum: De forma mandati apostol. (Paris, 1538), s.v.;
  • RIGANTI, Comment, in regul. cancellariæ apost. (Rome, 1744),, s.v. Gratia moto proprio;
  • GIRAUD, Bibl. sacra (Milan, 1535).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]