Мохамед ал-Идриси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Мохамед Ал-Идриси)
Направо към: навигация, търсене
Ал-Идриси
на латински: Dreses'
андалуски пътешественик
Статуя на ал-Идриси в Сеута
Статуя на ал-Идриси в Сеута

Роден
около 1 януари 1100 г.
Починал
около 1165 г. (64 г.)
Сеута, днес Испания
Научна дейност
Област География
Работил в придворен картограф на Рожер II (Сицилия)
Известен с Tabula Rogeriana
Ал-Идриси в Общомедия

Абу Абдула Мохамед Ал-Идриси Ал-Куртуби Ал-Хасани aс-Сабти, или само  Ал-Идриси (на арабски: أبو عبد الله محمد الإدريسي القرطبي الحسني السبتي; на латински: Dreses; 1100 – 1165), е мюсюлмански андалуски географ, картограф и египтолог, живял в Палермо, Сицилия в двора на крал Рожер II. Мохамед Ал-Идриси е роден в Сеута и принадлежащи към Алморавидите.

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Ал-Идриси е от рода на Хамудините в Северна Африка и Ал-Андалус, който претендира, че произхожда от Идрисидите от Мароко и чрез тях е директен наследник на пророка Мохамед.

Ал-Идриси е роден в град Сеута, където е неговият прадядо е бил принуден да се укрие след прогонването на рода му от Малага от Зиридите от Гранада. Младежът прекарва по-голямата част от ранния си живот в пътуване между Северна Африка и Андалусия, с което получава подробна информация за двата региона. Той посещава Анатолия, когато той е едва на 16, а получава голяма част от образованието си в Кордоба.

Ал-Идриси пътува в Португалия, по френския бряг на Атлантически океан, Унгария, и достига на север до Йорвик.

Tabula Rogeriana[редактиране | редактиране на кода]

Картата на Рожер, рисувана от Ал-Идриси за Рожер II през 1154 година, една от най-точните средновековни карти на познатия свят.

Поради конфликтите и нестабилността в Ал-Андалус, където вече властват Алмохадите, Ал-Идриси се присъединява към свои съвременници като Абу Ал-Сол в Сицилия, където норманите са прогонили Фатимидите. Там той прекарва осемнадесет години в двора на Рожер. През 1154 обединява арабското знание, събрано от пътешественици и търговци в Книгата на Рожер (на латински: Tabula Rogeriana) - една от най-точните средновековни карти на познатия свят[1]. Картата е изложена пред монарха върху двуметров сребърен диск-планисфера. По-късно тази карта служи за илюстрация на неговата Kitab nuzhat al-mushtaq, (на латински: Opus Geographicum), с възможен превод Изкушение за човека, мечтаещ да пътува до далечни места.[2]Ал-Идриси е повлиял и вдъхновил пътешественици и откриватели като Ибн Батута, Ибн Халдун, Пири Реис, Христофор Колумб и Вашку да Гама.

Описание на островите в Северно море[редактиране | редактиране на кода]

Ал-Идриси споменава Ирландия и нейното местоположение (Irlandah-Аl-kabirah).[3]. Според него, "от брега на Исландия до Великата Ирландия, времето за плаване е един ден".

Описание на китайската търговия[редактиране | редактиране на кода]

Ал-Идриси споменава, че китайски джонки носят и търгуват с кожи, железни продукти, коприна, както и стъкло от град Ханджоу[4]

От ал-Андалус до Америка[редактиране | редактиране на кода]

Ал-Идриси съобщава в своя географски текст Нузхат ал-Муштак за Доколумбови презокеански контакти с Америка[5]}} Това твърдение се основава на превод на проф. Мухамад Хамидуллах, който е спорен[6] Според тази теория андалуски мореплаватели Mugharrarin достигат Саргасово море близо до Бермудите, на хиляди километри от американския континент. Въпреки това, историята съобщена от Идриси първа посочва и формулира концепцията на Великите географски открития.

Нузхат ал-Муштак[редактиране | редактиране на кода]

Основният труд на Ал-Идриси е сборник с географска информация, чието заглавие освен горепосоченият превод е преведено и като Книга за приятни пътувания в далечни страни или Удоволствие за този, който иска да пресече хоризонта. Трудът е запазен в девет ръкописни преписа, седем от които съдържат карти.[7] Във въведението си Ал-Идриси споменава два свои източника на географски координати: Клавдий Птолемей и астрономът Исхак ибн Ал-Хасан Ал-Заят.

Преводи и публикации[редактиране | редактиране на кода]

Съкратена версия на арабски текст е публикуван в Рим през 1592, като това е една от първите арабски книги, някога отпечатани в превод на латински. Друг съкратен вариант на текста е публикуван в Париж през 1619 г. с подвеждащо заглавие География на Нубия. Едва в средата на 19-ти век е публикуван пълен превод на арабския текст - на френски от Пиер-Амеде Жобер. През 1960 неточностите в изданието Жобер са отстранени и пълният арабски текст е публикуван отново, като това издание достига и до България. Новото издание на Идриси в България през 1960 г. с целия арабски текст е снабдено с български превод и коментар. Трудът съдържа безценен изворов материал за българските и за съседните им земи през XI и XII век. Идриси съобщава за днешните София, Стара Загора, Мачин, Шумен, Ниш, Скопие, Родосто, Малешево, Струмица, Мелник, а също така за изчезнали градове като Авли. Преводът се превръща в събитие в медиевистиката и дава възможност да се запълни една съществена празнота в изследванията на стопанския облик на българските градове през периода на византийското владичество. Характерното за Идриси е това, че когато разказва за градовето на Балканския полуостров, почти не засяга или много рядко засяга занаятчийското производство в тях. Идриси е придворен географ на краля на «Сицилия, Италия, Ломбардия и Калабрия» през период, в който италиански търговци систематически навлизат в Балканския полуостров. Вероятно Географията на Идриси е предназначена да ориентира в кои градове и градски райони могат да се закупят зърнени храни, от които най-много се интересуват по това време италианските търговци, и да се намери «многолюден пазар» за докараните от тях стоки.[8]

В популярната култура[редактиране | редактиране на кода]

  • Ал-Идриси е главен герой Тарик Али в книгата Султан в Палермо.
  • Ал-Идриси и неговите идеи са споменати от Паскал Мерсие в книгата Нощен влак за Лисабон.
  • Идриси е оказал сериозно влияние върху европейски автори като Марино Сануто-старши, Антонио Maлфанте, Хауме Ферер и Алонсо Фернандес де Луго.
  • ИДРИСИ ГИС - система, разработена от университета Кларк, е наречена в чест на Мохамед Ал-Идриси
  • През 2010 г. правителството на остров Мавриций представи планисферата Ал-Идриси в порт Луи.[9]

Географските карти на ал-Идриси[редактиране | редактиране на кода]

Връзки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Scott S.P., 1904, History of the Moorish Empire in Europe (Vol. 3), Lippincott, Philadelphia, p.461–462|url=https://archive.org/stream/historyofmoorish03scotuoft#page/461/mode/1up
  2. John Dickie, Delizia!
  3. Dunn, 2009, p. 452.
  4. http://www.muslimheritage.com/uploads/China%201.pdf
  5. Mohammed Hamidullah (Winter 1968). "Muslim Discovery of America before Columbus", Journal of the Muslim Students' Association of the United States and Canada 4 (2): 7–9 [1]
  6. Idrisi, Nuzhatul Mushtaq– "La première géographie de l'Occident", comments by Henri Bresc and Annliese Nef, Paris, 1999
  7. Ducène, Jean-Charles, Les coordonnées géographiques de la carte manuscrite d'al-Idrisi//Der Islam, 2011, volume=86, p.271–285
  8. Страшимир Н. Лишев, ГЕОГРАФИЯТА НА ИДРИСИ КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬ1П. 10. 1973
  9. http://www.demotix.com/news/407798/tribute-sharif-al-idrisi#media-407785
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Muhammad al-Idrisi“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.