Мохамед Джавад Бахонар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мохамед Джавад Бахонар
Mohammad Javad Bahonar.jpg
77-ми министър-председател на Иран
Мандат 4 август 1981 г. – 30 август 1981 г.
Предшественик Мохамед Али Раджай
Наследник Мохамед-Риза Махдави Кани
министър на културата и ислямското напътствие
Мандат 10 август 1980 г. – 10 август 1981 г.
народен представител в парламента
Мандат 28 май 1980 г. – 10 август 1980 г.
Лични данни
Роден
Починал
30 август 1981 г. (47 г.)
Националност Флаг на Иран Иран
Религия Шиитски ислям
Родства Мохамед-Реза Бахонар (брат)
Полит. партия Ислямска републиканска партия (1979–1981)
Университет Техерански университет
Подпис Mohammad-Javad Bahonar signature.svg
Мохамед Джавад Бахонар в Общомедия

Мохамед Джавад Бахонар (на персийски: محمدجواد باهنر) е ирански шиитски теолог и политик, който е министър-председател на Иран през август 1981 г.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 септември 1933 г. в Керман, Иран.[2] Баща му е търговец, притежаващ малък магазин в Керман.[3] Бахонар е второто дете в семейството, като има осем братя и сестри. Живее бедно, а като дете учи Корана от вярващи жени. Също така се научава да пише и чете.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Бахонар завършва основно училище в Керман. През 1953 г. заминава за ислямското училище Ком и е в класа на Рухолах Хомейни, лидер на иранската революция. Получава докторска степен по теология от университета в Техеран.[4] Също така е член на академичния състав на университета и преподава религиозни уроци и теология.[5]

Революционна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Преди революцията[редактиране | редактиране на кода]

Мохамед Бахонар е критик на управлението в лицето на династия Пахлави, като има провинения срещу Реза Шах Пахлави, който го вкарва в затвора на няколко пъти. През 1963 г. влиза в затвора като противник на бялата революция. По време на изгнанието на Хомейни в Ирак и Франция, продължава революционната му дейност и е влиятелен член сред последователите на Хомейни.

След революцията[редактиране | редактиране на кода]

След революцията Бахонар става един от основателите на Ислямската републиканската партия и член на Съвета на революцията на Иран.[6] Назначен е за министър на образованието през март 1981 г. Заедно с Мохамед Али Раджай прочиства иранските университети от западните културни влияния, което става известно като ислямска културна революция. След убийството на Мохамед Бехещи на 28 юни 1981 г., Бахонар е назначен за генерален секретар на партията, където е и член на Централния комитет. Служи като министър на културата и ислямското напътствие от март 1981 г. до август 1981 г. Когато Раджай е избран за президент на 5 август 1981 г., той избира Бахонар като премиер.[7]

Убийство[редактиране | редактиране на кода]

Мохамед Бахонар е убит заедно с Раджай и други членове на Ислямската републиканска партия, когато избухва бомба в офиса на партията в Техеран на 30 август 1981 г.[8][9] Взривът е причинен, след като една от жертвите отворя куфарче.[10] Куфарчето е донесено от Масуд Кешмири, служител по сигурността в партията. Седмица по-късно, Кешмири е обявен за отговорен за планирането на експлозията. Разкрит е като оперативен агент на „Организация на муджахидините на иранския народ“, които са подкрепяни от Саддам Хюсеин.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Robin B. Wright. The Iran Primer: Power, Politics, and U.S. Policy. US Institute of Peace Press, 2010. ISBN 978-1-60127-084-9. с. 221.
  2. Michael Newton. Famous Assassinations in World History: An Encyclopedia [2 volumes]. ABC-CLIO, 17 април 2014. ISBN 978-1-61069-286-1. с. 27-28.
  3. An index of memories of Mohammad Javad Bahona. // Maryrdom and Sacrifice. Посетен на 2 февруари 2013.
  4. Joint Crisis: Supreme Defense Council of Iran, 1980. // Harvard Model United Nations. Посетен на 3 октомври 2013.
  5. John H. Lorentz. The A to Z of Iran. Scarecrow Press, 14 април 2010. ISBN 978-1-4617-3191-7. с. 44.
  6. Asayesh, Hossein. Political Party in Islamic Republic of Iran: A Review. // Journal of Politics and Law 4 (1). March 2011. Посетен на 29 юли 2013.
  7. Iran: A Country Study. Government Printing Office, 18 юли 2008. ISBN 978-0-8444-1187-3. с. 63.
  8. The Pearson General Knowledge Manual 2010 (New Edition). Pearson Education India, 1 януари 2010. ISBN 978-81-317-2790-4. с. 1. Посетен на 3 февруари 2013.
  9. Nikou, Semira N.. Timeline of Iran's Political Events. // United States Institute of Peace. Посетен на 27 юли 2013.
  10. Baqer Moin. Khomeini: Life of the Ayatollah. I.B.Tauris, 1999. ISBN 978-1-85043-128-2. с. 242.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mohammad-Javad Bahonar“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.