Мохамед Икбал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Мохамед Икбал
индийски ислямски поет, духовен баща на пакистанската нация

Роден
Починал
21 април 1938 г. (60 г.)

Уебсайт www.allamaiqbal.com
Мохамед Икбал в Общомедия

Мохамед Икбал (урду: محمد اقبال) е ислямски поет, юрист и политик, считан за духовен баща на пакистанската нация, народен поет и национален герой на Пакистан, наричан Алама Икбал (علامہ اقبال‎, т.е. Учителя Икбал). Неговата поезия на урду и персийски език се счита за една от най-добрите в съвременната ера.

Биография и дейност[редактиране | редактиране на кода]

Мохамед Икбал е роден на 9 ноември 1877 г. в град Сиалкот, Британска Индия, дн. Пакистан. Семейството му изповядва индуизъм, но Икбал започва да се интересува от исляма и в младежката си възраст става поклонник на тази религия.

През 1892 г. Икбал завършва колежа на шотландската мисия в Сиалкот. На 15-годишна възраст Икбал е сгоден, скоро след това оженен и на 17-годишна възраст той става за първи път баща.

М. Икбал на 22 г.

М. Икбал продължава образованието си в колежа в Лахор, където завършва бакалавърска степен по философия, английска литература и арабски език. В колежа Икбал попада под влиянието на философа – англичанина сър Томас Арнълд. През 1903 г. Икбал публикува първата си книга на урду Основи на икономиката, а 2 години по-късно – първото си патриотично стихотворение Песен за Индия.

Поощряван от сър Томас М. Икбал заминава за няколко години в Европа и следва право в Англия и Германия.

След завръщането си в Британска Индия през 1908 г. Икбал започва работа като асистент в колежа на Лахаур и по финансови причини има допълваща юридическа практика. През 1916 г. Икбал се развежда, но до края на живота си поддържа финансово бившата си съпруга.

Постепенно се насочва към писането на поезия и на трудове в областта на историята, политиката, философията, икономиката.

Основна негова визия е създаването на отделна и независима ислямска държава на територията на Британска Индия, населена с мюсюлмани. Образован в Европа и познаващ европейската идея за нацията, Икбал много добре осъзнава трудността да бъде обяснено понятието „нация“ в ислямската общност. Още пророкът Мохамед осъжда това, определяйки, че Аллах е над всичко и мюсюлманството е една общност, изградена на вярата, а не на племенна принадлежност. Ето защо Икбал развива идеите си за самостоятелна ислямска държава, пречупени през призмата на исляма и на специфичната традиция на мюсюлманите. Още през 1909 г. Икбал пише, че „за да сме верни на себе си и да съхраним нашите обществени и исторически традиции ние (бел.: мюсюлманите в тогавашна колониална Индия) трябва да имаме отделни училища, колежи, университети“.

В средата на 1920-те години Икбал се включва в политическа дейност. През 1926 г. е избран в Законодателния съвет на Пенджаб. През 1931 г. участва в „кръглата маса“ в Лондон. Въпреки това М. Икбал не достига до върхови политически постове, най-вече поради чувствителната си природа и отдадеността си на мислителска и поетична дейност.

Погрешно е да се смята, че поезията на Икбал е изцяло ислямска. Той е автор на едни от най-красивите стихове за природата, което го прави любим поет и сред немюсюлманското население на Индия.

Мохамед Икбал умира в Лахор на 21 април 1938 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]