Мохамед ал-Бакир

Мохамед ал-Бакир
5-ия имам на шиизма
Управление	713 – 733 г.
Наследил	Зейн ал-Абидин
Наследник	Джафар ал-Садик
Лични данни
Роден	8 май 677 г. Медина, Омаядски халифат
Починал	26 януари 733 г. Медина, Омаядски халифат
Погребан в	Джаннат ал-Баки
Семейство
Баща	Зейн ал-Абидин
Майка	Фатима бинт Хасан
Брак	Ум Фаруа бинт ал-Касим
Мохамед ал-Бакир в Общомедия

Моха̀мед ал-Ба̀кир (на арабски: محمد الباقر) е петият шиитски имам. Той е син на Али ал-Саджад и внук на Хасан ибн Али и Хусейн ибн Али. Почитан е особено сред шиитите заради своите знания и тълкувания на ислямското право (шариат) и духовност.

Биография

Роден е в Медина около 677 г. и израства в среда, силно свързана със семейството на пророка Мохамед (Ахл ал-Бейт). Получава прозвището „ал-Бакир“ (разкриващ знанието) заради задълбочените си познания в областта на Корана, хадисите и религиозните науки.

В периода на живота му Омаядският халифат укрепва властта си, а семейството на имам Али остава под наблюдение и натиск от управляващите. Въпреки това ал-Бакир успява да създаде средище на религиозно учение в Медина, където предава знанията си на ученици. Сред неговите сподвижници се смятат да са били едни от най-ранните шиитски богослови и юристи, които оформят основите на шиитската школа в ислямското право (шариат).

Рисунка, изобразяваща делегация на търговци от Хорасан, посещаващи имам ал-Бакир (в центъра), 1526 г.

Ал-Бакир е известен и с това, че предава множество хадиси, включително такива, свързани с тълкуването на Корана (тафсир) и с духовното значение на ислямските практики. В шиитските сборници неговите изказвания заемат важно място, а авторитетът му в религиозните науки се признава дори и от някои сунитски учени.

Според преданията той поддържа мирна позиция спрямо омаядската власт и не участва пряко в политически въстания, което му позволява да запази влиянието си в Медина. Така неговото учителство поставя основата за по-нататъшното развитие на шиитското богословие при неговия син и наследник имам Джафар ал-Садик.

Имамът умира през около 733 г., най-вероятно от отравяне по заповед на халиф Хишам ибн Абд ал-Малик, в Медина, където е погребан в гробището Ал-Баки. В шиитската традиция той е почитан като образец на знание, благочестие и приемственост на духовното водачество след баща си имам ал-Саджад.

Разрушеният от уахабитите гроб на имама в гробището Ал-Баки в наши дни

Имам ал-Бакир заема особено място в шиитската традиция като имам, който систематизира и предава богословското знание на общността. Неговите учения се смятат за основа на по-късната школа на Джафар ас-Садик, която формира теологичния и правния облик на шиитския ислям. Той е запомнен като учен, който съчетава знание, духовност и търпение в труден исторически период. Почитта към него в шиитските общности остава силна и до наши дни.

Външни препратки

• Ализаде А. А. Мухаммад Бакир // Исламский энциклопедический словарь. — М.: Ансар, 2007. — ISBN 978-5-98443-025-8.

Тази статия, свързана с ислям, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.