Мохамед ал-Джавад
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Мохамед ал-Джавад | |
| 9-ият имам на шиизма | |
 | |
| Управление | 817-835 |
|---|---|
| Наследил | Али ар-Рида |
| Наследник | Али ал-Хади |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан в | Джамия ал-Казимия, Багдад, Иран |
| Семейство | |
| Баща | Али ар-Рида |
| Майка | Сабика |
| Бракове | Самана Ум ал-Фадл бинт ал-Мамун |
Мохамед ибн Али ал-Джавад (на арабски: محمد بن علي الجواد), известен още с прозвищата ал-Джавад („щедрият“) и ат-Таки („благочестивият“), е деветият шиитски имам. Пълното му име е Мухаммад ибн Али ибн Муса ал-Джауад.
Роден е в Медина около 811 г. и е син на осмия имам, Али ибн Муса ар-Рида от благородната линия на потомците на пророка Мохамед чрез дъщеря му Фатима и нейния съпруг Али. Въпреки че живее кратко — умира на около 24 години — той оставя дълбок отпечатък върху историята на шиитската общност.
След смъртта на баща си през 818 г., ал-Джавад наследява имамството едва на около 7-годишна възраст. [1].Този факт поражда съмнения сред някои вярващи относно възможността толкова млад човек да бъде духовен водач, но с времето те се разсейват благодарение на изключителната зрялост, знание и мъдрост, които той проявява още от ранна възраст. Съществуват множество разкази, в които младият имам отговаря на сложни въпроси по ислямско право и теология, участва в дебати и наставлява възрастни учени, включително в двора на абасидските халифи.
Прякорът му „ал-Джавад“, което означава „щедрият“, му е дадено заради неговата изключителна щедрост — не само в материален, но и в духовен и морален смисъл. Той е известен с това, че е помагал на бедните и нуждаещите се, без да очаква отплата, и че винаги е откликвал на молбите на хората. Освен това е демонстрирал щедрост в знанието и в достъпа до себе си — приемал е ученици, отговарял е на въпроси, разпространявал е религиозни напътствия чрез мрежа от представители в различни региони.
Политическият му живот е пряко свързан с Абасидския халифат. Той е поканен в Багдад от седмия абасидски халиф ал-Мамун и, подобно на баща си, е подложен на внимателно наблюдение от властта. Въпреки официалното уважение, което му оказват, отношенията с халифата остават напрегнати. Според шиитските извори, по-късно, при управлението на халиф ал-Муʿтасим, имамът е отровен по заповед на властта и умира през 835 в Багдад. Погребан е в джамията “ал-Казимия“, до гроба на своя дядо, имам Муса ал-Казим.[2] Гробът му става едно от най-свещените места за поклонение на шиитите и днес е част от голям религиозен комплекс, посещаван от милиони поклонници годишно.
Въпреки краткия си живот, Мохамед ал-Джавад оставя богато духовно и интелектуално наследство. На него се приписват множество хадиси и правни становища, които продължават да бъдат изучавани в шиитските религиозни школи. Той е възприеман като пример за божествена мъдрост, дадена независимо от възрастта, и като въплъщение на морална чистота, духовна зрялост и божествена подкрепа. Той остава една от най-обичаните и почитани фигури в шиитската традиция, а животът му се разглежда като доказателство, че истинското водачество произтича не от политическа власт или дълги години, а от божествено вдъхновение и вътрешна истина.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ализаде А. А. Мухаммад ибн Али // Исламский энциклопедический словарь. — М. : Ансар, 2007. — ISBN 978-5-98443-025-8