Мохамед ал-Махди
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Мохамед ал-Махди | |
| 12-ият имам на шиизма | |
 | |
| Управление | 874 – ? |
|---|---|
| Наследил | Хасан ал-Аскари |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Семейство | |
| Баща | Хасан ал-Аскари |
| Майка | Нарджис |
| Мохамед ал-Махди в Общомедия | |
Мохамед ибн Хасан ал-Махди (на арабски: محمد بن الحسن المهدي), известен като Мухаммад ибн Хасан ал-Махди или просто имам ал-Махди (спасител), е дванадесетият и последен имам в дванайдесетната имамитска традиция на шиитския ислям.
Според вярванията на шиитите той е син на единадесетия имам Хасан ал-Аскари, и се е родил в Самара през около 868 г. [1][2] Вярва се, че още в ранна възраст, след смъртта на баща си, той е влязъл в състояние на скриване (гейба), където продължава да живее, но е невидим за обществото, докато Аллах не реши да го върне, за да възстанови справедливостта по земята.
Тази концепция за „скрития имам“ е централен елемент в дванадесетимамския шиизъм. Според традицията, той преминава през два етапа на отсъствие (окултация) : първо — Малкото скриване (ал-гейба ас-сугра), което трае около 70 години, в което той комуникира с последователите си чрез четирима поредни представители (наместници);[3][4][5][6] и след това — Голямото скриване (ал-гейба ал-кубра), което продължава до днес.[4] В този период нито един човек няма пряк достъп до имама, и неговата поява ще настъпи само с позволение от Аллах, когато светът е изпълнен с несправедливост.
При своето завръщане, което е известно като „зухур“ (проява), имам ал-Махди ще бъде водач на справедливостта и ще се бори срещу тиранията, подтисничеството и фалшивата религия. [7] В шиитските източници той често се описва като месианска фигура, която ще се яви заедно с пророка Иса (Исус Христос), ще напълни света със справедливост, както преди това е бил изпълнен с неправда, и ще установи идеален ислямски ред.
Името му е същото като на пророка Мохамед, а прозвището му ал-Махди означава „воденият (от Бог) към правдата“. В някои източници е наричан още "Сахиб аз-заман" (Владетелят на времето) и "ал-Каим" (Този, който ще се издигне). Шиитите вярват, че той е жив, но невидим, и Аллах го е опазил от времето и опасностите, докато дойде денят на неговото завръщане.
Появата на ал-Махди е свързана с различни предзнаменования, описани в ислямските текстове — социален хаос, морален упадък, разпространение на несправедливост, природни бедствия и други. Възходът му ще бъде придружен от големи изпитания, но в крайна сметка — от окончателна победа на истината. Вярата в ал-Махди е присъща не само на шиитите, но и на много сунити, макар и с някои различия. За шиитите обаче той е конкретна историческа личност — синът на Хасан ал-Аскари — и неговото съществуване и скриване са реални събития, а не символични представи.
През вековете в различни времена и места са се появявали хора, които твърдят, че са Махди, или техни последователи така са ги представяли, но дванадесетимамските шиити отхвърлят всички такива претенции и вярват, че истинският Махди ще се яви ясно и недвусмислено, с божествена подкрепа и доказателства.
Ролята на имам ал-Махди в шиитската духовност е дълбока. Той е обект на молитви, възпоменания и духовна връзка. Много шиити вярват, че чрез искрена вяра и праведно поведение могат да бъдат сред неговите помощници при завръщането му. В някои дуи (молитви) се изразява надежда за близката му поява и освобождение на човечеството от угнетение. В съвременния шиитски свят темата за ал-Махди има важно религиозно и политическо значение. Тя мотивира идеята за борба срещу несправедливостта, съпротива срещу тиранията и очакване на божествено водителство. Макар и „скрит“, самият имам остава централен символ на надежда, истина и божествена справедливост.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Momen 1985, с. 161.
- ↑ Donaldson 1933, с. 229.
- ↑ Modarressi 1993, с. 77.
- ↑ а б Sachedina 1981, с. 84.
- ↑ Daftary 2013, с. 64.
- ↑ Sachedina 1981, с. 88.
- ↑ Momen 1985, с. 164.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Sachedina, Abdulaziz Abdulhussein (1981). Islamic Messianism - The Idea of Mahdī in Twelver Shī'ism. SUNY Press. ISBN 978-0873954426.
- Daftary, Farhad (2013). A History of Shi'i Islam. I.B. Tauris. ISBN 9780755608669.
- Momen, Moojan (1985). An Introduction to Shi'i Islam. Yale University Press. ISBN 9780300034998.
- Donaldson, Dwight M. (1933). The Shi'ite Religion - A History of Islam in Persia and Iraḳ. AMS Press.
- Modarressi, Hossein (1993). Crisis and Consolidation in the Formative Period of Shi'ite Islam - Abū Ja'far Ibn Qiba Al-Rāzī and His Contribution to Imāmite Shī'ite Thought (PDF). Darwin Press. ISBN 9780878500956.
|
