Моят приятел, циганина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Моят приятел, циганина
Mon pote le gitan
РежисьориФрансоа Жир
ПродуцентиАндре Бау
Раймон Бордерие
Андре Лабрус
СценаристиМишел Дюран
В ролитеЛуи Дьо Фюнес
Жан Ришар
МузикаМарк Ейрал
ОператорМишел Рока
МонтажСузан Дьо Тройе
РазпространителФлорали Филмс
Жанркомедия
Премиера2 декември 1959 година
Времетраене87 минути
Страна Франция
Езикфренски
Цветностчерно-бял
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Моят приятел, циганина“ е френска комедия от 1959 година с участието на известния френски актьор Луи Дьо Фюнес.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Семейство Ведрине живеят в Париж. Главата на семейството(Луи Дьо Фюнес) е издател. Семейство Питтуити са цигани, живеещи в табор извън пределите на Париж. Младата циганка Зита се среща със сина на издателя Тео Ведрине. След известно време тя съобщава на семейството си, че е бременна. Скандалът в циганското семейство завършва с решение да се отвърне на семейството на обидчика. За целта братът на Зита, Бруно трябва да съблазни сестрата на Тео, Жизел. В това време, в което Тео не може да се вземе в ръце, циганинът Бруно все повече започва да се съпричислява към неговото семейство. Става все по културен и след известно време у него се проявява писателски талант.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Мой приятель цыган“ и страницата „Mon pote le gitan“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.