Мраморец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мраморец
Мраморец
Панорама на Мраморец
Панорама на Мраморец
41.3811° с. ш. 20.8753° и. д.
Мраморец
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаДебърца
Географска областДебърца
Надм. височина1250 m
Население8 души (2002)
Пощенски код6346
Мраморец в Общомедия

Мраморец (на македонска литературна норма: Мраморец) е село в община Дебърца на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Разположено е в Илинската планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Мраморец е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Мраморец (Mramoretz) е посочено като село с 50 домакинства със 135 жители българи.[1] Според Васил Кънчов в 90-те години Мраморец има 45 къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мраморец е населявано от 500 жители, всички българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мраморец е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 65 къщи.[4]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мраморец има 536 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 23 души от Мраморец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 8 жители македонци.[7]

Националност Всичко
македонци 8
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В селото има три църкви, посветени на Свети Никола – новата голяма гробищна от 1886 година, старата гробищна, разположена на два метра зад новата и изградената в 1982 година църквичка, разположена на 1 km западно от селото в местност със стари гробове, за която местните легенди казват, че е местоположението на старото село Белче.[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Мраморец
  • Андон Здравев Христев, български революционер от ВМОРО[9]
  • Гроздан Апостолов Иванов, български революционер от ВМОРО[10]
  • Максим Стрезов (? – 1930), български революционер, войвода на ВМРО
  • Силян Петров Николев, български революционер от ВМОРО[11]
  • Симян Алексов Илиов (1870 - ?), български революционер от ВМОРО
  • Стоян Андреев, македоно-одрински опълченец, 21-годишен чета на Никола Герасимов, 1 рота на 2 скопска дружина[12]
  • Тоде Илиевски (р. 1952), северномакедонски писател
  • Стоян Христов Димов (1875 - ?), български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров,Христо Узунов, Смиле Войданов, Методи Патчев, участвал в Издеглавската афера, Ърбиновската битка, Битката на Голяк и други[13]
  • Христо Гаврилов Христев, български революционер от ВМОРО[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102 – 103.
  2. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162 – 163. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 867.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-16 
  8. Цркви и манастири во Охридско // МИА, 2 март 2015. Архивиран от оригинала на 2017-07-29. Посетен на 28 юли 2017.
  9. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  10. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Државен архив на Република Македонија, 2016.
  11. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 43.
  13. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1392-1393.