Направо към съдържанието

Мраморец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мраморец
Мраморец
Панорама на Мраморец
Панорама на Мраморец
41.3811° с. ш. 20.8753° и. д.
Мраморец
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаДебърца
Географска областДебърца
Надм. височина1250 m
Население8 души (2002)
Пощенски код6346
Мраморец в Общомедия

Мраморец (на македонска литературна норма: Мраморец) е село в община Дебърца на Северна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Разположено е в Илинската планина.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Мраморец е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Мраморец (Mramoretz) е посочено като село с 50 домакинства със 135 жители българи.[1] Според Васил Кънчов в 90-те години Мраморец има 45 къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мраморец е населявано от 500 жители, всички българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мраморец е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 65 къщи.[4]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мраморец има 536 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 23 души от Мраморец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 8 жители македонци.[7]

Националност Всичко
македонци 8
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В селото има три църкви, посветени на Свети Никола – новата голяма гробищна от 1886 година, старата гробищна, разположена на два метра зад новата и изградената в 1982 година църквичка, разположена на 1 km западно от селото в местност със стари гробове, за която местните легенди казват, че е местоположението на старото село Белче.[8]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Илинденски възпоменателен медал № 052 на Ристо Г. Ристоски от Мраморец
Родени в Мраморец
  • Андон Здравев Христев, български революционер от ВМОРО[9]
  • Войдин Саве, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[10]
  • Гроздан Апостолов Иванов, български революционер от ВМОРО[11]
  • Димко Савев, български революционер, четник на Стефан Алабаков в 1915 година[12]
  • Йове Йован, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[10]
  • Максим Стрезов (? – 1930), български революционер, войвода на ВМРО
  • Каранфил Траян, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „даване на убежище на българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[10]
  • Мишко Дамян, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[13]
  • Силян Алексо, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[10]
  • Силян Петров Николев, български революционер от ВМОРО[14]
  • Симян Алексов Илиов (1870 - ?), български революционер от ВМОРО
  • Спасе Божинов, арестуван през октомври 1903 година, обвинен в „даване на убежище на българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[13]
  • Стоян Андреев, македоно-одрински опълченец, 21-годишен чета на Никола Герасимов, 1 рота на 2 скопска дружина[15]
  • Тоде Илиевски (р. 1952), северномакедонски писател
  • Стоян Христов Димов (1875 - ?), български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров,Христо Узунов, Смиле Войданов, Методи Патчев, участвал в Издеглавската афера, Ърбиновската битка, Битката на Голяк и други[16]
  • Христо (Ристо) Гаврилов Христев (Ристоски), български революционер от ВМОРО[9]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102 – 103.
  2. ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  4. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162 – 163. (на френски)
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 867.
  7. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007
  8. ↑ Цркви и манастири во Охридско // МИА, 2 март 2015. Архивиран от оригинала на 29 юли 2017. Посетен на 28 юли 2017.
  9. 1 2 Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  10. 1 2 3 4 Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 54. (на македонска литературна норма)
  11. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Државен архив на Република Македонија, 2016.
  12. ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 32.
  13. 1 2 Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 53. (на македонска литературна норма)
  14. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 43.
  16. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1392 – 1393.


Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мраморец&oldid=12717565“.