Мраморец
| Мраморец Мраморец | |
|---|---|
 Панорама на Мраморец | |
  Мраморец | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Дебърца |
| Надм. височина | 1250 m |
| Население | 8 души (2002) |
| Пощенски код | 6346 |
| Мраморец в Общомедия | |
Мраморец (на македонска литературна норма: Мраморец) е село в община Дебърца на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Разположено е в Илинската планина.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Мраморец е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Мраморец (Mramoretz) е посочено като село с 50 домакинства със 135 жители българи.[1] Според Васил Кънчов в 90-те години Мраморец има 45 къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мраморец е населявано от 500 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мраморец има 536 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 23 души от Мраморец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 8 жители македонци.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 8 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В селото има три църкви, посветени на Свети Никола – новата голяма гробищна от 1886 година, старата гробищна, разположена на два метра зад новата и изградената в 1982 година църквичка, разположена на 1 km западно от селото в местност със стари гробове, за която местните легенди казват, че е местоположението на старото село Белче.[7]
Старата гробищна църква „Свети Никола“
Новата гробищна църква „Свети Никола“, 1886
Църквата „Свети Никола“ в местността Белче, 1982
.jpg)
.jpg)
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Мраморец
Андон Здравев Христев, български революционер от ВМОРО[8]- Гроздан Апостолов Иванов, български революционер от ВМОРО[9]
- Максим Стрезов (? – 1930), български революционер, войвода на ВМРО
- Силян Петров Николев, български революционер от ВМОРО[10]
- Симян Алексов Илиов (1870 - ?), български революционер от ВМОРО
- Стоян Андреев, македоно-одрински опълченец, 21-годишен чета на Никола Герасимов, 1 рота на 2 скопска дружина[11]
Тоде Илиевски (р. 1952), северномакедонски писател- Стоян Христов Димов (1875 - ?), български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров,Христо Узунов, Смиле Войданов, Методи Патчев, участвал в Издеглавската афера, Ърбиновската битка, Битката на Голяк и други[12]
- Христо Гаврилов Христев, български революционер от ВМОРО[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102 – 103.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162 – 163. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 867.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-16
- ↑ Цркви и манастири во Охридско. // МИА, 2 март 2015. Посетен на 28 юли 2017. Архив на оригинала от 2017-07-29 в Wayback Machine.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 43.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1392-1393.
| |||||||||||
Портал „