Мраморец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мраморец
Мраморец
Панорама на Мраморец
Панорама на Мраморец
Reliefkarte Mazedonien.png
41.3811° с. ш. 20.8753° и. д.
Мраморец
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Дебърца
Географска област Дебърца
Надм. височина 1250 m
Население 8 души (2002)
Пощенски код 6430, 6346
Мраморец в Общомедия

Мраморец (на македонска литературна норма: Мраморец) е село в община Дебърца на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Разположено е в Илинската планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Мраморец е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Мраморец (Mramoretz) е посочено като село с 50 домакинства със 135 жители българи.[1] Според Васил Кънчов в 90-те години Мраморец има 45 къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мраморец е населявано от 500 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мраморец има 536 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 23 души от Мраморец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 8 жители македонци.[6]

Националност Всичко
македонци 8
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В селото има три църкви, посветени на Свети Никола – новата голяма гробищна от 1886 година, старата гробищна, разположена на два метра зад новата и изградената в 1982 година църквичка, разположена на 1 km западно от селото в местност със стари гробове, за която местните легенди казват, че е местоположението на старото село Белче.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Мраморец
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Здравев Христев, български революционер от ВМОРО[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Гроздан Апостолов Иванов, български революционер от ВМОРО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Максим Стрезов (? – 1930), български революционер, войвода на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Силян Петров Николев, български революционер от ВМОРО[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Симян Алексов Илиов (1870 - ?), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Андреев, македоно-одрински опълченец, 21-годишен чета на Никола Герасимов, 1 рота на 2 скопска дружина[11]
  • Flag of North Macedonia.svg Тоде Илиевски (р. 1952), писател от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Христов Димов (р. 1875 - ?), български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров,Христо Узунов, Смиле Войданов, Методи Патчев, участвал в Издеглавската афера, Ърбиновската битка, Битката на Голяк и други[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Гаврилов Христев, български революционер от ВМОРО[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 102 – 103.
  2. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 253.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162 – 163. (на френски)
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 867.
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-09-16 
  7. Цркви и манастири во Охридско. // МИА, 2 март 2015. Посетен на 28 юли 2017. Архив на оригинала от 2017-07-29 в Wayback Machine.
  8. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  9. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II.. Државен архив на Република Македонија, 2016.
  10. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 43.
  12. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1392-1393.


     Портал „Македония“         Портал „Македония