Мрамор (област Хасково)
Тази статия е за селото в Област Хасково. За други значения вижте Мрамор (пояснение).
| Мрамор | |
  Мрамор  Мрамор | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 368 души[1] (15 март 2024 г.) 13,5 души/km² |
| Землище | 27,226 km² |
| Надм. височина | 208 m |
| Пощ. код | 6562 |
| Тел. код | 047356 |
| МПС код | Х |
| ЕКАТТЕ | 49219 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община – кмет | Тополовград Божин Божинов (ИТН; 2011) |
| Кметство – кмет | Милена Иванова (кметски наместник) |
| Мрамор в Общомедия | |
Мрамор е село в Южна България. То се намира в община Тополовград, област Хасково.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Мрамор се намира в полите на северната част на Сакар планина. Самото село съществувало от преди повече от 1000 години. Опожарявано от турците на два пъти.
История[редактиране | редактиране на кода]
До с. Мрамор се намира манастир Света Троица.
Предание говори, че през турско пътят за Одрин минавал край река Тунджа. По него минавали турската хазна и пощата. Хайдутите правили обирите в местността Даркая, на 200 м от манастира. Златото криели в пещера, високо в скалите. По тези места върлували Христо войвода. Кара Кольо, Инджето и Вълчан войвода. По това време турците разрушили и опожарили манастира. Христо войвода, като застарял, се замонашил. С помощта на Кара Кольо, Инджето и Вълчана той съградил нов манастир. Христо станал Хрисант и до смъртта си бил игумен на манастира. Тук починал през 1813 година. На гроба му идвали Индже войвода. Кара Кольо и Вълчан войвода. Надгробната плоча на Хрисант се пази до днес в манастирската църква. В нея има и купчина от костите на загинали хайдути от четата на Кара Кольо. В подземието под олтара е било скривалището на хайдутите. Още се пазят бойниците в стената. Местните хора наричат манастира Хайдушки, а пещерата в скалите над него Каракольова дупка.
Турското име на село Мрамор е Еникьой, т.е. 1000 къщи. Сменяло си е местоположението около три пъти, след опожарявания, за да се позиционира накрая край коритото на местната река. След второто преместване селото се преименува – другото име е Ново село и накрая – Мрамор. Най-старата запазена сграда в селото е църквата „Архангел Михаил“ от 1872 година.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В селото има паметник на загиналите във войните жители. Край селото има различни природни образования, носещи колоритни наименования – местностите „Дрънчи дупка“, „Казаните“. Наблизо е и връх Вишеград. На юг от селото се намира и каменната кариера, заради залежите на варовика/мрамора след 1944 г. селото от Ново село се преименува на Мрамор.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Желязко Демирев – Императора[редактиране | редактиране на кода]
В селото е роден Желязко Демирев – Императора един от най-прочутите нумизмати и контрабандисти на монети.
"Когато бил едва десетгодишен, Желязко Колев Демирев от село Мрамор, Тополовградско, продавал на свои земляци фалшиви карти за заровени иманета. От приказките на по-възрастните той знаел какви точно белези и какви съкровища очакват да намерят местните иманяри, избирал си една местност и фабрикувал точно такива “нишани”. След това продавал картата, а иманярите отивали да копаят. Естествено не откривали нищо."[2]
Безспорно една от най-големите загадки, свързана с Императора, е личната му колекция от антики. Най-ценните си находки знатният иманяр оставял за себе си. Монетите станали страст на Желязко, когато бил на 15 години. След няколко години се запознава с нумизмат, който му разкрива тайните на старите монети. Императора бил част от парашутна бригада по време на Втората световна война. Легендата за заровеното съкровище на Императора и до днес терзае много иманяри. След убийството на Желязко, около и в родното му село Мрамор не остава неразкопано място. Безценното имане обаче така и не е открито.
Канна Рачева гостува на село Мрамор и прави документален филм за „Императора“.
Други[редактиране | редактиране на кода]
Мрамор е село с гостоприемни хора, много англичани и красиви гледки.
В Читалище „Пробуда“ в с. Мрамор се намира библиотека, в която се събират, съхраняват и помещават разнообразни материали. Малки и големи любители на книгите, знаят за тяхната магия и библиотеката е редовно посещавана. Тук се предлагат информационни услуги: предимно различни видове издания като книги, вестници, списания, които са интересни и полезни за обществото.
Кухня[редактиране | редактиране на кода]
Село Мрамор се слави с богати традиции в храненето и фолклора.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Николов, Йово. Иманярската сага – от малджиите до скенерите // в-к Капитал. 7 февруари 1998. Посетен на 23.03.2021.
| ||||||||||