Мрамор (област Хасково)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Област Хасково. За други значения вижте Мрамор (пояснение).

Мрамор
Общи данни
Население 335 души[1] (15 юни 2020 г.)
12,3 души/km²
Землище 27,226 km²
Надм. височина 208 m
Пощ. код 6562
Тел. код 047356
МПС код Х
ЕКАТТЕ 49219
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   кмет
Тополовград
Божин Божинов
(„Възраждане“)
Кметство
   кмет
Милена Иванова
(кметски наместник)

Мрамор е село в Южна България. То се намира в община Тополовград, област Хасково.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Мрамор се намира в полите на северната част на Сакар планина. Самото село съществувало от преди повече от 1000 години. Опожарявано от турците на два пъти.

История[редактиране | редактиране на кода]

До с. Мрамор се намира манастир Света Троица.

Предание говори, че през турско пътят за Одрин минавал край река Тунджа. По него минавали турската хазна и пощата. Хайдутите правили обирите в местността Даркая, на 200 м от манастира. Златото криели в пещера, високо в скалите. По тези места върлували Христо войвода. Кара Кольо, Инджето и Вълчан войвода. По това време турците разрушили и опожарили манастира. Христо войвода, като застарял, се замонашил. С помощта на Кара Кольо, Инджето и Вълчана той съградил нов манастир. Христо станал Хрисант и до смъртта си бил игумен на манастира. Тук починал през 1813 година. На гроба му идвали Индже войвода. Кара Кольо и Вълчан войвода. Надгробната плоча на Хрисант се пази до днес в манастирската църква. В нея има и купчина от костите на загинали хайдути от четата на Кара Кольо. В подземието под олтара е било скривалището на хайдутите. Още се пазят бойниците в стената. Местните хора наричат манастира Хайдушки, а пещерата в скалите над него Каракольова дупка.

Турското име на село Мрамор е Еникьой, т.е. 1000 жители. Сменяло си е местоположението около три пъти, след опожарявания, за да се позиционира накрая край коритото на местната река. След второто преместване селото се преименува – другото име е Ново село и накрая – Мрамор. Най-старата запазена сграда в селото е църквата „Архангел Михаил“ от 1872 година.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В селото има паметник на загиналите във войните жители. Край селото има различни природни образования, носещи колоритни наименования – местностите „Дрънчи дупка“, „Казаните“. Наблизо е и връх Вишеград. На юг от селото се намира и каменната кариера, заради залежите на варовика/мрамора след 1944 г. селото от Ново село се преименува на Мрамор.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Желязко Демирев – Императора[редактиране | редактиране на кода]

В селото е роден Желязко Демирев – Императора един от най-прочутите нумизмати и контрабандисти на монети.

"Когато бил едва десетгодишен, Желязко Колев Демирев от село Мрамор, Тополовградско, продавал на свои земляци фалшиви карти за заровени иманета. От приказките на по-възрастните той знаел какви точно белези и какви съкровища очакват да намерят местните иманяри, избирал си една местност и фабрикувал точно такива “нишани”. След това продавал картата, а иманярите отивали да копаят. Естествено не откривали нищо."[2]

Безспорно една от най-големите загадки, свързана с Императора, е личната му колекция от антики. Най-ценните си находки знатният иманяр оставял за себе си. Монетите станали страст на Желязко, когато бил на 15 години. След няколко години се запознава с нумизмат, който му разкрива тайните на старите монети. Императора бил част от парашутна бригада по време на Втората световна война. Легендата за заровеното съкровище на Императора и до днес терзае много иманяри. След убийството на Желязко, около и в родното му село Мрамор не остава неразкопано място. Безценното имане обаче така и не е открито.

Канна Рачева гостува на село Мрамор и прави документален филм за „Императора“.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Мрамор е село с гостоприемни хора, много англичани и красиви гледки.

В Читалище „Пробуда“ в с. Мрамор се намира библиотека, в която се събират, съхраняват и помещават разнообразни материали. Малки и големи любители на книгите, знаят за тяхната магия и библиотеката е редовно посещавана. Тук се предлагат информационни услуги: предимно различни видове издания като книги, вестници, списания, които са интересни и полезни за обществото.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Село Мрамор се слави с богати традиции в храненето и фолклора.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Николов, Йово. Иманярската сага – от малджиите до скенерите. // в-к Капитал. 7 февруари 1998. Посетен на 23.03.2021.