Мраченик
Мраченик | |
---|---|
Общи данни | |
Население |
99 души[1] (15 март 2022 г.) 4,17 души/km² |
Землище | 23,88 km² |
Надм. височина | 578 m |
Пощ. код | 4362 |
Тел. код | 031324 |
МПС код | РВ |
ЕКАТТЕ | 49240 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Пловдив |
Община – кмет |
Карлово Емил Кабаиванов (ГЕРБ (СДС)) |
Мраченик в Общомедия |
Мраченик е село в Южна България. Намира се в община Карлово, област Пловдив.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Мраченик се намира в планински район на Средна гора, между други две села – Домлян и Свежен. Дотам може да се стигне с автобус от Карлово или с автомобил по пътя Баня – Бегунци – Домлян – Мраченик, а също така и по пътя Брезово – Свежен – Мраченик
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото възниква по време на османското владичество, когато хората се опитват да се скрият колкото може по-далеч от армиите на Османската империя. [2]
През 2008 г. се честват 250 години от създаването на селото.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Средна гора, на 600 м надморска височина с борова, дъбова и букова гора, които са подходящи за туризъм. Интерес представляват римската крепост в местността Калето, паметникът на Хаджи Димитър, стари къщи с възрожденска архитектура (в една от тях е отсядал Васил Левски). Има разработена карта на туристическите маршрути.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Организират се традиционни празници – празник на църквата Св. Архангел Михаил – 8 ноември, почитане на смъртта на Хаджи Димитър, родови срещи и други.
Други[редактиране | редактиране на кода]
Инициативен комитет разработи „Програма за възраждане на Мраченик“. За реализирането ѝ, съвместно с кметското наместничество ще се създаде сдружение „Възраждане на село Мраченик“.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Тези събития са разказани в книгата на свещеника Стайко Ненов „Описание на село Мраченик, страданията и опустошенията му во время избавлението от турско робство“ от 1880 г.
|