Мръсна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мръсна
Γόνιμο
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Серско поле
Надм. височина 24 m
Население (2001) 605 души

Мръсна или Мърсна (още Мръсната махала, Мръсновата махала, на гръцки: Γόνιμο, Гонимо, катаревуса: Γόνιμον, Гонимон, до 1927 Μρίσνα, Мрисна[1]) е село в Гърция, дем Синтика на област Централна Македония с 605 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северозападно от град Сяр (Серес) и на 15 километра западно от Валовища (Сидирокастро) в Серското поле, в близост до десния бряг на река Струма. На три километра от другата страна на реката е село Хаджи Бейлик (Вирония), а на 7 - Ветрен (Нео Петрици).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от мръсен, нечист, антоним на местното име Чиста.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Мръсна е чифлик в Серска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Мръсла (Mrsla) е посочено като селище в Серска каза с 25 домакинства, като жителите му са 80 българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Мръслю, на И от Голема махала по-малко от 1/2 час. Чифлик на Исмаил бея от Сяр. Земя еднаква с околните села. 70 къщи български и 20 цигански... Равнището, в което са разположени горните четири села[4] се казва Прокопанско поле и е едно от най-плодородните. Струма изобилно го пои и често си менява дори матката. На Ю е орманът, гъст с вековни върби и тинести блата, тъй че климатът е нездрав и поддържа всякакви миазми. В ормана има много диви свини, язовец, чакали; развъждат още по краищата и питомни свине.[5]

Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[6]. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Мърсна Махала живеят 420 българи и 120 цигани.[7] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Мърсена се състои от 480 българи екзархисти.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Мърсна махала са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюзническата война Мръсна попада в Гърция. След Гръцко-турската война в селото се заселват гърци бежанци, като според преброяването от 1928 година Мръсна е смесено местно-бежанско село с 34 бежански семейства със 178 души.[10]

В 1927 година селото е прекръстено на Гонимон, в превод плодовито.[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Мръсна
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Гачев (1890/1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 7 кумановска дружина[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Гого Иванов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на Кюстендилската дружина, 2 рота на 7 кумановска дружина[13]
  • Flag of North Macedonia.svg Flag of Bulgaria.svg Ристо Шишков (1940 – 1986), югославски актьор
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Пенев (Петрев, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на Кюстендилската дружина[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Стойнев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина[15]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μρίσνα -- Γόνιμον
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 161.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 120-121.
  4. Пурлида, Мръсна, Голема махала и Бахтияр.
  5. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 849.
  6. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  8. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.198-199.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 865.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 140.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 280.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 545.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 660.
     Портал „Македония“         Портал „Македония