Муавия I

Муавия I
معاوية ابن أبي سفيان
	Муавия I معاوية ابن أبي سفيان
Халиф на мюсюлманите
Информация
Деноминация	Сунизъм
Период	Омаядски халифат
Управление	661 – 680
Пълно име	Муавия ибн Аби Суфян
Роден	ок. 602 Мека, Арабия
Починал	1 май 680 Дамаск, Омаядски халифат
Погребан	Дамаск, дн. Сирия
Предшественик	Хасан ибн Али
Наследник	Язид I
Брак	Майсун, Фахта, Найля, Касуад
Народност	курейши
Род	Бану Умая
Баща	Абу Суфян ибн Харб
Майка	Хинд бинт Утба
	Муавия I в Общомедия

Муавия ибн Аби Суфян (на арабски: معاوية ابن أبي سفيان) е първият халиф от Омаядската династия и основател на Омаядския халифат. Управлява като халиф от 661 до смъртта си през 680.

Муавия е роден около 602 г. в Мека в племето курейши, в рода Бану Умая. В младостта си е противник на пророка Мохамед, но след превземането на Мека през 630 г. приема исляма. По време на халифите Абу Бакр, Умар и Усман заема различни административни и военни длъжности. От 639 г. е назначен за управител (уали) на Сирия, където изгражда силна властова база. След убийството на братовчеда си Усман през 656 г. влиза в конфликт с четвъртия халиф Али ибн Абу Талиб. Битката при Сифин (657) завършва без решителен изход, но с арбитраж, който отслабва Али и засилва позициите на Муавия.

След убийството на Али през 661 г. неговият син Хасан ибн Али става халиф в Куфа. В условията на напрежение и липса на стабилна подкрепа Хасан сключва мирен договор с Муавия. Според договореностите Муавия поема властта над мюсюлманската умма (общност) при условие, че няма да назначава наследник, а след смъртта му властта ще премине отново към Хасан или към общността, и че ще гарантира сигурността на семейството на Пророка (Ахл ал-Бейт). Муавия нарушава първото условие, като още приживе определя сина си Язид I за наследник, с което поставя началото на наследствения принцип в халифата.

Като халиф Муавия установява столицата на държавата в Дамаск, където изгражда силна централизирана администрация. Сред неговите постижения се смятат:

организирането на ефикасен държавен апарат, използващ опита на византийската администрация;
изграждането на първия значим арабски флот, постигнал победи срещу Византия;
укрепване на властта чрез системата на „дивани“ (регистри за плащания към войниците);

Муавия умира през 680 г. в Дамаск. Назначава сина си Язид I за наследник, което предизвиква недоволство и става една от причините за събитията в Кербала. Шиитите възприемат Муавия като узурпатор и враг на Али и неговото семейство, докато сунитите по-често го описват като уважаван сахаба, способен политик и администратор, осигурил стабилност след период на вътрешни войни.

Външни препратки

The History of al-Ṭabarī, Volume XVIII: Between Civil Wars: The Caliphate of Muʿāwiyah, 661–680 A.D./A.H. 40–60 / Morony, M. G. — Albany, New York : State University of New York Press, 1987. — ISBN 978-0-87395-933-9.