Музей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за общественото учреждение. За героя от древногръцката митология вижте Музей (митология).

Музеите са учреждения, които събират, съхраняват и публично излагат различни предмети и свързана с тях информация, които представляват обществен интерес. Думата „музей“ се отнася както за институцията, така и за самата сграда, в която тя се помещава.

Определения[редактиране | edit source]

Конфедерацията на музейните асоциации определя музея като "институт, който събира, документира, запазва, показва, съхранява и тълкува материални докацателства и свързаната с тях информация за обществена полза".[1]

Международният съвет на музеите (ИКОМ) приема следната дефиниция през 2007 г.: "Музеят е постоянна институция с идеална цел, в услуга на обшеството и неговото развитие, отворена за публиката, която събира, консервива, изследва, комуникира и показва материалното и нематериалното наследство на човека и обкръжаващата го среда, с цел образование, изследване и развлечение".[2]

Развитие[редактиране | edit source]

Музей произлиза от латинската дума музеум (museum), която пък произлиза от гръцката музейон (μουσεῖον). Музейонът в Елада е храм на музите, покровителките на изкуствата в гръцката митология. Първият музей, в смисъл на философска школа, е основан около 308 г. пр. Хр. в Александрия от Птолемей I Сотер.[1]

Музеят е европейско явление, за разлика от другите институции на паметта. В модерната си форма той възниква през Ренесанса като колекция от любопитни предмети (кабинет от куриози) или картини, собственост на европейските крале и аристократи. За първи път думата музей се използва за съвкупността от сграда и експонати през 1682 г. в Англия, когато Елиас Ашмол дарява колекцията си на Оксфордския университет.[1] Първоначално функцията на музея е обучение и изследване (18. век), но в последствие се развиват развлекателната (19. век) и търговската (20. век) функции. Националната държава превръща музеите в стожер на своята културна идентичност и политика. Днес, в глобализиращия се свят, музеят е превърнат в главно средство за привличане на туристи.

Видове[редактиране | edit source]

Музеите могат да се разделят на:

I група - личностно възпоменателни (на Иван Вазов - в Сопот)

II група - научно-технически (на железопътния транспорт - в Русе)

III група - военноисторически (в Плевен; с. Горна Студена, Великотърновско)

IV група - етнографски (в Смолян; с. Боженци, Габровско)

В музея се събират, пазят и излагат предмети, образи и текстове, свързани с определена епоха, наука или сфера на интерес. От една страна има стремеж да се представи обективната истина за явлението, а от друга подборът на изложените експонати съдържа някакво послание, което най-често привлича вниманието на посетителите към определена интерпретация. Наред с традиционните музеи, излагащи картини, исторически или природонаучни паметници, съществуват музеи на почти всичко: музей на транспорта, музей на виното, музей на детството и т.н.

Двойственият характер на музея е свързан с това, че той не само събира и съхранява, но и излага. Градският музей например пази страни от местното минало, значими за идентичността на жителите му. Сбирката се приема в повечето случаи за достоверно отразяване на историята, но нерядко самият подбор на предметите е пристрастен — той подчертава това, което хората подготвили дадена експозиция приемат за интересно или важно. Заедно с това музеят излага идентичността на показ — той е колективна памет за пред другите.

Виж също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Иванов, Д., Н. Дебрюне. Историческият музей. Храм на добродетели. София, 2012. ISBN 978-954-2946-33-5
  2. Официален сайт на ИКОМ

Външни препратки[редактиране | edit source]