Музейон

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Александрийски музейон (на старогръцки: Μουσεῖον τῆς Ἀλεξανδρείας) е религиозен, научен, учебен и културен център в Александрия от елинистическата епоха; храм на музите[1]. Основан в началото на III век пр.н.е. при царуването на Птолемей I по инициатива на Деметрий Фалерски и получавал държавна издръжка. В състава му влиза храмът Серапеум и обширната Александрийска библиотека, създадена в същия период. Учените, сътрудници на музейона, се занимавали с натурфилософия, математика, астрономия, география, медицина, теория на музиката, лингвистика и други науки. Културната и религиозна роля на музейона се запазва и по времето на римското владичество. При храма възниква течението неоплатонизъм, в което култът към музите играе съществена роля. Музейонът е единственият античен храм на музите, който съществува непрекъснато не по-малко от 800 години. През III век неговите жреци-учени се противопоставят на Александрийската школа и с напредването на християнизацията на Римската империя музейонът загубва научните си функции и остава само култово учреждение. Закрит е през 391 г. с указ на император Теодосий I. Последният учен, известен по име, е Теон Александрийски, починал около 405 г. Има свидетелства, че на мястото му в Александрия през 530-е години са се провеждали състезания на ритори и поети.

Източници[редактиране | редактиране на кода]