Кръстата казарма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Музей "Кръстата казарма")
Музей „Кръстата казарма“
Южният вход
Южният вход
Карта
Местоположение във Видин
Местоположение Видин, България
Тип на сградатаказарма
Изграждане1801 г.
Етажи2
Площ1260 кв. м
Статутмузей, паметник на културата
Състояниереставрирана
Музей „Кръстата казарма“ в Общомедия
Централният (северният) вход

Музей „Кръстата казарма“ е част от регионалния музеен комплекс във Видин. Намира се на ул. „Княз Борис I“ № 26.

История[редактиране | редактиране на кода]

Кръстатата казарма е построена по поръчка на местния владетел Осман Пазвантоглу през 1801 г. за нуждите на османските войски в града. На неговото място преди това се намира градината на Стария сарай (двореца на пашата). Покрит дървен мост я свързва с построената в съседство оръжейна работилница. След Освобождението служи за съд и за казарма на българската войска.

В двора е била построена часовникова кула, но постройката не е запазена.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Сградата е в рядката за строителството форма на правилен геометричен кръст и поради своята уникалност е обявена за паметник на културата от местно значение.

Тя е масивна двуетажна постройка, във формата на равнораменен кръст със застроена площ към 1260 м2. Всяко крило е с коридорна планова схема при различно разположение на помещенията. Не е известно първоначалното вътрешно разпределение на сградата, тъй като е променяно няколко пъти съобразно изискванията на новите служби и функции. Стълбите, свързващи 2-те нива, също са преустройвани многократно и не са известни оригиналните им място и вид. Стените в приземния и горния етаж са изградени от камък и тухли на варо-пясъчен разтвор.

Във вътрешното пространство на казармата особено внушителни са 4-те стълба с отсечени ъгли, галерията, подчертаната монументалност на средищното ниво, решено чрез 2 етажа. Ходовата линия е естествено насочена към 4-те срещуположно разположени на нивото на двата етажа коридори. Централното ядро е сред най-представителните части на сградата.

Обособени са 4 почти самостоятелни вътрешни двора. Входовете в сградата, разположени в ъглите по диагоналите на средищното квадратно ядро, определят развитието на 2 нови оси, различни от осовите линии на самата сграда на казармата (по коридорите на нейните крила).

През 1965 – 1967 година сградата е реставрирана и приспособена за музей. Отново е реставрирана и укрепена по проект на стойност 1,5 млн. лв., финансиран главно от ЕС, завършен в началото на 2013 година[1]. Година по-късно сградата се пропуква (където са били пукнатините и преди ремонта), покривът тече, а музеят все още е затворен, тъй като не са отпуснати необходимите 0,5 млн. лв. за витрини[2].

Видинска национална носия от XIX век

Експозиция[редактиране | редактиране на кода]

От 1969 година в сградата е уредена етнографска експозиция, представяща традиционната култура на населението от Видинска област от края на XIX век до 1920-те години. Артефактите заемат двата основни етажа, в няколко зали са изложени особено ценни експонати, разказващи за живота и бита на местните хора. Сред най-интересните са тези, които показват обредни и традиционни носии от региона. Облекло и предмети от градския бит илюстрират връзките на Видин предимно с европейски страни. Обяснителните текстове са на 5 езика – български, руски, английски, немски и френски, което значително улеснява посетителите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]