Музей на минното дело

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Музей на минното дело
Mining museums of Pernik 02.JPG
Музеят на минното дело
Map of Pernik.png
42.6092° с. ш. 23.0289° и. д.
Местоположение в Перник
Местоположение Перник
Тематика история, техника
Основан 26 август 1986 г.
Обект на БТС Opoznai-bg.gif 39
Работно време
Лятно работно време 10:00 – 16:00 ч.
(почивни дни: неделя)
Зимно работно време 10:00 – 16:00 ч.
(почивни дни: събота и неделя)
Допълнителна информация
Адрес ул. „Физкултурна“
Перник 2300
Телефон 076/ 603737
Музей на минното дело в Общомедия

Музеят на минното дело в Перник е създаден през 1986 г. Той е част от подземна минна галерия, в която между 1891 и 1966 г. са се добивали кафяви въглища. Музеят е единствен по рода си на Балканския полуостров.[1][2][3][4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Открит на 26 август 1986 г. Разположен е в запазените галерии на първия български рудник „Старите рудници“, който е открит през 1891 г. В него се добиват кафяви въглища до 1966 г., когато залежите му са изчерпани и е закрит. През 1980-те години по подобие на солната мина „Величка“ в Полша, се взима решение да се направи музей на минното дело в Перник.[1][2][3][4][5]

Експозиция[редактиране | редактиране на кода]

Музеят се помещава в две минни галерии с дължина 630 m, в които са показани около 30 експозиции, представящи развитието на минното дело в България. Чрез автентични експонати се проследява развитието на техниката за добив на въглища. Представени са различни съоръжения за укрепване и осветление. Проследява се развитието на транспортната техника – локомотиви и пътнически вагонетки.[1][2][3][4][5]

В музея има мултимедийна зала, в която се правят мултимедийни презентации и се представя първият документален филм за Перник. От 2012 г. е поставен иконостас на Св. Иван Рилски – небесен покровител на миньорите.[1]

До входа на музея е запазено вкаменено дърво на повече от 50 млн. години. То е наречено „дърво на щастието“. При влизане в мината миньорите са го докосвали за щастие.[2]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Музеят на минното дело от 2013 г. е част от 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Намира се под № 39.[1]

В музея се влиза с екскурзовод при наличието на група не повече от 20 човека. Обиколката е с продължителност около 40 минути, като е задължително слагането на каски, които се раздават при влизане. За по-добър комфорт на посетителите е необходимо наличието на връхна дреха, поради постоянната ниска температура в галериите, която е малко над 0 oC.[3][4][5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д №39a. гр. Перник – Подземен минен музей. // Български туристически съюз. Посетен на 10.08.2013. (на български)
  2. а б в г Подземен минен музей – Перник. // bulgariabook.com, 18.04.2011. Посетен на 10.08.2013. (на български)
  3. а б в г Музей по минно дело – град Перник. // Официален туристически портал на България. Посетен на 10.08.2013. (на български)
  4. а б в г Янева, Мира. Перник: Музей на миньора. // peika.bg, 21.02.2013. Посетен на 10.08.2013. (на български)
  5. а б в Ненкова, Даниела. За града. // pernikmedia.net. Посетен на 10.08.2013. (на български)