Музей „Освободителна война“ (Бяла)

Музей „Освободителна война“ (Бяла)
Музеи в България
Местоположение	Бяла, България
Тематика	военна история
Основан	1907 г. (1907)
Основател	Стоян Заимов
Работно време	(почивни дни: понеделник)
Зимно работно време	(почивни дни: понеделник)
Местоположение в Бяла43.462434, 25.734848

Музей „Освободителна война“ се намира в град Бяла (област Русе), срещу спортна зала „Арена Бяла“ и Средно училище „Панайот Волов“, до дерето, успоредно на главния път бул. „Стефан Стамболов“. Посветен е на Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г.

Предистория

През Руско-турската освободителна война Бяла е второто освободено селище от османско владичество в България след Свищов. Освободен е на 5 юли 1877 г. По обяд руско-румънски войски, командвани от генерал-майор Александър Арнолди, спират до моста на Колю Фичето на р. Янтра. Там са посрещнати по стар български обичай с хляб и сол от българското население, приветствани от учителя Стефан Маринов и благословени от свещеника Иван Попстефанов.

Същия ден руска казашка войска води сражение северозападно от Бяла с башибозуци и черкези, които искат да ограбят и опожарят селото. Вечерта 12-и драгунски Стародубовски полк и 19-а конна батарея от Първа бригада на 12-а кавалерийска дивизия навлизат и освобождават Бяла. Местният владетел Мехмед бей преждевременно е напуснал селището. Дотогава сградата на сегашния музей е била харем на бея.

На 6 юли 1877 г. началникът на щаба на Русчушкия отряд ген. л-т Ванновски влиза в Бяла с 33-та пехотна дивизия, командвана от ген. л-т фон Дризен.

Важното стратегическо положение на Бяла на кръстопът между градовете Русе, Търново, Свищов и Попово е оценено от руското командване. В края на юли в Бяла пристига руският император Александър II. Той е посрещнат тържествено от местното население на Беленския мост. Руските войници в Бяла се построяват в шпалир заедно с коменданта на селото полковник Дорошенко. Кметът Гено Пометков поднася на гостите хляб и сол. Учителят Стефан Маринов произнася приветствие на руски език. Шествието се отправя към центъра на селото по улицата, която днес се нарича „Цар Освободител“. От 29 юли до 13 август 1877 г. в днешния Музей на Руско-турската освободителна война (изоставената къща на Мехмед бей) и в някои други къщи в Бяла е главната щабквартира на руското командване начело с Александър II.

На мегдана до щаб-квартирата пред руското командване играят заедно на хорото българи от Бяла и околните села, руски офицери и войници. Александър II е настанен на своеобразен трон на каруца с дълги ритли, постлани с пъстри черги. Две беленски моми играят пред царя българска ръченица и той им подарява по една жълтица. Празникът е отбелязан като събитие в чуждестранния печат. В негова чест българският поет и писател Иван Вазов написва стихотворението „Царят в Бяла“.

В Главната квартира в Бяла Генералният щаб на руската армия провежда 2 военни съвета, които взимат важни решения за развитието на войната. Те се налагат след отстъплението на авангарда на руските войски в Южна България пред основната османска армия на Сюлейман паша, опожарила освободените Стара Загора и околни села и изклала около 10000 души мирно население в тях. В първия съвет, на 2 август, участват императорът Александър II, военният министър Дмитрий Милютин, главнокомандващият на Балканския фронт Николай Николаевич, наследникът на императора – Великият княз Александър Александрович, командир на Русчушкия отряд и началникът на щаба на действащата армия генерал Артур Непокойчицки. Военният съвет решава:

1. Предният отряд, командван от генерал Йосиф Гурко, да се оттегли на Балкана;
2. Русчушкият отряд да заеме отбранителни позиции;
3. Да не се предприема настъпление, докато не бъде превзет Плевен;
4. Да се повика на бойното поле гвардията на Русия.

След една седмица в Бяла пристигат генерал Гурко и бъдещият български княз Александър Батенберг, които се включват във втория военен съвет на 10 август. До 13 август в Бяла присъстват още граф Николай Игнатиев, лекарят Сергей Боткин, историкът Владимир Сологуб, художникът Павел Ковалевски и други военни и граждански дейци.

На 2 август след съвета руският император напуска Бяла и се установява в село Горна Студена, Свищовско, а на 13 август 1877 година Главната квартира се премества там. След оттеглянето на Главната квартира в къщата на Мехмед бей в Бяла е направена 48-а военновременна болница.

Къщата на бея е откупена от държавата през 1879 г. В продължение на 10 години служи на общината за училище. След това е изоставена и разграбена.

Създаване и развитие на музея

На Втория конгрес на Поборническо-опълченската корпорация през 1892 г. е взето решение да се издигне паметник на Цар Освободител Александър II и Дом на българските ветерани поборници-опълченци. За целта Върховният поборнико-опълченски комитет с председател Стоян Заимов свиква на 18 септември 1899 г. първото заседание на комитета. Взето е решение комитетът да се нарича „Цар Освободител Александър II“. Дружество на комитета в Бяла се създава на 18 февруари 1901 година.

През август 1901 г. Стоян Заимов, придружен от Никола Обретенов – областен управител на Русе, посещава Бяла, за да събере сведения за гибелта на Панайот Волов и другарите му и да прибере някои вещи за музея на българското възраждане и освобождение. На обяд у депутата Ангел Крушков стават разисквания какво да се прави с бившата къща на Мехмед бей, служила за негов харем, а по време на Освободителната война – за главна квартира на руския император Александър II. Заимов взема решение, че харемът да се превърне „във военно-исторически музей, в къща музей“.

През март 1904 г. от София идва държавна комисия по отчуждаването на околните места за парк на музея. Общинският съвет отстъпва на Комитета „Цар Освободител“ мястото, на което е построена обозната сая на общината. По-късно са отстъпени и камъните на саята, с които е построена част от оградата на музея.

По време на посещението си в Русия през декември 1901 – януари 1902 г. за уреждане на 25-годишнината от Шипченската епопея Заимов споделя идеята си с военния министър генерал Куропаткин. По време на тържествата генералът уверява Заимов, че Николай II е наредил да бъде отпуснато всичко необходимо за изграждане и уреждане на мавзолея в Плевен и къщите музеи в Бяла, Плевен, Горна Студена и Пордим.

Гробът на милосърдните сестри баронеса Юлия Вревская и Мария Неелова в двора на музея.

По лична заповед на Николай II са отворени военните складове, военноисторическите музеи в Санкт Петербург, арсеналите и архивите на Зимния дворец. След 3 месеца търсене ротмистър Ганчев успява да намери и прибере всичко, отбелязано в списъците, за нуждите на военноисторическите музеи. Подаръците и бъдещите експонати са натоварени на няколко влака, придружени от военни команди, и са складирани на пристанището в Одеса.

На 17 септември /нов стил/ 1907 г. българският княз Фердинанд, княз Владимир Александрович (син на руския император Александър II) и Стоян Заимов официално откриват музея. В сградата са експонирани уникални оръжия, снаряжение, лични вещи, снимки и исторически документи. На входа на музея има руски оръдия от войната, а в двора му под голям навес е изложена руска военна техника с големи размери. В двора му е и гробът на баронеса Юлия Вревская и медицинската сестра Мария Неелова.

През септември 2022 г. по повод на 115-годишнината на музея е експонирана изложба от фотографии, която е посветена на създаването и откриването на четирите музея, където по време на руско-турската война живее император Александър II с многобройната си свита и също открити заедно през 1907 г. – в Плевен, Пордим, Горна Студена и Бяла.