Направо към съдържанието

Музи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Музи
Характеристики
Описаниебогини, вдъхновителки и покровителки на поезията, изкуството и науката
РодителиЗевс
Мнемозина
Музи в Общомедия

Музите (на старогръцки: Μοῦσαι, ед.ч.: Μοῦσα, Mousa) в древногръцката митология са богините, вдъхновителки и покровителки на поезията, изкуството и науката. Те са смятани за източник на знанието, въплътено в поезията, лиричните песни и митовете, които са били разказвани устно в продължение на векове в древногръцката култура. Почитани са особено много от поетите и певците. Римският еквивалент на музите са камените.[1]

В съвременната фигуративна употреба „муза“ може да се употребява и въобще в смисъл на източник на художествено вдъхновение. Абстрактното и метафоричното обръщение към музи също е възможно. Омир се обръща просто към Музата, в прочутата фраза „О, Музо, възпей онзи гибелен гняв на Ахила...“. Вергилий моли също муза за помощ в „ Енеида“ за да разкаже историята си: Музо, напомни ми за причините... По-късни писатели като Джефри Чосър , Уилям Шекспир , Данте и Джон Милтън възприемат тази практика и призовават музите в своите си произведения.

Връзки с други божества

[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват 2 групи музи – т.нар. Древни музи (3 или 4 на брой) и Деветте (класическите) музи, при все че у различни автори за музите различни от Древните бройките варират въобще между 7 и 9 (например според автор на име Кратет са 8).[2][3]

„Аполон и музите“, Джон Сингър Сарджънт

Някои автори като Алкман, Мимнерм и Праксила смятат музите за по-първични богини, дъщери на Уран и Гея. Павзаний обяснява, че е имало 2 поколения музи, като първото и най-старо са дъщери на Уран и Гея, а второто – на Зевс и Мнемозина. Представяни са като обитателки на планините Хеликон и Парнас. Свързвани са и с Древна Македония, откъдето в Гърция се преселва цар Пиер, епоним на областта Пиерия, считан за баща на група девойки, носещи имена на Деветте музи (макар че има и списъци с техни имена, в които те са представяни като 7 на брой и по принцип не съвпадат с класическия списък на Деветте музи,[4] съставен едва след като Хезиод им определя тази бройка). Според мит, отразен в „Метаморфози“ на Овидий, той се възгордява с творческите им умения, сравнявайки ги с тези на олимпийските богини на изкуствата. Предизвиква музите на състезание срещу тях, вярвайки че момичетата са им равни по умения. Това съревнование води до превръщането на Пиеридите в птици, които биха могли да бъдат бърборещи сойки или свраки.

Муза с лира на планината Хеликон

От брака на музата Мелпомена и речния бог Ахелой се раждат сирените – мизантропични/човекомразни същества, които примамват моряците със своите песни. За хтоническото минало на музите свидетелстват и децата, които те имат от Зевс, Аполон и други богове. От Зевс и Калиопа, а според други източници – от Талия и Аполон, се раждат корибантите – жриците на малоазиатската богиня майка Кибела, почитана в Ефес.

Класическите музи са неотменно свързани с реда и хармонията в света. Те, както и останалите богове, имат свои храмове, които се наричали музеи (подобно на съвременните културни институции, съхраняващи и показващи произведения на изкуството и други паметници от миналото).

„Трите музи от “, барелеф в Мантинея, приписван на Праксител

Древните музи

[редактиране | редактиране на кода]

Според митологията култ (на Хеликон) към Древните музите (във варианта им наричан Титаниди) първи въвеждат страшните великани От и Ефиалт, които им дават и имената – Мелета (на гръцки: μελετη – „учение, опитност“), Мнема (на старогръцки: μνήμη – памет) и Аеда (на гръцки: αοιδή, ᾠδή – „песен“). Според римския учен Варон, Мелета се е зародила от движението на водата, Мнема – от звука при удар във въздуха, а Аеда – от човешкия глас. Към тях е прибавяна и Мнемозина, като богиня на паметта.[5] Според Цицерон имената на титаничните музи са: Телксиноя, Аоиде (Аеда), Архе и Мелета.[6]

В Делфи също са били почитани три музи (наричани Аполониди), но с различни имена: Нете, Месе и Хипата, които се определят като имената на трите акорда на древния музикален инструмент лира.[7] У Плутарх в тяхната група участва и Полиметея (богиня на ерудицията).[8] По-късно Аполоновите музи са наричани Кефисо, Аполонис и Бористенис (според Евмел от Коринт) – имена, които ги характеризират като дъщери на Аполон, бог на музиката, танците, поезията, медицината и пророчествата.

„Аполон танцува с музите“, Балдасаре Перуци
„Минерва и музите“, Ханс Ротенхамер

Древните музи са наричани „бурни“ (от гр. θουριδες, фуридес), което е със същия корен като „фурии“, и в тази посока образът на музите се приближава до този на ериниите – богините на отмъщението; те жестоко си отмъщават на всеки, дръзнал да ги предизвика. В един мит тракийският певец Тамирис ги предизвиква на състезание по пеене; музите печелят, и – за наказание за наглостта/нахалството му – го ослепяват и му отнемат певческия дар. Музите и менадите (вакханките) често се споменават заедно. Например цар Ликург е наказан от Дионис за това, че преследва музите и менадите.

Класически музи

[редактиране | редактиране на кода]

Класическите олимпийски музи – Деветте музи – са дъщери на Зевс и Мнемозина.[9] Наричани са и Аонийски сестри. Според различни версии те живеят в планината Хеликон в Беотия, където се намират свещените извори на Аганип и Хипокренес, или при извора Касталия при Делфи. Всяка от тях има име, функции и атрибути:[10]

„Аполон и Деветте музи“, Клод Лорен

Деветте музи са известни и под името музи Пиерски, тъй като се смята, че са родени в Пиерея (Тракия, северните поли на Олимп). Други техни названия, според версиите на тяхното рождено място или обиталище, са Касталиди, Парнасиди, Хипокрениди и други. Според някои митове музите са били всъщност водни нимфи, свързани с изворите на река Хеликон. Това твърдение произлиза от мита, в който Пегас, крилатият кон е докоснал своите копита до почвата на планината Хеликон и на това място избликнали 4 свещени извора, от които се родили Деветте музи, наричани съответно и Пегасиди. Легендата гласи, че по-късно вълшебното добиче им е предоставено от богинята Атина, която го е хванала и опитомила.

„Хезиод и музата“, Гюстав Моро

Техен водач е Аполон, във връзка с което – наричан и Музагет.[10] Считало се е, че на тях са подвластни миналото, настоящето и бъдещето и че имат пророческа дарба. Представяни са като покровителки на певците и музикантите, които обучават в изкуствата. Съветват и утешават хората, отнасяйки се доброжелателно към тях. Дават на артистите власт над човешката душа, възпяват законите и добрите нрави на боговете. Хезиод в „Теогония“ разказва, че музите са донесли на хората забрава – от болката – и прекратяване на задълженията.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Циркин Ю. Б. Мифы Древнего Рима. — М.: Астрель, АСТ, 2000. — С. 142–147. — 560 с. — ISBN 5-271-01195-X. — ISBN 5-17-003989-1.
  2. ↑ Арнобий. Срещу езичниците III 37
  3. ↑ MUSES (Mousai) – Greek Goddesses of Music, Poetry & the Arts
  4. ↑ Цец. Комментарий к Гесиоду. Труды и дни 23 // Примечания И. И. Ковалевой в кн. Плутарх. Застольные беседы. М., 1990. С.472
  5. ↑ ELDER MUSES (Mousai) – Greek Titan-Goddesses of Music
  6. ↑ Cicero, De natura deorum 3,21,54.
  7. ↑ MUSES APOLLONIDES (Mousai) – Greek Goddesses of Music
  8. ↑ Плутарх, Симпозиум 9.14
  9. ↑ Iskamdaznam.com. Деветте музи на гръцката митология. Посетен на 30 август 2021
  10. 1 2 MUSES (Mousai) – Greek Goddesses of Music, Poetry & the Arts

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  • Омир, Одисея, I
  • Хезиод: Theogonie 76 – 80; 917
  • Павзаний, 9,29,2
  • Овидий, Метаморфози, V
  • Oskar Bie: Musen. In: Wilhelm Heinrich Roscher: Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Band 2,2, Leipzig 1897, Sp. 3238 – 3295 (Digitalisat)
  • Pierre Boyancé: Le culte des muses chez les philosophes grecs. Toulouse, 1937, Nachdruck: de Boccard, 1972
  • Maria Teresa Camilloni: Le Muse. Editori riuniti, Rom 1998. ISBN 88-359-4534-8
  • Ernst Robert Curtius: Die Musen im Mittelalter. In: Zeitschrift für romanische Philologie 59. 1939. S. 129 – 188
  • Walter F. Otto: Die Musen und der göttliche Ursprung des Singens und Sagens. Düsseldorf 1954
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Музи&oldid=12901320“.