Музи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Муза с китара на планина Хеликон

Музите (на старогръцки: μοῦσαι, ед.ч.: Μοῦσα, Mousa) в древногръцката митология са богините, вдъхновителки и покровителки на поезията, изкуството и науката. Обитават планините Хеликон и Парнас.

Древните музи[редактиране | edit source]

Счита се, че първите, които са ги почитали и поднасяли дарове за музите на Хеликон, не са поетите и певците, а страшните великани От и Ефиалт. Те въвели култа към музите и им дали имената, но за тях музите са били само три — Мелета (гр. μελετη - "учение, опитност"), Мнема (гр.μνιμη - памет) и Аойда (гр. αοιδή, ωδή - "песен"). С течение на времето от Македония дошъл Пир и дал имена на деветте музи. За тяхното хтоническо минало свидетелстват и децата, които те имат от Зевс, Аполон и други богове. От брака на Мелпомена и речния бог Ахелой се раждат сирените - мизантропични, човекомразни същества, които примамват моряците със своите песни. От Зевс и Калиопа, а според други източници — от Талия и Аполон се раждат корибантите - жриците на малоазитската богиня-майка Кибела, и до днес почитана в Ефес. Древните музи са наричани "бурни" (от гр. θουριδες, фуридес), което е със същия корен като фурии, и в тази посока образът на музите се приближава до този на ериниите — богините на отмъщението. Музите и менадите често се споменават заедно. Примерно цар Ликург бил наказан от Дионис за това, че преследвал музите и менадите. Музите жестоко си отмъщавали на всеки, дръзнал да ги предизвика.

Класически музи[редактиране | edit source]

Класическите олимпийски музи са дъщери на Зевс и Мнемозина. Техен водач е бил Аполон. Считало се, че на тях е подвластно миналото, настоящето и бъдещето, и че имат пророческа дарба. Те били покровителки на певците и музикантите и ги обучавали в изкуствата. Съветвали и утешавали хората, отнасяйки се доброжелателно към тях. Давали на артистите власт над човешката душа, възпявали законите и добрите нрави на боговете. Класическите музи са неотменно свързани с реда и хармонията в света. Те, както и останалите богове, имали свои храмове, които се наричали музеи. От тази дума дошло и съвременното значение на сградите, където се съхраняват и показват произведения на изкуството и други паметници от миналото. Всяка муза има име и атрибути:

"Аполон танцува с музите" Балдасаре Перуци

Източници[редактиране | edit source]

  • Омир, Одисея , I
  • Хезиод: Theogonie 76-80; 917.
  • Павзаний, 9,29,2.
  • Овидий, Метаморфози, V.
  • Oskar Bie: Musen. In: Wilhelm Heinrich Roscher: Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Band 2,2, Leipzig 1897, Sp. 3238–3295 (Digitalisat).
  • Pierre Boyancé: Le culte des muses chez les philosophes grecs. Toulouse, 1937, Nachdruck: de Boccard, 1972.
  • Maria Teresa Camilloni: Le Muse. Editori riuniti, Rom 1998. ISBN 8835945348
  • Ernst Robert Curtius: Die Musen im Mittelalter. In: Zeitschrift für romanische Philologie 59. 1939. S. 129-188.
  • Walter F. Otto: Die Musen und der göttliche Ursprung des Singens und Sagens. Düsseldorf 1954.

Външни препратки[редактиране | edit source]