Музикален интервал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Интервал най-общо се нарича съотношението между височините (честотите) на два музикални тона.

Наименования на интервалите[редактиране | редактиране на кода]

В теория на музиката съотношението между два тона може да се измерва по два начина:

  • като отношение на числа - в абсолютни стойности
  • като разлика между степените на гамата в дадена музикална конструкция или нейните елементи
Таблица с прости интервали
Абсолютна стойност Интервал Разлика в степените на гамата
1 Прима няма разлика в степените (един и същи тон)
2 Секунда между две съседни степени (до-ре)
3 Терца между първата и третата степен (до-ми)
4 Кварта между първата и четвъртата степен (до-фа)
5 Квинта между първата и петата степен (до-сол)
6 Секста между първата и шестата степен (до-ла)
7 Септима между първата и седмата (до-си)
8 Октава между първата и осмата степен (до-до)

Наименованията на интервалите са тези на латинските числителни имена от 1 до 8. Те следват основните имена на степените в музикалния лад и получават имената си именно във връзка със съотношението на тези степени спрямо основния тон – „тоника”, който се приема за „прима”. Горната класификация отразява разликата между тоновете. Така например между до и ре интервалът е секунда – една, а не две степени. При обозначението на степените се използват съответните арабски цифри. Те следват оригиналните наименования – за секунда – 2, за терца – 3 и т. н.

Таблица със съставни интервали
Абсолютна стойност Интервал Разлика в степените на гамата
9 Нона октава + секунда
10 Децима октава + терца
11 Ундецима октава + кварта
12 Дуодецима октава + квинта
13 Терцдецима октава + секста
14 Квартдецима октава + септима
15 Квинтдецима октава + октава

Прости и съставни интервали[редактиране | редактиране на кода]

  • прости интервали - от прима до октава включително
  • съставни (сложни) интервали - съставени от два прости интервала, единият от които е октава, а другият не е прима. Съставните интервали надвишават една октава, но не надвишават две.

Малки и големи интервали[редактиране | редактиране на кода]

Музикалните интервали биват увеличени, умалени, чисти, големи, малки, двойно увеличени и двойно умалени.

  • големи или малки – например „терца” и „секунда” – в този случай те следват някакъв натурален звукоред. Интервалите секунда, терца, секста и септима могат да бъдат малки и големи, но не могат да бъдат чисти.
  • увеличени или умалени – кварта и квинта – в този случай обикновено става дума за хроматизъм
  • чисти - интервалите прима, кварта, квинта и октава
  • двойно увеличени и двойно умалени

В българския фолклор особено значение имат интервалите малка секунда (номинално полутон) и увеличена секунда („хиатус” – номинално тон и половина).

Количествена и качествена стойност[редактиране | редактиране на кода]

  • Количествената величина отразява броя на степените, които се съдържат в даден интервал.
  • Качествената величина отразяват броя на включените тонове и полутонове в границите на интервала.

Напр. интервалът терца се определя като голяма терца, когато включва 2 тона (до-ми, сол-си, ла\flat-до...) и като малка терца, когато включва тон и половина (до-ми\flat, до\sharp-ми, ла-до...).

Консонантни и дисонантни интервали[редактиране | редактиране на кода]

По своята качествена величина интервалите се разделят консонантни (съзвучни) и дисонантни (противоречиви).

Консонантни интервали[редактиране | редактиране на кода]

  • съвършени - чистите прима, октава, квинта, кварта. Честотите им се изразяват с най-простите аритметични дробни отношения: 1:1, 2:1, 3:2, 4:3.
  • несъвършени (големи, малки) - терци, сексти

Дисонантни интервали[редактиране | редактиране на кода]

Дисонантни са секундите, септимите и всички умалени, увеличени, двойно умалени и двойно увеличени модификации на основните интервали.

Мелодични и хармонични интервали[редактиране | редактиране на кода]

  • мелодични, когато тоновете им звучат последователно
  • хармонични, когато тоновете звучат едновременно

Енхармонични интервали[редактиране | редактиране на кода]

Броят на степените определя абсолютното акустично отстояние във височините на тоновете. Например интервалът „до - ре\sharp” и „до - ми\flat” в абсолютни стойности е еднакъв. Тези два интервала са „енхармонични”, тъй като тоновете „ре\sharp” и „ми\flat” също са енхармонични. Първият от тези интервали обаче е секунда, а вторият – терца, разлика, която е от голямо значение за музикалната хармония. Съществуващата в по-ново време тенденция за определяне на интервала в абсолютни стойности намира приложение най-вече в акустиката.

Дублиращи термини[редактиране | редактиране на кода]

Когато в музиката се говори за „диапазон” (в октави), се има предвид значението на термина октава в акустиката, който не напълно съвпада с понятието за „октава” като музикален интервал.

Същото се отнася за квартата и квинтата, когато тези термини се споменават във връзка с „квартовия” и „квинтовия” кръг на тоналностите, когато съответните термини „кварта” и „квинта” имат значение, което се доближава, но и твърде се различава от смисъла им като музикален интервал. (Виж също гама).