Музика на романтизма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Музика на Романтизма)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ерата на музиката на романтизма се дефинира като период от европейската класическа музика, който протича в най-общи линии между ранните години на 19 век до първото десетилетие на 20 век, също както и музиката, писана в съответствие на нормите и стиловете на този период.

Периодът на романтизма се предхожда от този на класицизма и е последван от модерния период. На преден план се поставя песента, оперният жанр и се въвеждат разнообразни теми в инструменталната музика. Известни представители на този период са Франц Шуберт, Фредерик Шопен, Роберт Шуман, Ференц Лист, Ектор Берлиоз, Феликс Менделсон Бартолди и много други.

Художествено направление в изкуството – изобразително, литература, музика и театър. Появило се в началото на XIX в. Една от причините да се появи е разочарованието на хората от резултатите от френската революция. Идеята за свобода, равенство и братството не се реализират, което води от една страна до желание за борба, протест, бунтарство, а от друга до бягство от действителността. Затваряне във вътрешния свят на човека.

Романтизмът донася нови теми и образи в музиката: За самотата на човека, за странстването по света, за конфликта „човек – действителност“/ Решен като бягство сред природата, бягство във съня и фантазиите. Повишава се интереса към фолклора, към старинните митове, легенди, предания, приказната тематика и история. В музиката преобладават лиричните произведения, творбите придобиват характер на интимна изповед. За разлика от епохата на просвещението при романтизмът водещи са чувствата, а не разума.

В романтизма се „счупват“ идеите на класицизма. Главно осъществяват технически развития в пианото Ференц Лист, Фредерик Шопен, а в цигулката Николо Паганини, Пабло де Сарасате, Хенрик Виенявски.

Основен жанр става вокалната миниатюра – песен, балада и клавирната миниатюра.