Музика на романтизма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Периоди в класическата музика
Средновековна музика   (500–1400)
Ренесанс (1400–1600)
Барок (1600–1760)
Класицизъм (1750–1830)
Романтизъм (1815–1910)
Авангард (1910–2000)
Съвременна музика (2000–досега)

Ерата на музиката на романтизма се дефинира като период от европейската класическа музика, който протича в най-общи линии между ранните години на 19 век до първото десетилетие на 20 век, също както и музиката, писана в съответствие на нормите и стиловете на този период.

Периодът на романтизма се предхожда от този на класицизма и е последван от модерния период. На преден план се поставя песента, оперният жанр и се въвеждат разнообразни теми в инструменталната музика. Известни представители на този период са Франц Шуберт, Фредерик Шопен и Роберт Шуман.

Художествено направление в изкуството - изобразително, литература, музика и театър. Появило се в началото на XIX в. Една от причините да се появи е разочарованието на хората от резултатите от френската буржоазна революция. Идеята за свобода, равенство и братството не се реализират, което води от една страна до желание за борба, протест, бунтарство, а от друга до бягство от действителността. Затваряне във вътрешния свят на човека.

Романтизмът донася нови теми и образи в музиката: За самотата на човека, за странстването по света, за конфликта "човек - действителност"/ Решен като бягство сред природата, бягство във съня и фантазиите. Повишава се интереса към фолклора, към старинните митове, легенди, предания, приказната тематика и история. В музиката преобладават лиричните произведения, творбите придобиват характер на интимна изповед. За разлика от епохата на просвещението при романтизмът водещи са чувствата, а не разума.

Основен жанр става вокалната миниатюра - песен, балада и клавирната миниатюра.