Музика на романтизма

Ерата на музиката на романтизма се дефинира като период от европейската класическа музика, който протича в най-общи линии между ранните години на XIX век до първото десетилетие на XX век, също както и музиката, писана в съответствие с нормите и стиловете на този период.

Периодът на романтизма се предхожда от този на класицизма и е последван от модерния период. На преден план се поставя песента, оперният жанр и се въвеждат разнообразни теми в инструменталната музика. Известни представители на този период са Франц Шуберт, Фредерик Шопен, Роберт Шуман, Ференц Лист, Ектор Берлиоз, Феликс Менделсон Бартолди, Йоханес Брамс и много други.

Романтизмът е и художествено направление в изкуството – изобразително, литература, музика и театър, появило се в началото на XIX век. Една от причините да се появи е разочарованието на хората от резултатите от френската революция. Идеята за свобода, равенство и братство не се реализират, което води от една страна до желание за борба, протест, бунтарство, а от друга до бягство от действителността и затваряне във вътрешния свят на човека.

Романтизмът донася нови теми и образи в музиката: За самотата на човека, за странстването по света, за конфликта „човек – действителност“/ Решен като бягство сред природата, бягство в съня и фантазиите. Повишава се интереса към фолклора, към старинните митове, легенди, предания, приказната тематика и история. В музиката преобладават лиричните произведения, творбите придобиват характер на интимна изповед. За разлика от епохата на просвещението при романтизмът водещи са чувствата, а не разума.

В романтизма се „счупват“ идеите на класицизма. Главно осъществяват технически развития в пианото Ференц Лист, Фредерик Шопен, а в цигулката Николо Паганини, Пабло Сарасате, Хенрик Виенявски.

Основен жанр става вокалната миниатюра – песен, балада и клавирната миниатюра. Развиват се различни композиторски национални школи.