Мулдава
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: вътрешни препратки, форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Мулдава | |
 Изглед към село Мулдава | |
  Мулдава  Мулдава | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1436 души[1] (15 март 2024 г.) 72,2 души/km² |
| Землище | 19,881 km² |
| Надм. височина | 293 m |
| Пощ. код | 4249 |
| Тел. код | 03346 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 49309 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Асеновград Христо Грудев (ГЕРБ; 2019) |
| Кметство – кмет | Мулдава Алиосман Топал (ДПС) |
| Мулдава в Общомедия | |
Мулдава е село в Южна България. То се намира в община Асеновград, област Пловдив.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Мулдава се намира в подножието на Родопите на 6 – 7 км източно от Асеновград. В планината над него е манастирът „Св. Петка Мулдавска“. През селото минава рекичка – Мулдавска, която се влива в язовир „40-те извора“, намиращ се на 2 – 3 км северозападно от селото.
История[редактиране | редактиране на кода]
За пръв път от публикуваните и оповестени османски данъчни регистри, под името „Мулдава“, селото се споменава в подробния тимарски регистър на Пловдивско от 1570 г., където е посочено като част от мюлка на някой си Шах султан/Istanbul — Basbakanli osmanli arsivi – Tapu Tahrir defetrleri – BOA TD 494/. В същия документ е описа и на манастира над самото село – „Св. Петка Мулдавска“, от който научаваме, че към 1570 г., т.е. когато е съставян самият регистър, монашеския състав на обителта е бил в състав от 6 души/.
Сведения за селото има и в краткия иджмал авариз-джизие регистър на Пловдивско от 1622 г., в който Мулдава е упомената като село „Молдова“, спадащо към нахия Конуш и в регистъра е посочено с 6 християнски ханета/къщи/. – Istanbul – Arsiv Genel Mudurlugu Maliyeden mudevver defterler – BOA MAD 3398, s.4 – 15.
В подробния муфассал авариз регистър на Пловдивско от 1695 г., отново е отбелязано като „Село Молдова“ от нахия Конуш със записани под името му 9 християнски ханета/къщи/. – Istanbul – Arsiv Genel Mudurlugu Maliyeden mudevver defterler – BOA MAD 3604, s.114 – 136 с описите на селата от нахия Конуш на казата Филибе./Документите все още не са публикувани и обнародвани на български език. Личен архив на историка Любомир Василев от село Кочево, Пловдивско/.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Преобладаващата част от населението е с мюсюлманско вероизповедание. Съотношението мюсюлмани-християни е 85:15.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В близост до селото се намира ловно-стрелкови комплекс „40-те извора“. Населението се занимава предимно със селскостопанска дейност, тъй като климатът и почвата в селото са благоприятни за отглеждане на овощни насаждения, лозя, краставици и тютюн.
Селото е с изградена инфраструктура, има асфалт, водопровод и канализация. Климатът е изключително мек през зимата и относително прохладен през лятото, което прави селото и околностите подходящи за туризъм. Особено атрактивен е маршрута до манастира „Света Петка“. В предание се посочва, че манастирът „Св. Петка Мулдавска" бил основан по време на второто Българско царство, най-вероятно през XIV век. Разположен е в дела Добростан на Западните Родопи, на около 2,5 км югозападно от Мулдава и на около 4 км югоизточно от Асеновград. Неколкократно е разрушаван и възстановяван. Манастирската църква (1979 г.) е изографисана през 1984 г. от тетевенски майстори. Манастирът е книжовно седалище през Възраждането. Свързан е с националноосвободителните войни и е посещаван от Васил Левски, чието скривалище е запазено. Наблизо под манастира „Св. Петка“ се намират и прочутите „Четиридесет извора" с останките от старо езическо светилище.
В близост до разклона за село Мулдава и разклона за язовир ”40-те извора” се намира параклисът „Св. Три Светители“, построен през 1998 година и е един от най-новите параклиси в историята на Асеновград. Счита се, че е най-малкият в региона. Досами него, през 1967 г. големия български археолог-праисторик проф. П. Детев откри култов център, основан преди цели 8300 години. Очевидно районът е привличал първите европейски заселници със своите природни дадености, климат, подходящи условия за живот, но и феномени, превърнали го в най-стария духовен център в Европа.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Честване на празниците: Курбан Байрам, Рамазан Байрам и Гергьовден.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Значение за историята на района край Мулдава има проф. Петър Детев, който открива и извършва проучвания и разкопки на цели три праисторически селища – култовият център и селище-майка. Благодарение на неговите открития „Мулдавският елен“ влезе трайно в световната научна литература.
Културно наследство[редактиране | редактиране на кода]
В селото действат два храма: църква и джамия. Параклиси в селото и околностите: „Св. св. Козма и Дамян“, „Св. Богородица“, „Св. Георги“, „Св. Атанас“, „Св. Никола“, „Св. Марина“, „Св. Петър“ и др.
Гергьовден се чества като празник на селото. На този ден идват посетители от различни кътчета на страната, за да видят традиционните народни борби между стотици младежи от цяла България.
Ежегодно в местната дъбова гора се извършва традиционен молебен за дъжд, който се посещава от хиляди гости.
| ||||||||||