Мулдава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мулдава
Изглед към село Мулдава
Изглед към село Мулдава
Общи данни
Население 1 397 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19,881 km²
Надм. височина 298 m
Пощ. код 4249
Тел. код 03346
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 49309
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Асеновград
Емил Караиванов
(БСП, АБВ, ПК Екогласност)
Кметство
   - кмет
Мулдава
Алиосман Топал
(ДПС)
Мулдава в Общомедия

Мулдава е село в Южна България. То се намира в община Асеновград, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Мулдава се намира в подножието на Родопите на 6-7 км източно от Асеновград. В планината над него e манастирът „Св. Петка Мулдавска“. През селото минава рекичка — Мулдавска, която се влива в язовир „40-те извора“, намиращ се на 2-3 км северозападно от селото.

История[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път от досега публикуваните и оповестени османски данъчни регистри,под името "Мулдава",селото се споменава в подробния тимарски регистър на Пловдивско от 1570 г.,където е посочено като част от мюлка на някой си Шах султан/Istanbul — Basbakanli osmanli arsivi — Tapu Tahrir defetrleri — BOA TD 494/.В същия документ е описа и на манастира над самото село - "Св. Петка Мулдавска",от който научаваме,че към 1570 г.,т.е. когато е съставян самият регистър,монашеския състав на обителта е бил в състав от 6 души/. Сведения за селото има и в краткия иджмал авариз-джизие регистър на Пловдивско от 1622 г.,във който Мулдава е упомената като село "Молдова",спадащо към нахия Конуш и във регистъра е посочено със 6 християнски ханета/къщи/. - Istanbul — Arsiv Genel Mudurlugu Maliyeden mudevver defterler — BOA MAD 3398,s.4-15. В подробния муфассал авариз регистър на Пловдивско от 1695 г.,отново е отбелязано като "Село Молдова" от нахия Конуш със записани под името му 9 християнски ханета/къщи/. - Istanbul — Arsiv Genel Mudurlugu Maliyeden mudevver defterler — BOA MAD 3604,s.114-136 с описите на селата от нахия Конуш на казата Филибе./Документите все още не са публикувани и обнародвани на български език.Личен архив на историка Любомир Василев от село Кочево,Пловдивско/.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Преобладаващата част от населението е с мюсюлманско вероизповедание. Съотношението мюсюлмани-християни е 85:15.


Язовир "40-те извора" край село Мулдава

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В близост до селото се намира ловно-стрелкови комплекс „40-те извора“.Населението се занимава предимно със селскостопанска дейност, тъй като климатът и почвата в селото са благоприатни за отглеждане на овощни насаждения, лозя, краставици и тютюн.

Селото е с изградена инфраструктура, има асфалт, водопровод и канализация. Климатът е изключително мек през зимата и относително прохладен през лятото, което прави селото и околностите подходящи за туризъм. Особено атрактивен е маршрута до манастира „Света Петка“. В предание се посочва, че манастирът „Св. Петка Мулдавска" бил основан по време на второто Българско царство, най-вероятно през XIV век. Разположен е в дела Добростан на Западните Родопи, на около 2,5 км югозападно от с. Мулдава и на около 4 км югоизточно от Асеновград. Неколкократно е разрушаван и възстановяван. Манастирската църква (1979 г.) е изографисана през 1984 г. от тетевенски майстори. Манастирът е книжовно седалище през Възраждането. Свързан е с националноосвободителните войни и е посещаван от Васил Левски, чието скривалище е запазено. Наблизо под манастира „Св. Петка“ се намират и прочутите „Четиридесет извора" с останките от старо езическо светилище.

В близост до разклона за село Мулдава и разклона за язовир ”40-те извора” се намира параклисът Св. Три Светители, построен през 1998 година и е един от най-новите параклиси в историята на Асеновград. Счита се, че е най-малкият в региона. Досами него, през 1967 г. големия български археолог-праисторик проф. П. Детев откри култов център, основан преди цели 8300 години. Очевидно районът е привличал първите европейски заселници със своите природни дадености, климат, подходящи условия за живот, но и феномени, превърнали го в най-старият духовен център в Европа.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Честване на празниците: Курбан Байрам, Рамазан Байрам и Гергьовден.

Изключително значение за историята на района край с. Мулдава има проф. Петър Детев, който открива и извършва проучвания и разкопки на цели три праисторически селища - култовият център и селище-майка. Благодарение на неговите открития "Мулдавският елен" влезе трайно в световната научна литература.

Културно наследство[редактиране | редактиране на кода]

ПРАИСТОРИЧЕСКОТО МИНАЛО НА с. МУЛДАВА Археолозите разкриха откъде произтича името на селото и доказаха неговия произход. На тракийски език "Мулдава" означава "укрепено светилище". И наистина в землището на селото са открити цели три праисторически селища.

ФЕНОМЕНЪТ МУЛДАВА (едно проучване на Йордан Детев) Защо "Основателите на Европа" избрали точно "Долът на 40-те извора" за свой първи култов център? Дълго обикалях и проучвах района. Неочаквано загатката започна да се разплита чак на върха на планината, при хижа "Марциганица". Там има карстов извор, който от самия връх се скрива в недрата на Родопите,спуска се невидим по билото и... избликва(л) на около 3 км от полите й, в Долът, в ЦЕЛИ 40 извора, прясна, целебна, свежа и студена (особено в жарките летни жеги на равнината), планинска вода. Истински феномен за първите жители. За жалост сега тези 40 извора са каптирани и чара на красивата долина се е поизпарил. Но можем да се докоснем до култовия обект и една от възможните причини за основаването му, поне с въображението си... В култовия център разкрит в землището на с. Мулдава е намерена уникална керамична култова фигура на елен-сръндак във формата на прото-ритон. Има внушителни размери и побира над 12 литра. Богато украсен съд за течност (вероятно вино). Не по-малко интересни са други два униката - керамичен олтар изработено като факел (с куха дръжка) и изключителна чаша с три умба (полусфери) в основата ѝ над дъното, украсена с бяла охра. Трите съда са добре подкрепени от ритуален поднос и богато украсена купа. Откривателят говори за Култ към Слънцето-Бог и обряд за плодородие, извършван в началото на пролетта и свързван с надеждите за плодородие. В оригиналната статия посветена на откритието намираме и една много популярна

ЛЕГЕНДА за еленът, който напролет идва винаги в определен ден и час, за да се предаде доброволно на хората. Със саможертвата си той се превръща в техен пратеник, който заедно с духа на Жреца отиват при Слънцето, за да измолят плодородие. Веднъж обаче хората го принесли в жертва УМОРЕН, не го посрещнали и нагостили, не го оставили да си почине и... се извила вихрушка, която отнесла най-хубавата мома. Легендата и свързаното с нея откритие на ритуалния кръг свещени предмети са в основата на балета "Мистерия от древна Тракия" на Йордан Детев, представен на Античния театър в Пловдив от балет "Арабеск". Същият автор разработва и мултимедия, която бе добре приета от научните среди в целия свят.

Сега Международната фондация за българско наследство "проф. П. Детев" създава Първото интерактивно видео в България, посветено на Изкуството и археологията на Свещеното, чийто първи артефакти са намерени в култовия център при с. Мулдава.

В селото действат два храма: църква и джамия.Параклиси в селото и околностите:Св.Св.Козма и Дамян,Св.Богородица,Св.Георги,Св.Атанас,Св.Никола,Св.Марина,Св.Петър и др.

Гергьовден се чества като празник на селото. На този ден идват посетители от различни кътчета на страната, за да видят традиционните народни борби между стотици младежи от цяла България.

Ежегодно в местната дъбова гора се извършва традиционен молебен за дъжд, който се посещава от хиляди гости.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]