Мулдава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мулдава
Изглед към село Мулдава
Изглед към село Мулдава
Общи данни
Население 1 397 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19,881 km²
Надм. височина 293 m
Пощ. код 4249
Тел. код 03346
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 49309
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Асеновград
Емил Караиванов
(БСП, АБВ, ПК Екогласност)
Кметство
   - кмет
Мулдава
Алиосман Топал
(ДПС)
Мулдава в Общомедия

Мулдава е село в Южна България. То се намира в община Асеновград, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Мулдава се намира в подножието на Родопите на 6 – 7 км източно от Асеновград. В планината над него е манастирът „Св. Петка Мулдавска“. През селото минава рекичка – Мулдавска, която се влива в язовир „40-те извора“, намиращ се на 2 – 3 км северозападно от селото.

История[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път от досега публикуваните и оповестени османски данъчни регистри, под името „Мулдава“, селото се споменава в подробния тимарски регистър на Пловдивско от 1570 г., където е посочено като част от мюлка на някой си Шах султан/Istanbul — Basbakanli osmanli arsivi – Tapu Tahrir defetrleri – BOA TD 494/.В същия документ е описа и на манастира над самото село – „Св. Петка Мулдавска“, от който научаваме, че към 1570 г., т.е. когато е съставян самият регистър, монашеския състав на обителта е бил в състав от 6 души/.

Сведения за селото има и в краткия иджмал авариз-джизие регистър на Пловдивско от 1622 г., във който Мулдава е упомената като село „Молдова“, спадащо към нахия Конуш и във регистъра е посочено със 6 християнски ханета/къщи/. – Istanbul – Arsiv Genel Mudurlugu Maliyeden mudevver defterler – BOA MAD 3398, s.4 – 15.

В подробния муфассал авариз регистър на Пловдивско от 1695 г., отново е отбелязано като „Село Молдова“ от нахия Конуш със записани под името му 9 християнски ханета/къщи/. – Istanbul – Arsiv Genel Mudurlugu Maliyeden mudevver defterler – BOA MAD 3604, s.114 – 136 с описите на селата от нахия Конуш на казата Филибе./Документите все още не са публикувани и обнародвани на български език. Личен архив на историка Любомир Василев от село Кочево, Пловдивско/.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Преобладаващата част от населението е с мюсюлманско вероизповедание. Съотношението мюсюлмани-християни е 85:15.


Язовир „40-те извора“ край село Мулдава

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В близост до селото се намира ловно-стрелкови комплекс „40-те извора“. Населението се занимава предимно със селскостопанска дейност, тъй като климатът и почвата в селото са благоприатни за отглеждане на овощни насаждения, лозя, краставици и тютюн.

Селото е с изградена инфраструктура, има асфалт, водопровод и канализация. Климатът е изключително мек през зимата и относително прохладен през лятото, което прави селото и околностите подходящи за туризъм. Особено атрактивен е маршрута до манастира „Света Петка“. В предание се посочва, че манастирът „Св. Петка Мулдавска" бил основан по време на второто Българско царство, най-вероятно през XIV век. Разположен е в дела Добростан на Западните Родопи, на около 2,5 км югозападно от Мулдава и на около 4 км югоизточно от Асеновград. Неколкократно е разрушаван и възстановяван. Манастирската църква (1979 г.) е изографисана през 1984 г. от тетевенски майстори. Манастирът е книжовно седалище през Възраждането. Свързан е с националноосвободителните войни и е посещаван от Васил Левски, чието скривалище е запазено. Наблизо под манастира „Св. Петка“ се намират и прочутите „Четиридесет извора" с останките от старо езическо светилище.

В близост до разклона за село Мулдава и разклона за язовир ”40-те извора” се намира параклисът „Св. Три Светители“, построен през 1998 година и е един от най-новите параклиси в историята на Асеновград. Счита се, че е най-малкият в региона. Досами него, през 1967 г. големия български археолог-праисторик проф. П. Детев откри култов център, основан преди цели 8300 години. Очевидно районът е привличал първите европейски заселници със своите природни дадености, климат, подходящи условия за живот, но и феномени, превърнали го в най-старият духовен център в Европа.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Честване на празниците: Курбан Байрам, Рамазан Байрам и Гергьовден.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Значение за историята на района край Мулдава има проф. Петър Детев, който открива и извършва проучвания и разкопки на цели три праисторически селища – култовият център и селище-майка. Благодарение на неговите открития „Мулдавският елен“ влезе трайно в световната научна литература.

Културно наследство[редактиране | редактиране на кода]

В селото действат два храма: църква и джамия. Параклиси в селото и околностите: „Св. Св. Козма и Дамян“, „Св. Богородица“, „Св. Георги“, „Св. Атанас“, „Св. Никола“, „Св. Марина“, „Св. Петър“ и др.

Гергьовден се чества като празник на селото. На този ден идват посетители от различни кътчета на страната, за да видят традиционните народни борби между стотици младежи от цяла България.

Ежегодно в местната дъбова гора се извършва традиционен молебен за дъжд, който се посещава от хиляди гости.