Мулдавски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мулдавски манастир
„Света Петка“
Muldavski1.JPG
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Мулдава
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Пловдивска
Време на изграждане XIII век
Съвременен статут Действащ манастир,
паметник на културата
Мулдавски манастир
„Света Петка“
в Общомедия

Мулдавският манастир „Света Петка“ е български православен женски манастир в Пловдивската епархия на Българската православна църква. Разположен е в дела Добростан на Западните Родопи, на около 2,5 км югозападно от село Мулдава и на около 4 км югоизточно от Асеновград. В предание се посочва, че манастирът бил основан по време на Втората българска държава, а по време на османската власт на три пъти е разрушаван, а след това възстановяван, като последно е възобновен през ХІХ в. (1836 г.). Понастоящем е постоянно действащ.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Мулдавският манастир „Св. Петка“ е основан през 14 век, но скоро след възникването си е опустошен от настъпващите османски орди. Както повечето манастири от този район и той е възникнал в околностите на древен целебен извор. За първи път след опустошаването му, сведения за манастира под името „Св. Параскева“ са открити в Станимашкото (Асеновградско) синурнаме от 1519 – 1538 година.

По време на османската власт Мулдавският манастир е бил опустошаван неколкократно. Той станал жертва на турския религиозен фанатизъм по време на големите потурчвания в Чепинско през 1666 г. Впоследствие обителта е разрушавана и възстановявана няколко пъти, като за последно е възобновена през 1836 г. от игумен Антим. Тогава били издигнати сегашната съборна църква и жилищните корпуси.

През Възраждането Мулдавският манастир е бил важно книжовно средище и разполагал с богата библиотека с много стари и редки ръкописи, които по-късно били разграбени и унищожени. Към манастира е съществувало и килийно училище до 1888 г.

В Мулдавския манастир често отсядал апостола на свободата – Васил Левски и дори е запазено скривалището му под бившата игуменарна.

През 1883 г. Мулдавският манастир е посетен от известния чешки художник Иван Мърквичка. По време на посещението му внезапно умира сина му, който е бил на 1 година и е погребан в двора на манастира.[2]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Стенописно изображение на мъчението на Свети Петър, 1840 г.

Манастирският комплекс се състои от двуетажни жилищни сгради с открити чардаци и висок манастирски зид, които ограждат от четирите му стени просторен двор, застлан с калдъръм. В средата на двора се издига съборната църква с висока камбанария.

Църквата в Мулдавския манастир е построена през 1836 г. и представлява голяма трикорабна безкуполна псевдобазилика с вътрешен и открит притвор, като в югозападния ъгъл на последния се извисява камбанария. Особен интерес представлява откритата аркада, поставена върху седем зидани колони и образуващи четири отделни свода. На югозападния ъгъл на аркадата се извисява камбанарията. През 1946 г. църквата се срутва, при което оцелява само западната ѝ стена с преддверието и аркадата. Съборената църква е изградена през 1951 г. След срутването на църквата само отделни сцени от стенописите в преддверието се запазили, като части от Апокалипсиса. От старата архитектура на храма са запазени притворът, откритата галерия и камбанарията, която е издигната през 1894 г. от майсторите Георги Кръстев и Киро Тодоров от Асеновград. Църквата е изписана през 1840 г. от тревненските зографи Кръстьо Захариев и синовете му Петър и Георги. В галерията до входа, се намират фигурите на светците Кирил и Методий, а вътре на Климент Охридски, Наум Прес¬лавски, Евтимий Търновски и Теодосий Търновски. Източната стена на преддверието е заета изцяло от пространната композиция „Страшният съд“. На северната и южната стени са намерили място други назидателни теми – „Сътворението на света“, „Апокалипсиса“ и „Деянията на апостолите“. Всички стенописи на аркадата са в по-тъмни тонове и се отличават по стил и изпълнение от стенописите в преддверието. От възпоменателния надпис отвън на аркадата се вижда, че те са рисувани през 1836 г., но не е посочено името на художника. Интерес представлява ктиторският портрет на дарителя Петко х. Неделчев и синът му Неделчо от Чирпан. Те са представени в цял ръст с дълги народни носии. От тези съхранени стенописни фрагменти лъха рутина, усет за монументалност и тържественост. През 1946 г. манастирския храм се срутва, като оцелели само преддверието и аркадата, но през 1951 г. е реставриран.

Аязмото е построено през 1888 г. и се намира на 20 м извън манастирския комплекс.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.journey.bg
  2. Чавръков, Г. – Български манастири, изд. Хайни, София, 2002 г.
  3. Тулешков, Н. – Архитектура на българските манастири, изд. „Техника“, София, 1988 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България