Муленска катедрала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
катедрала „Благовещение на светата дева“
Cathédrale Notre-Dame-de-l'Annonciation
Cathédrale Notre Dame de l'Annonciation de Moulins.JPG
France relief location map.jpg
46.5667° с. ш. 3.3317° и. д.
катедрала „Благовещение на светата дева“
Местоположение в Франция
Вид на храма катедрала
Страна Flag of France.svg Франция
Населено място Мулен
Тип на сградата катедрала
Архитектурен стил пламтяща готика
Време на изграждане 15 в
Сайт Cathédrale Notre-Dame de Moulins
катедрала „Благовещение на светата дева“ в Общомедия

Муленска катедрала или катедрала Благовещение на Света Дева Мария (Cathédrale Notre-Dame-de-l'Annonciation), съществуваща в наше време е построена в стил пламтяща готика, а нейният основополагащ камък е положен през 1468 година от Агнес Бургундска, 61-годишната вдовица на херцог Шарл I дьо Бурбон и майка на херцог Жан II дьо Бурбон. Строителните работи са завършени през 1540 година.

Екстериор[редактиране | редактиране на кода]

Гаргойли[редактиране | редактиране на кода]

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

Черната мадона от Мулен[редактиране | редактиране на кода]

Черната мадона от Мулен
над барелефа „Смъртта на Девата“

Статуята на Черната мадона представлява седнала на трон Дева Мария; в нейната лява ръка се вижда остатък от счупена в наше време лилия ;с дясната си ръка си прегръща своя син, сидящ на коленете и. В едната си ръка той държи евангелие пред гърдите си, а другата ръка благославя. Тази статуя е донесена от Светите земи сеньор дьо Бурбон и я предложил на крал Луи IX. Статуята на Девата на престола датира от XI век; В наше време тя се намира в параклиса на църквата, над забележителния барелеф от боядисано дърво, представляващо - Смъртта на Девата.

В архива на Мулен е съхранено отбелязване за удивително чудо, когато статуята на Дева Мария защитила Мулен от пожар.

Триптих на Муленския майстор[редактиране | редактиране на кода]

Истинско съкровище в катедралата е знаменития триптих „Богородица в Слава“ (примерно 1501 г.) произведение на Муленския майстор.

Триптихът е изпълнен по заповед на херцог Пиер II дьо Бурбон и неговата съпруга Ан дьо Божьо за колегиалната църква на Мулен или, по мнение на други изкуствоведи, за личния параклис на херцозите. Централната секция на триптиха представлява Богородица, а на двата странични панела са изобразени донаторите, стоящи на колене в присъствие на своите свети покровители, а така тяхната дъщеря Сюзана дьо Бурбон: до бурбонския херцог Пиер II е изобразен свети Петър, а до с Ан Френска и нейната дъщеря — света Ана.

Дева Мария е представена седнала на трон, а на нейните колена намира младенеца Иисус. Тя е обкръжена от 14 ангели, разпределени от двете страни.

Муленски триптих „Богородица в Слава

Два ангела поддържат короната над главата на Мария, шест - гледат към нея с благоговение, а два други, в ниската част на панелите, държат свитък: един ангел с пръсти показва към свитъка, а втория към Мария, говорейки че този текст се отнасяза нея. Надписът на на латиница ни напомня главната роля на Дева Мария според католицизма: „Hæc est illa de qua sacra canunt eulogia, sole amicta, Lunam habens sub pedis, Stellis meruit coronare duodecim[1].

Оплакване на Христос[редактиране | редактиране на кода]

Оплакване на Христос

Криптата, разположена под главния олтар на катедралата, в сегашно време служи за място погребване на епископите на Мулен. Така също в тази крипта се намират гробовете на първата и втората съпруги на херцог Жан II Бурбон, Жана дьо Валоа (1435 – 1482) (починала през 1482 година) и Екатерина д'Арманяк (починала през 1487 година), а така са и погребани сърцата на бурбонските херцози Жан II и Пиер II дьо Бурбон[2].

Скулптурна група в стил Пламтяща готикаОплакване на Христос“ изначално е пристроена към главния олтар, заменяйки първоначалния надгробен паметник, разрушен през Великата френска революция през 1793 година. По документи да се установи произхода на тази група е невъзможно, предполага се че е пренесена от старата църква на ордена на кармелититеи в Мулен[3]. В наше време скулптурната група е поставена на странична капела на катедралата.

Стъклописи[редактиране | редактиране на кода]

Витраж „Света Екатерина“

Сред стъклописите, най-забележителен е този на св.Екатерина, създаден 16 век. Тя държи книга и дълъг меч и е стъпила върху мъж с тюрбан, вероятно император Максенций. От всяка страна на св. Екатерина, прозорецът е разделен на две части, където съгласно готическата традиция стоят донаторите-принцове с техните светци. Най-вдясно виждаме Жан II дьо Бурбон на колене. До него са св. Карл Велики и Йоан Кръстител - негов покровител. В следващото отделение е братът на Жан, Шарл - кардинал дьо Бурбон. От другата страна на св. Екатерина, отляво, е изобразена Катрин д'Арманяк, втората съпруга на Жан II, коленичила, със сключени ръце, държаща броеницата си. Зад нея стои Св. Ана преподаваща четене на Девата. В другото отделение е Ан дьо Божьо гледаща в молитвена поза. До нея е коленичил съпруга и, херцог Пиер II дьо Бурбон,а тях са дъщеря им Сузана и сина им Шарл, който умира в ранна детска възраст, над тях се явява ангел. В горната си част прозореца е разделен на пет отделения, които представляват сцени от живота на св. Екатерина, наляво и отдолу, светицата се опитва да убеди в правотата си император Максенций; тя обсъжда аргументи в Александрия с оратори; в центъра, преди да бъде доведена до ешафода, тя се моли на Бога, а колелото се чупи толкова силно, че убива четирима езичници; отгоре, отляво, е обезглавяването;а пет ангели вземат главата и тялото на светицата и го понасят към небето.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Това е тя, която възпяват в свещени славословия, облечена в слънце и под нейните крака е луната; тя е достойна да бъде увенчана с дванадесет звезди.“ Откровение XII, 1
  2. Simon Coiffer de Moret, Histoire du Bourbonnais et des Bourbons qui l'ont possédéиздателство=L.G.Michaid.1816
  3. Jacques Baudoin.La sculpture flamboyante en Auvergne, Bourbonnais, Forez.Издателство Éditions créer.1998.том.5
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Муленский собор“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.