Мумбай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мумбай
Mumbai или मुंबई
— Град —
MumbaiMontage.png
Страна Флаг на Индия Индия
Щат Махаращра
Площ 437,71 km²
Надм. височина 14 m
Население (2010) 13 830 884 души
31 598 души/km²
Пощенски код 110 xxx
Телефонен код +91 22
МПС код MH-01, MH-02, MH-03
Официален сайт http://www.mcgm.gov.in/
Мумбай в Общомедия

Мумба̀й (на маратхи: मुंबई, [mʊmbaɪ] [mʊmbaɪ]), наричан също Бомбай, както е официалното му име до 1995 г., е град в Западна Индия, център на щата Махаращра. Разположен е на остров Салсет в Арабско море, в непосредствена близост до континента. С население от 13 830 884 души (2010), той е най-големият град в Южна Азия и втори в света.[1] Мумбай е и в центъра на една от най-големите градски агломерации в света, включваща градовете Нави Мумбай и Тхане.[2]

Седемте острова, на които е разположен днешният град, в миналото са обитавани от рибари от етническата група коли. В продължение на векове те попадат под властта на различни индийски държави, през 16 век – на Португалия, а през 17 век – на Британската източноиндийска компания. През следващото столетие британците предприемат мащабни строежи, свързали седемте острова, и превръщат Бомбай в един от центровете на мрежата от свои владения в Индия. През 19 век градът преживява стопански и културен подем, а в началото на 20 век е едно от средищата на движението за независимост на Индия.

Мумбай е най-голямото пристанище в Западна Индия и обработва повече от половината от пътническия трафик в страната. Той е и финансовият център на Индия, като в града са седалищата на централната банка, най-големите фондови борси и много от големите индийски компании. В града се създават 5% от общия брутен вътрешен продукт[3] и 25% от промишлената продукция на Индия, оттам преминават 70% от морската търговия[4] и 70% от капиталовите транзакции на страната.[5] Поради относително високия жизнен стандарт, Мумбай е притегателен център за имигранти от Индия и съседните страни. В града се намира и Боливуд, център на киноиндустрията на хинди и маратхи, както и Боривари, един от малкото национални паркове в света, разположен в град.

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Името Бомбай е изкривена форма на португалското наименование Bom Bahia („Добър залив“). През 1995 година градът е официално преименуван на Мумбай в хода на кампания за премахване на европейските наименования на градове в Индия. Новото име е изведено от името на индуистката богиня Мумбадеви и „аай“, „майка“ на маратхи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранна история[редактиране | редактиране на кода]

Днешният Мумбай е построен върху някогашен архипелаг, състоящ се от седем острова – Бомбай, Парел, Мазагаон, Махим, Колаба, Ворли и Малък Колаба.[6] Находки в северната част на днешния град показват, че островите вече са обитавани през каменната епоха.[7]

През 3 век пр.н.е. островите вероятно са подчинени от империята Мауря по време на нейната експанзия на юг при будисткия владетел Ашока.[8] В средата на века пещерите Канхери, днес в границите на града, вече са важен регионален център на будизма.[9][10] Преди около 2000 години, или може би дори по-рано, те са заселени от рибарските общности на етническата група коли.[11]

Между 2 век пр.н.е. и 9 век районът на днешния Мумбай попада последователно под контрола на поредица местни династии: Сатавахана, Западни Кшатрапи, Абхира, Вакатака, Калачури, Конкан Мауря, Чалукя и Раштракута.[12] От 812 до 1260 година е под властта на династията Силхара.[13] Сред най-старите запазени сгради в града, построени през този период, са пещерите Джогешвари (520 – 525),[14] пещерите Елефанта (6 – 7 век),[15] храмът Валкешвар (10 век)[16] и басейнът Банганга (12 век).[17]

В края на 13 век владетелят Бхимдев основава своя държава с център в Махикавати, днешния мумбайски квартал Махим.[18] Общността на патаре прабху, едни от първите известни заселници в града, са преселени от Бхимдев в Махикавати от областта Сауращра около 1298 година.[19] Делхийския султанат завладява седемте острова през 1347 – 1348 година и те остават под негова власт до 1407 година. През този период те се управляват от назначените от делхийските султани мюсюлмански управители на Гуджарат.[20][21]

С обособяването на самостоятелния Гуджаратски султанат през 1407 година областта на Бомбай остава в неговите граници. По това време в града са построени много джамии, най-известна от които е Хаджи Али Дарга (1431).[22] Между 1429 и 1431 година островите са предмет на спорове между Гуджаратския султанат и султаната Бахмани.[23] През 1493 година бахманския военачалник Бахадур Хан Гилани прави нов опит да ги завладее, но не постига успех.[24]

Колониална епоха[редактиране | редактиране на кода]

Към средата на 16 век, доминираща сила на Индийския субконтинент е Моголската империя, основана през 1526 г.[25]

Опасявайки се от нарастващата сила на моголския император Хумаюн, на 23 декември 1534 г. султанът на на Гуджаратския султанат, Бахадур Шах, подписва с Португалската империя договора от Басеин. Според договора, седемте острова на Мумбай, близкият стратегически град Басеин, както и околностите му, са предадени на португалците. Териториите преминават в португалско владение на 25 октомври 1535 г.[26]

Португалците започват активното създаване и развитие на католически религиозни ордени в Мумбай.[27] Те наричат островите с различни имена, които най-накрая довеждат до писмената форма Бомбаим. Португалските францисканци и йезуити построяват няколко църкви в града, като най-забележителните са Св. Михаил в Махим (1534 г.)[28], Св. Йоан Кръстител в Андхери (1579 г.)[29] и Св. Андрей в Бандра (1580 г.)[30]. Португалците построяват и няколко укрепления около града като например Мумбайския замък, Кастела де Агуада (Кастело да Агуада или форт Бандра), и Форт Мадх. Англия също оценява подобаващо стратегическото естествено пристанище и естествената му защита от атаки по суша и това води до постоянна борба с португалците за хегемония над Мумбай. Към средата на 17 век, нарастналата сила на Холандия принуждава англичаните усилено да търсят пристанище за военния си флот по крайбрежието на Западна Индия. На 11 май 1661 г. бракът между Чарлз II и Катарина де Браганса, дъщеря на крал Жуау IV, предоставя островите в притежание на Англия, като част от зестрата на Катарина[31]

В независима Индия[редактиране | редактиране на кода]

След обявяването на независимостта на страната през 1947 г., територията на Мумбайското президенство преминава към Индия и е преобразувана в щата Мумбай. Площта му е увеличена с вкрюбването на няколко дотогавашни княжества, които се присъединяват към Индийския съюз и са интегрирани в щата. Впоследствие, столица на щата става град Мумбай.[32] През април 1950 г., границите на Мумбайската община са разширени чрез сливането на на Мумбайския крайградски район и Мумбай град.[33]

През 1950 г. в Мумбай в разгара си е движението Самюкта Махаращра, имащо за цел да създаде отделна държава, включваща Мумбай. В дискусиите Лок Сабха през 1955 г., Индийският национален конгрес настоява градът да се отдели като автономна държава.[34]

В доклада си от съшата година, Комитетът за реорганизация на Индия препоръчва двуезична държава за Махаращра-Гуджарат със столица Мумбай. Комитетът на мумбайските граждани, група от гуджаратски индустриалци, от своя страна лобира за независим статут на града.[35]

География[редактиране | редактиране на кода]

Мумбай и неговите околности, сателитна снимка от LandSat-5, 30 януари 2011 г.

Мумбай е разположен в устието на река Улхас (на английски: Ulhas), заемайки островите Мумбай, Солсет и прилежащото им крайбрежие. Градът се намира на височина от 10 до 15 m над морското равнище. Северната част на Мумбай е хълмиста, като най-високата точка на града се намира на височина 450 m над морското равнище. Площта на града е 603,4 km².

В границите на Мумбай има няколко езера: Тулси (на английски: Tulsi), Вихар (на английски: Vihar), Поваи (на английски: Powai). Първите две, разположени в националния парк Боривали (на английски: Borivali), снабдяват част от града с питейна вода. През Мумбай протичат три реки, водещи началото си от националния парк. В границите на града има мангрови блата. Бреговата линия на Мумбай е прорязана от многочислени ручеи и заливи. Почвата в града е основно песъчлива заради близостта на морето, в предградията – алувиална и глиниста. Скалните видове се отнасят към черните базалти. Мумбаи се намира в зона на сеизмична активност.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен в субекваториалния пояс. Изразени са два сезона: влажен и сух. Сезонът на дъждовете продължава от юни до октомври, особено интензивни мусонни дъждове има от юни до септември, предизвикващи повишена влажност в града. Средната температура е около 30 °C, като диапазона е от 11 °C до 38 °C.

Количеството на ежегодно падащите валежи е 2 200 mm. Особено голямо количество валежи пада през 1954 г. – 3 451,6 mm. Сухият сезон от декември до май се характеризира с умерена влажност.

Поради преобладаващия хладен северен вятър, януари и февруари са най-студените месеци, абсолютния минимум в града е +10 градуса.

Климатични данни за Мумбай, Флаг на Индия Индия
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 40,0 39,1 41,3 41,0 41,0 39,0 34,0 34,0 36,0 38,9 38,3 37,8 41,3
Средни максимални температури (°C) 31,1 31,4 32,8 33,2 33,6 32,3 30,3 30,0 30,8 33,4 33,6 32,3 32,1
Средни температури (°C) 23,8 24,7 27,1 28,8 30,2 29,3 27,9 27,5 27,6 28,4 27,1 25,0 27,3
Средни минимални температури (°C) 18,4 19,4 22,1 24,7 27,1 27,0 26,1 25,6 25,2 24,3 22,0 19,6 23,5
Абсолютни минимални температури (°C) 8,9 8,5 12,7 19,0 22,5 20,0 21,2 22,0 20,0 17,2 14,4 11,3 8,5
Средни месечни валежи (mm) 15,1 1,0 0,1 0,5 20,6 504,2 819,4 546,8 325,2 81,1 113,1 4,1 2 431,2
Температура на водата 26 25 26 27 29 29 29 28 28 29 28 26 28
Източник: Погода и Климат, World Climate Guide

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Мумбай е над 17 милиона души. Съотношението на жени към мъже е 811 към 1000. По-голямото количество мъже се обяснява с притока за работаите в града на мъжко население от селските райони. Процентът на грамотност е 77 %, което е над средното за страната. Сред мъжете грамотността е 82 %, сред жените – 71,6 %. По религиозен признак, лицата, изповядващи индуизъм са 68 % от населението на града, мюсюлманите са 17 %, християните – 4 %, колкото са и будистите. Освен това, в града живеят последователи на зороастризма, джайнизма, сикхизма и [[юдаизъм]|юдаизма]. Има и немалка общност атеисти.

В Мумбай се използва разговорна форма на хинди (смес от хинди, маратхи и английски език), но официален език на щата Махаращра е маратхи. Сред интелигенцията популярен е английския език. В града също така може да се чуе бенгалски, тамилски, пенджабски и непалски език, както и маратхи, телугу, урду и гуджарати.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Мумбай е най-големият град на Индия (по население) и е финансова и търговска столица на страната, генерирайки 6.16% от общия БВП.[36][37] Градът служи като икономически център на Индия, допринасяйки с 10% от производствената заетост, 25% от промишленото производство, 33% от общите данъци, 60% от митата, 20% от акцизите, 40% от външната търговия и 650 млн. долара корпоративни данъци.[38] Заедно с останалата част на страната, Мумбай е свидетел на икономически бум от началото на либерализацията през 1991 г., бурното развитие на финансите бум в средата на деветдесетте години и на IT дейностите, аутсорсинга, експорта и услугите през първите години на 21 век.[39] Но макар, че Мумбай е виден център на икономическата активност на Индия през 1990-те години, впоследствие регионът на Мумбайския метрополитен намалява приноса си за БВП на Индия.[40]

През 2008 г. БВП на Мумбай е $209 милиарда долара[41], а доходът на глава от населението през 2009 г. е $7,900 долара[42], което е почти три пъти над средното за страната.[43] Номиналният доход на глава от населението е около US$2,000 долара.[44] Много от големият брой конгломерати в Индия (включително Ларсен и Тубро, Националната банка на Индия, Държавното застрахователно дружество на Индия, групите Тата, Годреж и Рилайънс Индъстрис), както и пет от компаниите от Fortune Global 500 са базирани в Мумбай.[45] Това е улеснено от присъствието тук на Националния резерв на Индия, на Мумбайската фондова борса, на Националната фондова борса на Индия и редица регулатори на финансовия сектор, като например Борда за ценни книжа и борси на Индия.[46]

До 1970 г. Мумбай дължи просперитета си главно на текстилната промишленост и пристанището, но местната икономика оттогава е включила в себе си дейности като финансиране, полиране на диаманти, инженерингови дейности, здравеопазване и информационни технологии.[47] Основните сектори, допринасящи за икономиката на града са свързани с: финанси, скъпоценни камъни и бижута, обработка на кожи, IT и ITES технологии, текстил и развлечения. Главните финансови центрове в Мумбай са Нариман Пойнт и Бандра Курла.[48] Въпреки конкуренцията на Бангалор, Хайдарабад и Пуна, Мумбай има запазена ниша в областта на информационните технологии. В SEEPZ и Международния Инфотех парк се предлагат отлични условия за IT компании.[49]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Културата на Мумбай е смесица от традиционни фестивали, музика и театри. Градът предлага космополитен и разнообразен начин на живот с голямо разнообразие от храни, забавления и нощен живот, достъпни във форми и изобилие, сравними с тези в други световни столици. Историята на Мумбай като основен търговски център е довела до съвместното съжителстване в града на широк спектър от култури, религии и национални кухни. Това уникално съчетание от култури се дължи на миграцията на хора от всички краища на Индия, още от времето на британския период.

Мумбай е родното място на индийското кино[50]-Дадасахеб Пхалке полага основите с немите филми, последвани от филми на маратха, като най-старият филм е направен в началото на 20 век.[51] Мумбай днес има голям брой киносалони, в които се излъчват боливудски и холивудски филми и филми на маратха. Мумбайският международен филмов фестивал[52] и церемонията по награждаването на Filmfare Awards, се провеждат в града.[53]

Макар че повечето професионални театрални групи, основани по времета на Британския Радж, се саморазпускат до 1950-те години, Мумбай е развил процъфтяваща театрална традиция на маратхи, хинди, други регионални езици и английски.[54][55]

Съвременното изкуство е застъпено и в двете арт пространства – финансираното от правителството и от частни търговски галерии. Финансираните от правителството институции включват Художествена галерия Джехангир и Националната галерия за модерно изкуство. Построена през 1833 г., Азиатското дружество на Мумбай е една от най-старите обществени библиотеки в града.[56]

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Улица в Мумбай, 2016
Родени в Мумбай
Починали в Мумбай

Побратимени градове[57][редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  World: largest cities and towns and statistics of their population. // World Gazetteer, 2010. Архив на оригинала от 2010-01-10. Посетен на 6 декември 2010.
  2. ((en))  Population of urban agglomerations with 750,000 inhabitants or more in 2007 (thousands) 1950 – 2025 (India). // Department of Economic and Social Affairs (United Nations). Посетен на 9 юни 2009.
  3. ((en))  Mumbai Urban Infrastructure Project. // Mumbai Metropolitan Region Development Authority. Посетен на 18 юли 2008.
  4. ((en))  10 worst oil spills that cost trillions in losses : Rediff.com Business. // Business.rediff.com. Посетен на 16 август 2010.
  5. ((en))  Navi Mumbai International Airport (JPG). // City and Industrial Development Corporation. Архив на оригинала от 2012-07-09. Посетен на 18 юли 2008.
  6. ((en)) Farooqui, Amar. Opium city: the making of early Victorian Bombay. Three Essays Press, 2006. ISBN 9788188789320. с. 1.
  7. ((en)) Ghosh, Amalananda. An Encyclopaedia of Indian Archaeology. Brill, 1990. ISBN 8121500885. с. 25.
  8. David 1995, с. 5.
  9. Kanheri Caves. // Archaeological Survey of India (ASI). Посетен на 17 октомври 2008.
  10. ((en)) Kumari, Asha. Hinduism and Buddhism. Vishwavidyalaya Prakashan, 1990. ISBN 8171240607. с. 8.
  11. Gazetteer Department (Government of Maharashtra) 1960, с. 5.
  12. Gazetteer Department (Government of Maharashtra) 1960, с. 127 – 150.
  13. Dwivedi 2001, с. 79.
  14. ((en))  The Slum and the Sacred Cave. // Lamont-Doherty Earth Observatory (Columbia University). с. 5. Посетен на 12 октомври 2008.
  15. ((en))  World Heritage Sites – Elephanta Caves. // Archaeological Survey of India. Посетен на 22 октомври 2008.
  16. ((en)) Dwivedi, Sharada. The Legends of Walkeshwar. // Mumbai Newsline, 26 September 2007. Посетен на 31 януари 2009.
  17. ((en)) Agarwal, Lekha. What about Gateway of India, Banganga Tank?. // Mumbai Newsline, 2 June 2007. Посетен на 31 януари 2009.
  18. Dwivedi 2001, с. 51.
  19. ((en)) Singh, K. S и др. Maharashtra. Т. XXX. Popular Prakashan, 2004. ISBN 9788179911020. с. 1703.
  20. David 1973, с. 14.
  21. David 1995, с. 12.
  22. ((en)) Khalidi, Omar. Muslims in the Deccan: a historical survey. Global Media Publications, 2006. ISBN 9788188869138. с. 24.
  23. ((en)) Misra, Satish Chandra. The Rise of Muslim Power in Gujarat: A History of Gujarat from 1298 to 1442. Munshiram Manoharlal Publishers, 1982. с. 193, 222.
  24. David 1973, с. 16.
  25. Mughal Empire. Department of Social Sciences (University of California)
  26. Greater Bombay District Gazetteer 1960, с. 166
  27. Greater Bombay District Gazetteer 1960, с. 169
  28. David 1995, с. 19
  29. Relishing a Sunday feast, but only once in a year|. 12 May 2008. Shukla, Ashutosh. Daily News and Analysis
  30. New life for old church records 9 June 2008. D'Mello, Ashley. The Times of India
  31. Catherine of Bragança (1638 – 1705). BBC
  32. Census of India 1961, с. 23
  33. =Administration. Mumbai Suburban District
  34. Guha, Ramachandra. The battle for Bombay. 13 April 2003. The Hindu
  35. Guha 2007, с. 197 – 8
  36. Thomas, T. Mumbai a global financial centre? Of course!. Rediff. 27 April 2007
  37. GDP growth: Surat fastest, Mumbai largest. The Financial Express. 29 January 2008
  38. Swaminathan & Goyal 2006, с. 51
  39. Kelsey 2008, с. 208
  40. City Development Plan (Economic Profile)
  41. https://in.finance.yahoo.com/photos/the-top-15-indian-cities-by-gdp-1348807591-slideshow/
  42. Mumbai, the Financial Capital of India. ftkmc.com
  43. Maharashtra – trivia. Maharashtra Tourism Development Corporation
  44. Mumbai beats Delhi in per capita income
  45. Fortune Global 500. CNN. 21 July 2008
  46. City Development Plan (Economic Profile)
  47. Swaminathan & Goyal 2006, с. 52
  48. City Development Plan (Economic Profile)
  49. Jadhav, Narendra Role of Mumbai in Indian Economy
  50. Beginners' Bollywood
  51. Vilanilam, John V. (2005). Mass communication in India: a sociological perspective (illustrated ed.). SAGE. ISBN 978-0-7619-3372-4.
  52. Matchbox journeys
  53. Filmfare Awards gets new sponsor
  54. Chaudhuri 2005, с. 4 – 6
  55. Gilder, Rosamond. The New Theatre in India: An Impression. // Educational Theatre Journal 9 (3). Washington, D.C., Johns Hopkins University Press, October 1957. DOI:10.2307/3203529. с. 201 – 204.
  56. David 1995, с. 232
  57. Website of Municipal Corporation of Greater Mumbai, посетен на 27 октомври 2010 г.
  58. Sister Cities of Los Angeles, Official Website of the City of Los Angeles, посетен на 27 октомври 2010 г.
  59. „Stuttgart Meets Mumbai“: 40th Anniversary Celebrations of the Sister City Relationship, Сайт на Посолството на Индия в Берлин, посетен на 27 октомври 2010 г.
Цитирани източници
  • ((en)) David, M. D.. History of Bombay, 1661 – 1708. University of Mumbai, 1973.
  • ((en)) David, M. D. Bombay, the city of dreams: a history of the first city in India. Himalaya Publishing House, 1995.
  • ((en)) Dwivedi, Sharada и др. Bombay: The Cities Within. Eminence Designs, 2001. ISBN 818502880X. с. 79.
  • ((en)) Gazetteer Department (Government of Maharashtra). Greater Bombay District Gazetteer. Т. v. 27, no. 1. 1960.