Мура (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Мура.

Мура
Mura
Долината на Мур близо до Тамсвег, Австрия
Долината на Мур близо до Тамсвег, Австрия
47.13° с. ш. 13.3469° и. д.
46.2983° с. ш. 16.8858° и. д.
Местоположение в Централна Европа
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеЦентрална Европа
Дължина464 km
Водосб. басейн14 109 km²
Отток166 m³/s
Начало
МястоВисок Тауерн
Координати47°07′48″ с. ш. 13°20′48.99″ и. д. / 47.13° с. ш. 13.346944° и. д.
Надм. височина1897 m
Устие
МястоДрава
Координати46°17′53.99″ с. ш. 16°53′08.99″ и. д. / 46.298333° с. ш. 16.885833° и. д.
Надм. височина135 m
Път на реката
ДраваДунавЧерно море
Мура в Общомедия

Мура или Мур (на словенски, хърватски и унгарски: Mura; на немски: Mur) е река в Австрия (провинции Залцбург и Щирия), Словения (Помурски регион), Хърватия (жупании Междумурска и Копривнишко-крижевска) и Унгария (области Зала и Шомод), ляв приток на река Драва (десен приток на Дунав). Дължината ѝ е 464 km, а площта на водосборния ѝ басейн – 14 109 km². Реката дава името на словенския регион Помурски и хърватската жупания Междумурие.[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Мур води началото си от езерото Карвасерзе, разположено на височина 1897 m, на северния склон в източната част на хребета Висок Тауерн, в Австрийските Алпи, в югоизточната част на провинция Залцбург. До град Брук ан дер Мур тече в посока изток-североизток в дълбока и тясна долина между масивите Нисък Тауерн, Айзенерцки Алпи и Хохшваб на север и масивите Висок Таурн, Гуркталски, Зеталски и Глайнски Алпи на юг. След Брук ан дер Мур Мур рязко завива на юг, чрез дълбок и живописен пролом преодолява крайните източни разклонения на Алпите между Глайнските Алпи на запад и Фишбахските Алпи на изток, при град Грац излиза от планините и навлиза в крайната югозападна, хълмиста част на Среднодунавската низина. След австрийския град Шпилфелд на протежение около 33 km тече по границата между Австрия и Словения, а при словенския град Раденци изцяло навлиза на словенска територия. Оттук до устието си Мура тече в югоизточна посока: 28 km по територията на Словения, 34 km по границата между Словения и Хърватия и 43 km по границата между Хърватия и Унгария. Влива се отляво в река Драва на 135 m н.в. при хърватското село Леград.[1]

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

На юг водосборният басейн на Мура (Мур) граничи с водосборните басейни на реките Песница, Лавант, Гурк и Лизер (леви притоци на Драва), а на запад, север и североизток – с водосборните басейни на реките Ин, Енс, Трайзен, Лайта, Раба и Шио (десни притоци на Дунав). В тези си граници площта на водосборния басейн на Мура възлиза на 14 109 km² (35,13% от водосборния басейн на Драва). Най-голямо протежение реката има в Австрия (326 km), Словения (95 km, в т.ч. 28 km в Словения и 67 km по границите на Словения с Австрия и Хърватия) и 43 km по границата между Хърватия и Унгария.

Основни притоци: леви – Мюрц 98 km / 1505 km², Ледава 78 km / 1940 km²; десни – Кайнах 64 km / 852 km², Шчавница 56 km / 288 km².[1]

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Мура има ясно изразено пролетно пълноводие в резултат от топенето на снеговете в Алпите и зимно маловодие, като за реката са характерни епизодични лятно-есенни прииждания в резултат от поройни дъждоне във водосборния ѝ басейн. Средният годишен отток в устието ѝ е 166 m³/sec.[1]

Стопанско значение, градове[редактиране | редактиране на кода]

Река Мура (Мур) е плавателна за плиткогазещи съдове до австрийския град Грац. В миналото, преди развитието на железопътната мрежа, по нея се е транспортирал дървен материал и други стоки. В Австрия по течението ѝ и по някои от притоците ѝ е изградена каскада от 27 малки ВЕЦ-а.[1]

По цялото си протежение долината на реката е гъсто заселена. По-големите селища са градовете:

Други[редактиране | редактиране на кода]

На река Мур е наречена улица в кварталите „Манастирски ливади“ и „Бъкстон“ в София (Карта).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]