Мура (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мура.

Мура (Мур)
Mura, Mur
Murinsel2006.JPG
Река Мура в австрийския град Грац
Reliefkarte Österreich.png
47.1144° с. ш. 13.377° и. д.
46.3049° с. ш. 16.8777° и. д.
Местоположение в Австрия, Словения, Хърватия и Унгария
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Флаг на Австрия Австрия
Залцбург
Щирия
Флаг на Словения Словения
Помурски регион
Флаг на Хърватия Хърватия
Меджимурска жупания
Копривнишко-крижевска жупания
Флаг на Унгария Унгария
Зала
Шомод
Дължина 464 km
Водосб. басейн 14 109 km²
Отток 610 (устие) m³/s
Начало
Място хр. Висок Тауерн, Алпи, Австрия
Координати 47°06′51.84″ с. ш. 13°22′37.2″ и. д. / 47.1144° с. ш. 13.377° и. д.
Надм. височина 1897 m
Устие
Място ДраваДунавЧерно море
Координати 46°18′17.64″ с. ш. 16°52′39.72″ и. д. / 46.3049° с. ш. 16.8777° и. д.
Надм. височина 135 m
Мура (Мур) в Общомедия

Мура или Мур (на словенски, хърватски и унгарски: Mura; на немски: Mur) е река в Австрия (провинции Залцбург и Щирия), Словения (Помурски регион), Хърватия (жупании Меджимурска и Копривнишко-крижевска) и Унгария (области Зала и Шомод), ляв приток на река Драва (десен приток на Дунав). Дължина 464 km, площ на водосборния басейн 14 109 km². Реката дава името на словенския регион Помурски и хърватската жупания Меджимурие.[1].

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Мур води началото си от езерото Карвасерзе, разположено на височина 1897 m, на северния склон в източната част на хребета Висок Тауерн, в Австрийските Алпи, в югоизточната част на провинция Залцбург. До град Брук ан дер Мур тече в посока изток-североизток в дълбока и тясна долина между масивите Нисък Тауерн, Айзенерцки Алпи и Хохшваб на север и масивите Висок Таурн, Гуркталски, Зеталски и Глайнски Алпи на юг. След Брук ан дер Мур Мур рязко завива на юг, чрез дълбок и живописен пролом преодолява крайните източни разклонения на Алпите между Глайнските Алпи на запад и Фишбахските Алпи на изток, при град Грац излиза от планините и навлиза в крайната югозападна, хълмиста част на Среднодунавската низина. След австрийския град Шпилфелд на протежение около 33 km тече по границата между Австрия и Словения, а при словенския град Раденци изцяло навлиза на словенска територия. Оттук до устието си Мура тече в югоизточна посока: 28 km по територията на Словения, 34 km по границата между Словения и Хърватия и 43 km по границата между Хърватия и Унгария. Влива се отляво в река Драва, на 135 m н.в. при хърватското село Леград[1].

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

На юг водосборният басейн на Мура (Мур) граничи с водосборните басейни на реките Песница, Лавант, Гурк и Лизер (леви притоци на Драва), а на запад, север и североизток – с водосборните басейни на реките Ин, Енс, Трайзен, Лайта, Раба и Шио (десни притоци на Дунав). В тези си граници площта на водосборния басейн на Мура възлиза на 14 109 km² (35,13% от водосборния басейн на Драва). Най-голямо протежение реката има в Австрия (326 km), Словения (95 km, в т.ч. 28 km в Словения и 67 km по границите на Словения с Австрия и Хърватия) и 43 km по границата между Хърватия и Унгария.

Основни притоци: леви – Мюрц 98 km / 1505 km², Ледава 78 km / 1940 km²; десни – Кайнах 64 km / 852 km², Шчавница 56 km / 288 km²[1].

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Мура има ясно изразено пролетно пълноводие в резултат от топенето на снеговете в Алпите и зимно маловодие, като за реката са характерни епизодични лятно-есенни прииждания в резултат от поройни дъждоне във водосборния ѝ басейн. Среден годишен отток в устието 166 m³/sec[1].

Стопанско значение, градове[редактиране | редактиране на кода]

Река мура (Мур) е плавателна за плиткогазещи съдове до австрийския град Грац. В миналото, преди развитието на железопътната мрежа, по нея се е транспортирал дървен материал и други стоки. В Австрия, по течението ѝ и по някои от притоците ѝ е изградена каскада от 27 малки ВЕЦ-ове[1].

По цялото си протежение долината на реката е гъсто заселена. По-големите селища са градовете:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]