Муреш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Муреш (река))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Муреш.

Муреш (Марош)
(на румънски: Mureș; на унгарски: Maros)
MuresRiver.750pix.jpg
Река Муреш в град Арад
Relief Map of Romania.png
46.6149° с. ш. 25.6165° и. д.
46.2523° с. ш. 20.1929° и. д.
Река Муреш (Марош) на картата на Румъния и Унгария
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Флаг на Румъния Румъния
Харгита,
Муреш,
Алба,
Хунедоара,
Арад,
Тимиш
Флаг на Унгария Унгария
Чонград
Дължина 789 km
Водосб. басейн 30 332 km²
Отток 177 (Арад) m³/s
Начало
Място Сенетея (лява съставяща)
Чиндени (дясна съставяща)
Координати 46°36′53.64″ с. ш. 25°36′59.4″ и. д. / 46.6149° с. ш. 25.6165° и. д.
Надм. височина 784 m
Устие
Място ТисаДунавЧерно море
Координати 46°15′08.28″ с. ш. 20°11′34.44″ и. д. / 46.2523° с. ш. 20.1929° и. д.
Надм. височина 76 m
Муреш (Марош) в Общомедия
Карта на река Тиса и нейния водосборен басейн

Муреш (Марош) (на румънски: Mureș; на унгарски: Maros; на немски: Mieresch; на латински: Marisus) е река в Румъния (окръзи Харгита, Муреш, Алба, Хунедоара, Арад и Тимиш) и Унгария (област Чонград), ляв приток на Тиса (ляв приток на Дунав) Дължина 789 km (по други данни 803 km). Площ на водосборния басейн 30 332 km².[1][2]

Реката е известна от описание на Херодот през 484 г. пр.н.е., под името Марис. Тя е спомената и през 948 г. в документ на византийския император Константин VII под името Мурезис.[3]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Муреш се образува от сливането на двете съставящи я реки Сенетея (8 km, лява съставяща) и Чиндени (11 km, дясна съставяща), водещи началото си от северния склон на масива Харгита (част от Източните Карпати), на 784 m н.в., на 3 km южно от село Вошлабени, в централната част на окръг Харгита в Румъния. В най-горното си течение пресича от юг на север Топлицко-Геогенската котловина, разположена между източнокарпатските масиви Джурджеу (на североизток и изток), Харгита (на юг) и Гургиу (на югозапад и запад). В северната част на котловината завива на запад и чрез тесен и дълъг около 40 km пролом между масивите Гургиу на юг и Келиман на север при село Валений де Муреш излиза в източната част на Трансилванското плато на около 400 m н.в. Тук Муреш тече на югозапад през южната част на платото в широка и плитка долина и спокойно течение. След град Алба Юлия долината ѝ отново се стеснява, на места става каньоновидна, разделяща Западните Румънски планини (Апусени) на север от Южните Карпати на юг. При град Липова Муреш излиза от планините и навлиза в източната част на обширната Среднодунавска низина (Алфьолд). След румънския град Недлаг на протежение от 21 km Муреш е гранична река между Румъния и Унгария, а южно от унгарския град Мако изцяло навлиза на унгарска територия. След 50 km се влива отляво в река Тиса (ляв приток на Дунав), на 76 m н.в., в източната част на град Сегед в областта Чонград.[2]

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

На север водосборният басейн на Муреш (Марош) граничи с водосборните басейни на реките Кьорьош, Самош (Сомеш) и други по-малки леви притоци на Тиса, на североизток, изток, югоизток и юг – с водосборните басейни на реките Сирет, Олт, Жиу и Черна (леви притоци на Дунав), а на югозапад – с водосборните басейни на реките Тимиш (Тамиш, ляв приток на Дунав), Бечей и Златица (Аранка, леви притоци на Тиса). В тези си граници площта на водосборния басейн на реката възлиза на 30 332 km² (19,29% от водосборния басейн на Тиса)[1].

Основни притоци:

  • леви – Нираж (82 km, 651 km²), Търнава (23 km, 6253 km²) с притоците си Търнава Маре (249 km, 3666 km²) и Търнава Мике (196 km, 2071 km²), Себеж (96 km, 1304 km²), Куджир (67 km, 358 km²), Орещие (51 km, 399 km²), Стрей (93 km, 1983 km²), Черна (73 km, 727 km²);
  • десни – Комло (59 km, 643 km²), Ариеш (166 km, 3005 km²).[2]

Хидроложки особености[редактиране | редактиране на кода]

Река Муреш има смесено подхранване, с преобладаване на снежно-дъждовното. Пълноводието ѝ е през пролетта и началото на лятото, а маловодието – в края на лятото и есента. Често явление са епизодичните летни прииждания в резултат на поройни дъждове във водосборния ѝ басейн, които причиняват големи наводнения в долината ѝ. Замръзва само в студени зими от края на декември до края на февруари, предимно в горното течение. Среден годишен отток при град Арад 177 m³/sec.[2]

Стопанско значение, градове[редактиране | редактиране на кода]

Муреш е плавателна река за плиткогазещи съдове само по време на пълноводие до град Алба Юлия. В долното течение, в Среднодунавската низина коритото ѝ на големи участъци е изправено и коригирано с водозащитни диги. В миналото се е използвала за транспортиране на дървен материал (предимно в горното течение), а сега водите ѝ (основно в долното течение) се използват за напояване.

По цялото си протежение долината ѝ е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете Топлица (окръг Харгита), Регин, Търгу Муреш и Лудуш (окръг Муреш), Окна Муреш, Аюд и Алба Юлия (окръг Алба), Орещие, Симерия и Дева (окръг Хунедоара), Липова и Арад (окръг Арад) в Румъния и градовете Мако и Сегед в Унгария.[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Румъния“         Портал „Румъния          Портал „Унгария“         Портал „Унгария