Пирински чай
| Пирински чай | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Почти застрашен[1] | ||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||
 Застрашен[2] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Griseb., 1844 | ||||||||||||||||||
| Пирински чай в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Пиринският чай[3] (Sideritis scardica) e многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни, достигащо 50 см. Цветовете са жълтеникави, разположени прешленовидно в пазвите на лимоненожълти, ципести прицветници в класовидни съцветия. Известен още и като мурсалски, триградски, алиботушки, шарпланински чай. Всъщност, видовият епитет scardica идва от Scardus - латинското име на Шар планина, където е намерен и описан от гьотингенския ботаник Аугуст Гризебах.
Включен е в списъка на лечебните растения съгласно Закона за лечебните растения.[3]
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Пиринският чай е балкански ендемит. В България е разпространен в Среден и Южен Пирин, Мурсалския дял на Родопите, Ржана планина и планината Славянка (Алиботуш) на надморска височина от 1400 до 2200 метра. Среща се още и в някои планини в Гърция, Северна Македония и Албания. Включен е в Червената книга на България. Благодарение на културните насаждения на билката през последните години, може да се намери в аптеките и други магазини на страната. В Гърция и Северна Македония пиринският чай е известен просто като планински чай. Северна Македония е основен производител и износител на билката - снабдява пазарите в Западна Европа и САЩ.
Химичен състав[редактиране | редактиране на кода]
Съдържа танини и етерични масла, желязо, цинк, натрий, магнезий, мед, кобалт. Поради голямото наличие на флавоноиди има антибактериално и антиоксидантно действие.
Употреба[редактиране | редактиране на кода]
Използваема част — надземната част, брана по време на цъфтежа — юни-юли.
Действа откашлячно, противовъзпалително и омекчително за възпалени лигавици. Препоръчва се при всички видове кашлица, бронхит, бронхиална астма и други.[4]
Начин на употреба – 3 супени лъжици от билката се варят в 1 литър вода, 3 минути. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 3 пъти дневно вместо вода. Билката е с приятен аромат и през зимата обичайно се използва за чай.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Sideritis scardica (Griseb., 1844). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Пирински чай. Посетен на 1 март 2014
- ↑ а б Закон за лечебните растения // lex.bg. Посетен на 2022-09-25.
- ↑ Ланджев, Илия. Енциклопедия на лечебните растения в България. Книгоиздателска къща Труд, 2010. с. 313-314.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Билките в България и използването им, Земиздат, 1977, авторски колектив
|
