Мусала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мусала̀
Връх Мусала, сниман от района на Близнаците. Вдясно – Трионите и връх Малка Мусала. В далечината вляво – Витоша.
Връх Мусала, сниман от района на Близнаците. Вдясно – Трионите и връх Малка Мусала. В далечината вляво – Витоша.
Bulgaria Sofiyska Province relief location map.jpg
42.1797° с. ш. 23.5867° и. д.
Общи данни
Местоположение Софийска област, България
Част от Рила
Надм. височина 2 925,4 m
Мусала̀ в Общомедия

Мусалà е най-високият връх в България и на целия Балкански полуостров с височина 2925,4 m[1], измерено от равнището на пристанище Варна. По височина е на 7-мо място сред европейските върхове.[2] По-висок е с 8 m от връх Митикас в планината Олимп, Гърция и с 11 m от връх Вихрен в планината Пирин, България.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Мусала се намира в източните дялове на Рила планина, недалеч от известния курорт Боровец и на около 80 km от София. През лятото се посещава от много туристи от целия свят, но най-много от планинари от България и съседните страни. На върха е изградена метеорологична станция на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Според някои схващания името му произлиза от арабското „мус Аллах“ – „пътят към Аллах“ или „място близо до Бога“, „място за молитва“, „молитвен връх“ и е дадено по време на Османската империя. „Мусалла“ също се нарича и камъкът, върху който се полагат покойниците в джамията. Според други виждания произходът на името е от арабското „Мусалат“, означаващо „доминиращ“, „господстващ“.[3] Предишното наименование на върха не е запазено.[4] През периода 1949-1962 г. се казва Сталин, на името на съветския диктатор Йосиф Сталин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Изграден е от палеозойски гранит, прорязан с гранитпорфирни жили. Има планинско-ливадни почви. Покрит е главно с алпийска растителност. В южната част на масива му има хубави планински пасища („чалове“). Забележително е разнообразието на флората, включващо някои интересни дървесни видове, и фауната; това е и добро място за наблюдение на птици.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Средната годишна температура е минус 2,9 °C, средната февруарска – минус 12,0 °C, средната августовска – 5,4 °C; абсолютна минимална температура – минус 31,2 °C, абсолютна максимална температура – 18,7 °C. Преобладават северозападни ветрове. Средно 254 дни от годината Мусала е покрит със снежна покривка.

връх Мусала
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 7 3,4 12,1 13,7 12,6 16,5 18,6 18,7 17 14 9,6 6,8 18,7
Средни максимални температури (°C) −8,2 −7,6 −5,6 −1,6 2 5,4 8,5 9,1 6,1 1,8 −2,1 −6 0,2
Средни температури (°C) −10,9 −10,8 −9 −5,2 −1 2,3 5 5,3 2,6 −1 −4,9 −8,6 −3
Средни минимални температури (°C) −13,8 −13,6 −11,6 −7,8 −3,4 −0,1 2,1 2,5 −0,1 −3,6 −7,3 −11 −5,6
Абсолютни минимални температури (°C) −30,6 −29,8 −26,8 −20,6 −15,6 −12 −8 −9,8 −14 −17,5 −27,4 −31,2 −31,2
Средни месечни валежи (mm) 126 110 130 128 119 105 80 56 47 72 88 115 1176
Източник: Stringmeteo.com

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

80. Връх Мусала

Маршрути и условия[редактиране | редактиране на кода]

Всеки ден има микробус на всеки 30 мин.:
от София (автогара Юг) до Самоков – от 7 до 20 ч. и
от Самоков до София (автогара Юг) – от 6 до 19 ч. (6 лв., пътят е 63 km, 70 мин.);
от Самоков до Боровец – от 8,45 до 19,15 ч. и
от Боровец до Самоков – от 7,30 до 19 ч. (пътят е 7 km, 12 мин.)
или маршрутки на цена 2 лв.[5]

Курортът Боровец е изходният пункт на маршрута. Най-краткият вариант е 1.1.1 – 1.1.2 – 2.1 – 3 – 4, а най-продължителният – 1.2 – 2.2.1. – 2.2.2 – 3 – 4.
1.1.1. Боровец – хижа Ястребец, с лифт, 30 мин. Има кабинков лифт (гондола), който започва на 200 m западно от паркинга на хотел „Самоков“ и завършва непосредствено до хижа Ястребец под връх Ястребец на височина 2 369 m (работно време на лифта: 9 – 16 ч., всеки ден без сряда, летния сезон – 9 – 18 ч.; цена – 6 лв. в едната посока, 10 лв. в двете посоки). Пътуването с лифта продължава около 25 – 30 минути. По този начин се спестява около три часа и половина труден преход. От там се разкрива красива панорама към високите върхове на Рила планина. На юг се виждат върховете Дено, Иречек, Малка Мусала, Мусала и Алеко. Хижа Ястребец представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 20-25 места, стаи с 2-4, 5, 6 и 8 легла със собствени санитарни възли, топла вода и душ, локално парно отопление, телевизор, масичка и малко скринче с огледало. Леглата са застлани с олекотени завивки, изгладени, колосани и ароматизирани чаршафи. Цени за денонощие за легло + закуска: летен сезон (1.5 – 30.10) – 25 лв., зимен сезон (1.12 – 30.4) – 30 лв. Хижата е водоснабдена и електрифицирана, основно обновена, разполага с ресторант [6] . Цени: чай – 1,50 лв., кафе „Лаваца“ – 2,50 лв., таратор – 2,50 лв., обедно меню (супа+готвено или 3 кюфтета + салата + малка бира или безалкохолно) за 6 лв. Тел: 0897 07 07 13, 0897 07 07 14, 0888 355 796; имейл: yastrebets@gmail.com. [7]
1.1.2. Хижа Ястребец – хижа Мусала, пеша, 1 час. Тръгва се по маркирана пътека, полегата, без стръмни участъци. Върви се по прав широк черен път. Пътеката пресича хълма Маркуджик, минава покрай три Т-образни лифта и за около 1 час разходка по алпийските ливади се достига до седмото Мусаленско езеро. То е разположено на 2389 m надморска височина (н. в.), на 1890 m северно от връх Мусала и е дълбоко 1,6 m. Хижа Мусала се намира на циркусен праг, край северния бряг на езерото. Представлява стара дървена двуетажна сграда, построена през 1966 г. от БТС, с капацитет 45 – 68 места в стаи с по 3, 4, 6, 7, 9 и повече легла с матраци, но без чаршафи и 2 общи помещения с пружинени нарове.[8] Нощувката на хижа Мусала е на цени 15 – 20 лв. на човек. Отоплението е с печки на твърдо гориво и камина с водна риза, която се спира през нощта. Хижата е електроснабдена кабелно от градската мрежа, но помещенията не са водоснабдени. Водоснабдяването е външно – с външни чешми и тоалетни. Има туристическа столова с телевизор и бюфет. Цените на порция леща или боб са около 3 – 5 лв.; супа – 3 лв.; чай – 1 лв.; кафе – 2 лв.; кола, фанта – 3 лв.; бира – 4 лв. Мненията за обслужването и санитарно-хигиенните условия са противоречиви. [9] Телефони: 089 666 1454 (Сашо), (0889 740 247, 0886 40 70 55, 0888 776 431); емейл: musala_hija@abv.bg. Стопанисва се от ТД „Рилски турист“, гр. Самоков, бул. „Искър“ №2, тел.: 0722 66 505, 0896 715 929 .
1.2. Боровец – хижа Мусала, пеша, 4 ч. 30 мин. Най-лесният път за изкачване само пеша представлява права пътека от Боровец, 10 km в южна посока. В началото е хубав път, но после през пасищата е много заблатено и ще прогизнат краката, освен ако не са с непромокаеми обувки. Освен това там много често вали (ръми).
2.1. Хижа Мусала – заслон Еверест, пеша, 1 ч. 10 мин. На около 100 m от х. Мусала има един много стръмен участък, с който практически започва изкачването. Преминава се за около 20 мин. След това се редуват сравнително равни участъци и по-стръмни, но е поносимо. Нетренирани туристи трябва да почиват през 15-ина минути.[10]
2.2.1. Хижа Мусала – Алеково езеро, пеша, 1 ч. 30 мин. Пътеката е почистена и много добре маркирана. Тя започва от северната страна на езерото, което се намира до хижата. След около час и половина стръмно изкачване се стига до красивото Алеково езеро – третото от Мусаленските езера. Разположено е на 2544 m н. в., на 1160 m север-северозападно от връх Мусала и е дълбоко 14 m. Наречено е на името на близкостоящия връх Алеко.
2.2.2. Алеково езеро – заслон Еверест, пеша, 1 ч. По маршрута от Алеково езеро към в. Мусала, на 1 ч. път и на около 350 m северозападно от върха се намира Леденото езеро – първото и най-дълбоко Мусаленско езеро (16,4 м), най-високото езеро в България (2709 метра). Край северозападния му бряг на височина 2710 m е построен и най-високият у нас планински заслон Еверест. Представлява двуетажна дървена постройка с метална конструкция с капацитет 30 места. Спи се в общи туристически спални на нарове с одеяла и чаршафи за еднократно ползване. Цената за нощувка е 10 – 12 лв. до 8 ч. сутринта. Заслонът е електрифициран, но не е водоснабден. Отоплението е електрическо. На заслона има храна. Вода има на 0,05 ч. Заслонът е пункт от европейския маршрут „Е-8“. Там може да се пренощува с предварителна заявка; тел. 0888 590342, 0889 881814, 0896 715944, 0896 715199. В непосредствена близост до него е заслон Ледено езеро с 6 места, който не работи.
3. Заслон Еверест – връх Мусала, пеша, 35 мин. От заслона следва доста стръмно изкачване. Лятната пътека е право нагоре. На места пътеката е тясна и наклонена към сериозна урва. От друга страна, може да се тръгне по зимната пътека, маркирана с пилони, които са разположени по североизточното било на Мусала – направо по един скален ръб към върха. Зимната пътека с пилоните е много по-стръмна и е оборудвана с метално въже. Тя почти не се ползва през лятото, защото е много по-лесно движението по лятната пътека. Целият път до върха е по каменисти пътеки или направо чрез скачане от камък на камък. Уморително е за колената и глезените, особено без специални планински обувки. Пътят от заслона до връх Мусала е около 30 – 35 минути.[11] Гледката от върха е наистина главозамайваща – човек може спокойно да се наслаждава на останалите върхове на Рила планина; на острите зъбери на Пирин; на планините Витоша и Средна гора; на зелените била и склонове на Родопите; и най-накрая, но не на последно място – величествената Стара планина.
Самият връх е плато с няколко постройки. Има две сгради: научно-изследователска лаборатория и метеорологична станция, където може да се купят горещи напитки (чай, кафе), вафли, кока-кола и др. и картички на изгодни цени.[12]
4. Връщане: Връх Мусала – Боровец, пеша+лифт: 3,5 – 8 ч., само пеша: 7,5 – 12 ч. На връщане трябва да се тръгне по маркираната пътека за хижа Мусала. От хижата може да се слезе с кабинковия лифт или да се мине през долината на река Бистрица и след 4,30 ч. преход да се стигне до Боровец. Ако се избере втория вариант, тръгва се от хижата по зимната туристическа пътека, която е маркирана с колове (боядисани в черно и жълто), надолу към реката. Пътеката пресича реката и продължава надолу по долината. В началото тя лъкатуши между клек, а после минава през иглолистна гора. Преходът трае от 3,5 до 8 часа (ако връщането е с лифта) или от 7,5 до 12 часа (ако се минава през долината на р. Бистрица) в зависимост от скоростта и включва и няколко кратки почивки. Подходящ е само за летния и есенния сезон.

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

  • Това, че при ясно време се вижда дори Бяло море, е легенда. Планините в Южна България и Северна Гърция пречат на пряката видимост, а и сферичната форма на Земята прави невъзможно наблюдаването на толкова отдалечени обекти.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илия Йовев. Колко е висок връх Мусала?. // сп. „ГЕОграфия'21“, бр. 5/2007 ISSN 1312-6628, 2007. Посетен на 2015-07-29.
  2. Подредба на върховете в Европа според т.нар. „топографска издаденост“
  3. Известия на българското географско дружество, 1964 г. стр. 197.
  4. Bŭlgarski ezik, Volume 19,Institut za bŭlgarski ezik (Bŭlgarska akademii͡a na naukite), 1969, str. 573.
  5. Автобусни разписания bgrazpisanie.com
  6. Ястребец – каменна хижа
  7. Хижа Ястребец
  8. Хижа Мусала
  9. http://www.bulgarian-mountains.com/Huts/Rila/Musala
  10. http://www.bulgarian-mountains.com/Huts/Rila/Musala
  11. Заслон „Еверест“
  12. Планински атракции в България: Връх Мусала

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]