Мусала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мусала̀
Връх Мусала, сниман от района на Близнаците. Вдясно – Трионите и връх Малка Мусала. В далечината вляво – Витоша.
Връх Мусала, сниман от района на Близнаците. Вдясно – Трионите и връх Малка Мусала. В далечината вляво – Витоша.
Map of Rila.png
42.1797° с. ш. 23.5867° и. д.
Местоположение на картата на Рила
Общи данни
Местоположение Софийска област, България
Част от Рила
Надм. височина 2 925,4 m
Мусала̀ в Общомедия

Мусалà (от 14 март 1950 г. до 19 януари 1962 г. Сталин)[1] е най-високият връх в България и на целия Балкански полуостров с височина 2925,4 m[2], измерено от равнището на пристанище Варна. По-висок е с 8 m от връх Митикас в планината Олимп, Гърция и с 11 m от връх Вихрен в планината Пирин, България.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Мусала се намира в източните дялове на Рила планина, недалеч от известния курорт Боровец и на около 80 km от София. През лятото се посещава от много туристи от целия свят, но най-много от планинари от България и съседните страни. На върха е изградена метеорологична станция на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Името на върха е останало от времето на Османското владичество. Предишно наименование на върха не е запазено.[3] Според някои схващания сегашното име произлиза от арабското „мус Аллах“ – „пътят към Бога“ или „място близо до Бога“, „място за молитва“, „молитвен връх“. „Мусалла“ също се нарича и камъкът, върху който се полагат покойниците в джамията. Според други виждания произходът на името е от арабското „Мусалат“, означаващо „доминиращ“, „господстващ“.[4] От 21 декември 1949 до 1962 г. заедно с високопланинската метеорологична наблюдателница, се казва Сталин[5], на името на съветския диктатор Йосиф Сталин.

География[редактиране | редактиране на кода]

Изграден е от палеозойски гранит, прорязан с гранитпорфирни жили. Има планинско-ливадни почви. Покрит е главно с алпийска растителност. В южната част на масива му има хубави планински пасища („чалове“). Забележително е разнообразието на флората, включващо някои интересни дървесни видове, и фауната; това е и добро място за наблюдение на птици.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Средната годишна температура е минус 2,9 °C, средната февруарска – минус 12,0 °C, средната августовска – 5,4 °C; абсолютна минимална температура – минус 31,2 °C, абсолютна максимална температура – 18,7 °C. Преобладават северозападни ветрове. Средно 254 дни от годината Мусала е покрит със снежна покривка.

връх Мусала
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 7 3,4 12,1 13,7 12,6 16,5 18,6 18,7 17 14 9,6 6,8 18,7
Средни максимални температури (°C) −8,2 −7,6 −5,6 −1,6 2 5,4 8,5 9,1 6,1 1,8 −2,1 −6 0,2
Средни температури (°C) −10,9 −10,8 −9 −5,2 −1 2,3 5 5,3 2,6 −1 −4,9 −8,6 −3
Средни минимални температури (°C) −13,8 −13,6 −11,6 −7,8 −3,4 −0,1 2,1 2,5 −0,1 −3,6 −7,3 −11 −5,6
Абсолютни минимални температури (°C) −30,6 −29,8 −26,8 −20,6 −15,6 −12 −8 −9,8 −14 −17,5 −27,4 −31,2 −31,2
Средни месечни валежи (mm) 126 110 130 128 119 105 80 56 47 72 88 115 1176
Източник: Stringmeteo.com

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

80. Връх Мусала

Маршрути и условия[редактиране | редактиране на кода]

Всеки ден има микробус на всеки 30 мин.:
от София (автогара Юг) до Самоков – от 7 до 20 ч. и
от Самоков до София (автогара Юг) – от 6 до 19 ч. (6 лв., пътят е 63 km, 70 мин.);
от Самоков до Боровец – от 8,45 до 19,15 ч. и
от Боровец до Самоков – от 7,30 до 19 ч. (пътят е 7 km, 12 мин.)
или маршрутки на цена 2 лв.[6]

Курортът Боровец е изходният пункт на маршрута. Най-краткият вариант е 1.1.1 – 1.1.2 – 2.1 – 3 – 4, а най-продължителният – 1.2 – 2.2.1. – 2.2.2 – 3 – 4.
1.1.1. Боровец – хижа Ястребец, с лифт, 30 мин. Има кабинков лифт (гондола), който започва на 200 m западно от паркинга на хотел „Самоков“ и завършва непосредствено до хижа Ястребец под връх Ястребец на височина 2 369 m (работно време на лифта: 9 – 16 ч., всеки ден без сряда, летния сезон – 9 – 18 ч.; цена – 6 лв. в едната посока, 10 лв. в двете посоки). Пътуването с лифта продължава около 25 – 30 минути. По този начин се спестява около три часа и половина труден преход. От там се разкрива красива панорама към високите върхове на Рила планина. На юг се виждат върховете Дено, Иречек, Малка Мусала, Мусала и Алеко. Хижа Ястребец представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 20 – 25 места, стаи с 2 – 4, 5, 6 и 8 легла със собствени санитарни възли, топла вода и душ, локално парно отопление, телевизор, масичка и малко скринче с огледало. Леглата са застлани с олекотени завивки, изгладени, колосани и ароматизирани чаршафи. Цени за денонощие за легло + закуска: летен сезон (1.5 – 30.10) – 25 лв., зимен сезон (1.12 – 30.4) – 30 лв. Хижата е водоснабдена и електрифицирана, основно обновена, разполага с ресторант [7] . Цени: чай – 1,50 лв., кафе „Лаваца“ – 2,50 лв., таратор – 2,50 лв., обедно меню (супа+готвено или 3 кюфтета + салата + малка бира или безалкохолно) за 6 лв. Тел: 0897 07 07 13, 0897 07 07 14, 0888 355 796; имейл: yastrebets@gmail.com. [8]
1.1.2. Хижа Ястребец – хижа Мусала, пеша, 1 час. Тръгва се по маркирана пътека, полегата, без стръмни участъци. Върви се по прав широк черен път. Пътеката пресича хълма Маркуджик, минава покрай три Т-образни лифта и за около 1 час разходка по алпийските ливади се достига до седмото Мусаленско езеро. То е разположено на 2389 m надморска височина (н. в.), на 1890 m северно от връх Мусала и е дълбоко 1,6 m. Хижа Мусала се намира на циркусен праг, край северния бряг на езерото. Представлява стара дървена двуетажна сграда, построена през 1966 г. от БТС, с капацитет 45 – 68 места в стаи с по 3, 4, 6, 7, 9 и повече легла с матраци, но без чаршафи и 2 общи помещения с пружинени нарове.[9] Нощувката на хижа Мусала е на цени 15 – 20 лв. на човек. Отоплението е с печки на твърдо гориво и камина с водна риза, която се спира през нощта. Хижата е електроснабдена кабелно от градската мрежа, но помещенията не са водоснабдени. Водоснабдяването е външно – с външни чешми и тоалетни. Има туристическа столова с телевизор и бюфет. Цените на порция леща или боб са около 3 – 5 лв.; супа – 3 лв.; чай – 1 лв.; кафе – 2 лв.; кола, фанта – 3 лв.; бира – 4 лв. Мненията за обслужването и санитарно-хигиенните условия са противоречиви. [10] Телефони: 089 666 1454 (Сашо), (0889 740 247, 0886 40 70 55, 0888 776 431); емейл: musala_hija@abv.bg. Стопанисва се от ТД „Рилски турист“, гр. Самоков, бул. „Искър“ №2, тел.: 0722 66 505, 0896 715 929 .
1.2. Боровец – хижа Мусала, пеша, 4 ч. 30 мин. Най-лесният път за изкачване само пеша представлява права пътека от Боровец, 10 km в южна посока. В началото е хубав път, но после през пасищата е много заблатено и ще прогизнат краката, освен ако не са с непромокаеми обувки. Освен това там много често вали (ръми).
2.1. Хижа Мусала – заслон Еверест, пеша, 1 ч. 10 мин. На около 100 m от х. Мусала има един много стръмен участък, с който практически започва изкачването. Преминава се за около 20 мин. След това се редуват сравнително равни участъци и по-стръмни, но е поносимо. Нетренирани туристи трябва да почиват през 15-ина минути.[11]
2.2.1. Хижа Мусала – Алеково езеро, пеша, 1 ч. 30 мин. Пътеката е почистена и много добре маркирана. Тя започва от северната страна на езерото, което се намира до хижата. След около час и половина стръмно изкачване се стига до красивото Алеково езеро – третото от Мусаленските езера. Разположено е на 2544 m н. в., на 1160 m север-северозападно от връх Мусала и е дълбоко 14 m. Наречено е на името на близкостоящия връх Алеко.
2.2.2. Алеково езеро – заслон Еверест, пеша, 1 ч. По маршрута от Алеково езеро към в. Мусала, на 1 ч. път и на около 350 m северозападно от върха се намира Леденото езеро – първото и най-дълбоко Мусаленско езеро (16,4 м), най-високото езеро в България (2709 метра). Край северозападния му бряг на височина 2710 m е построен и най-високият у нас планински заслон Еверест. Представлява двуетажна дървена постройка с метална конструкция с капацитет 30 места. Спи се в общи туристически спални на нарове с одеяла и чаршафи за еднократно ползване. Цената за нощувка е 10 – 12 лв. до 8 ч. сутринта. Заслонът е електрифициран, но не е водоснабден. Отоплението е електрическо. На заслона има храна. Вода има на 0,05 ч. Заслонът е пункт от европейския маршрут „Е-8“. Там може да се пренощува с предварителна заявка; тел. 0888 590342, 0889 881814, 0896 715944, 0896 715199. В непосредствена близост до него е заслон Ледено езеро с 6 места, който не работи.
3. Заслон Еверест – връх Мусала, пеша, 35 мин. От заслона следва доста стръмно изкачване. Лятната пътека е право нагоре. На места пътеката е тясна и наклонена към сериозна урва. От друга страна, може да се тръгне по зимната пътека, маркирана с пилони, които са разположени по североизточното било на Мусала – направо по един скален ръб към върха. Зимната пътека с пилоните е много по-стръмна и е оборудвана с метално въже. Тя почти не се ползва през лятото, защото е много по-лесно движението по лятната пътека. Целият път до върха е по каменисти пътеки или направо чрез скачане от камък на камък. Уморително е за колената и глезените, особено без специални планински обувки. Пътят от заслона до връх Мусала е около 30 – 35 минути.[12] Гледката от върха е наистина главозамайваща – човек може спокойно да се наслаждава на останалите върхове на Рила планина; на острите зъбери на Пирин; на планините Витоша и Средна гора; на зелените била и склонове на Родопите; и най-накрая, но не на последно място – величествената Стара планина.
Самият връх е плато с няколко постройки. Има две сгради: научно-изследователска лаборатория и метеорологична станция, където може да се купят горещи напитки (чай, кафе), вафли, кока-кола и др. и картички на изгодни цени.[13]
4. Връщане: Връх Мусала – Боровец, пеша+лифт: 3,5 – 8 ч., само пеша: 7,5 – 12 ч. На връщане трябва да се тръгне по маркираната пътека за хижа Мусала. От хижата може да се слезе с кабинковия лифт или да се мине през долината на река Бистрица и след 4,30 ч. преход да се стигне до Боровец. Ако се избере втория вариант, тръгва се от хижата по зимната туристическа пътека, която е маркирана с колове (боядисани в черно и жълто), надолу към реката. Пътеката пресича реката и продължава надолу по долината. В началото тя лъкатуши между клек, а после минава през иглолистна гора. Преходът трае от 3,5 до 8 часа (ако връщането е с лифта) или от 7,5 до 12 часа (ако се минава през долината на р. Бистрица) в зависимост от скоростта и включва и няколко кратки почивки. Подходящ е само за летния и есенния сезон.

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

  • Това, че при ясно време се вижда дори Бяло море, е легенда. Планините в Южна България и Северна Гърция пречат на пряката видимост, а и сферичната форма на Земята прави невъзможно наблюдаването на толкова отдалечени обекти.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 148.
  2. Илия Йовев. Колко е висок връх Мусала?. // сп. „ГЕОграфия'21“, бр. 5/2007 ISSN – 6628 1312 – 6628, 2007. Посетен на 2015-07-29.
  3. Bŭlgarski ezik, Volume 19,Institut za bŭlgarski ezik (Bŭlgarska akademii͡a na naukite), 1969, str. 573.
  4. Известия на българското географско дружество, 1964 г. стр. 197.
  5. Указ № 950 от 3 декември 1949 г. Обн. ДВ. бр. 296 от 21 декември 1949 г.
  6. Автобусни разписания bgrazpisanie.com
  7. Ястребец – каменна хижа
  8. Хижа Ястребец
  9. Хижа Мусала
  10. http://www.bulgarian-mountains.com/Huts/Rila/Musala
  11. http://www.bulgarian-mountains.com/Huts/Rila/Musala
  12. Заслон „Еверест“
  13. Планински атракции в България: Връх Мусала

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]