Муса Кесиджия
| Муса Кесиджия | |
| легендарен разбойник | |
 |
Муса Кеседжия (на сръбски: Муса Кесеџија), известен още като Муса Разбойника и Муса Главошека, е популярен легендарен герой в сръбската народна поезия и българския и македонския фолклор. Муса е най-известният съперник на Крали Марко, друг герой от южнославянския фолклор.
В поемите Муса е албански разбойник, който се бие с османския васал Крали Марко в Качанишкото дефиле в днешно Косово.[1]
Исторически фон
[редактиране | редактиране на кода]Исторически личности
[редактиране | редактиране на кода]Епичният герой на Муса Кеседзи се основава на действителни исторически личности.[2]
Според някои автори то е резултат от съюза на няколко исторически личности, сред които Муса Челеби, син на Баязид I, и Теодор II Музака от албанския благороднически род Музака, с когото Марко (Мрънявчевич) воюва за Костур (сега Кастория).[3]
Йован Томич приема, че Муса Кеседжия се основава на друга историческа личност, един от последователите на Джеген Осман паша, който се трансформира в друг епически герой на сръбската поезия – Джемо Хрибовац (на сръбски: Ђемо Брђанин).[4] В епическата поезия Джемо е описан като брат на Кеседжи.[5]
Исторически събития
[редактиране | редактиране на кода]Действителните исторически събития не подкрепят конспирация, в която Крали Марко (починал 1395 г.) е убил Муса Челеби (починал 1413 г.) или Моиси Арианито Големи (починал 1465 г.). Джон Ван Антверп Файн младши посочва, че Сандал Хранич може да е героят, който се би с Кеседжия и го убива, а не Марко Кралевич. Сандал Хранич допринася много за смъртта на Муса Челеби.[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Judah, Tim. Kosovo: War and Revenge. Йейл, Yale University Press, 2002. ISBN 978-0-300-09725-2. с. 1.
- ↑ Popović, Tanya. Prince Marko: the hero of South Slavic epics. Сиракуза, Ню Йорк, Syracuse University Press, 1988. ISBN 978-0-8156-2444-8. с. 164.
- ↑ Studia Albanica. Елбасан, L'Institut, 1989. с. 90.
- ↑ Skendi, Stavro. Albanian and South Slavic oral epic poetry. Еванстън, Kraus Reprint. с. 43.
- ↑ Dordević, Tihomir R. Ras Nasodni zivot. 1933. с. 14.
- ↑ Fine, John V. A. The Bosnian Church: a new interpretation: a study of the Bosnian Church and its place on state and society from the 13th to the 15th centuries. Будапеща, East European Quarterly, 1975. с. 282.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Musa Kesedžija в Уикипедия на словенски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |