Мусина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мусина
Паметник на загиналите
Паметник на загиналите
Общи данни
Население 210 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 23 394 km²
Надм. височина 233 m
Пощ. код 5247
Тел. код 061397
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 49429
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Павликени
Емануил Манолов
(БСП)
Кметство
   - кмет
Христо Иванов
Адрес кметство
тел.: 0610 – 98136, 0882622634
Мусина в Общомедия

Мусина е село в Северна България. То се намира в община Павликени, област Велико Търново.

История[редактиране | редактиране на кода]

Разположено на северозапад, недалеко от Търново, село Мусина е едно от най-будните села в Търновско преди и след освобождението на България от османско владичество. От тук са минавали и отсядали за почивка търговските кервани, пътуващи от Свищов за Търново и обратно.

Според преданието селото е образувано непосредствено след падането на България под османско владичество. Оцелелите хора от селищата (Шаварна), (Бабина) и (Жалба), опожарени от турците, тъй като мъжествено са защитавали „Калето“ – едно от далечните западни укрепления на Търново, се събират севроизточно от извора на река Пещерска и основават селото, Мусина, както гласи преданието, носи името на Мусьо войвода, защитник на „Калето“ и манастира край село Водица, където е живяла майката на цар Иван Шишман ((1371 – 1393) до падането на Търново.

Според друго предание, разказано от Георги Тодоров Късмичев (1854 – 1847), Мусина носи името на майстор Мусьо, строител на историческият римски каптаж.

Каптажът на река р. Пещерска е построен с робски труд и осигурява със студена планинска вода известният римски град Никополис Ад Иструм. Както е известно този град е построен в чест на победата си над Даките (106) от римският император Траян.

Мнението на проф. Цоньо Димитров (геолог) и Иван Велков (археолог), Мусина възниква още в дълбока древност – по време на първобитнообщинния строй (в Мусинската пещера има открити следи още от първобитните хора). Траките са първите жители на селото. Името на Мусина има тракийски произход и е подобно на името Панега.

На 7 юли 1877 г. мусинчани посрещат руските войски, водени от генерал Гурко. Той отсяда в къщата на хаджи поп Иринчо Петров. [неблагонадежден източник - Ръкувайки се с насъбралите се мусинчани, генерал Гурко забелязва, че повечето от децата имат на главите си фесчета. „Момиченце, защо си с фесче? Как се казваш?“ – запитва той Доцка Генова Димова Рачевска. Майка ѝ Върба, дъщеря на хаджи поп Иринчо Петров се разплаква и отвръща: „Баща и загина в Дряновският манастир“. Тогава генерал Гурко прегръща малката Доцка, погалва я по косичките и заплаква.[1]]

Родната къща на Кръстина Недялкова

В 1790 г. е открито първото килийно училище в региона. В него са учителствали Бачо Киро и Димитър Георгиев-Беляковеца. В него са ставали много от сбирките на Поп-Харитоновата чета, а Васил Левски е проповядвал своите идеи в много къщи, дори най-големият чорбаджия тогава е отварял вратите си за революционерите. Преди Освобождението село Мусина е било чисто българско и е било едно от най-будните в Търновска област.

През 1899 Цанко Церковски пише в Мусина своето „Възвание към българските земеделци“, с което призовава за създаването на Българския земеделски народен съюз.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православен храм „Света Параскева“

Историята на Мусина е тясно свързана с „История славянобългарска“. През 1790 г. Гавраил Зогравски, таксидиот на Зографския манастир в Атонския полуостров, обикаля селата в Търновско, харесва село Мусина. Установява се в него и открива училище. Работейки тук дълго време, той подготвя много учители, станали по-къснопърви пионери на народното образование в съседните села. Обучението не излизало извън от рамките на църковно-религиозните възгледи и книжнина.

Според Гено Костадински, Иван Велев Лисичков приемник и продължител на Зографовото дело, е първият свещеник в Мусина.

През 1833 г. е ръкоположен за свещеник Недялко Димов, който оставя на наследниците си един препис от „История славянобългарска“. Този препис е изгорен заедно с други църковни книги от Димитър Цонев Попдимитров, правнук на свещеник Недялко Димов.

Историята на мусинската църква „Света Параскева“ е тясно свързана с борбата за независима българска църква. Мусинската църкава е започната през 1834 г. без никакъв ферман и затова е спряна. Изграждането ѝ се възобновява през 1835 г., но под предлог, че ще се прави къща на свещеника. За да се избегне напълно противодействието на турската власт, църквата бива вкопана три метра в земята. През същата година се появява чума и мусинчани се разбягват по горите в резултат на което строежът на църквата бива прекъснат. Минава тази епидемия и през 1836 г. тя бива окончателно доизработена без никакъв султански ферман. Освещаването и се извършва от търновския гръцки владика, през 1838 г. Ктитори за построяване на църквата са: Никола Петров, Недялко Димов, Иван Велев Лисичков, Петър Радев Петров-Делирадев, Димо Георгиев, Ради Иванов, Димитър Недков, Пенчо Иванов, Петко Тотев Стамболски, Димо Ганев и др. Разбира се и други жители на селото дават принос за изграждането на църквата. Тя е колективно дело на мусинчани.[2]

През 1938 г. е завършена новата църква „Св. Параскева“. В годините след политическите промени от 1989 г. тя е опустошавана многократно, но през 2006 г. се съставя църковно настоятелство и започва ремонт и възстановяване на пораженията. Сега вече църквата е окончателно завършена, след разработен и изпълнен проект и тържествено беше открита на Великден от Павликенския архимандрит Георгий на 19 април 2009 г. Така тя ще отваря врати на всички светли християнски празници.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Пенсионерски клуб „Поп Харитон“, открит на 2 февруари 2009 г.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Училище „Кирил и Методий“[редактиране | редактиране на кода]

Гавраил Зографски от Зографския манастир открива първото училище в селото през 1790 година. Зографски учителства до 1800 г. На учителския пост след него застава Колю Тодоров Карачоджуков наричан още Граматика Колю. През 1836 година се построява килия към църквата и училището се премества там. Димитър Ников от Търново за първи път разделя учениците на класове през 1874 г. През 1910 г. се създава прогимназия.

Народно Читалище „Нов живот“[редактиране | редактиране на кода]

„Народно Читалище „Нов живот“ е основано през 1870 г. от учителя Димитър Георгиев – Беляковеца, подпомогнат от Христо хаджи поп Иринчев, Аврам Петков Стамболски, Петко Генов, Цоньо Попдимитров, Димитър Попнедялков. Един от неговите вдъхновители и първи дейци е Матей Преображенски – Миткалото, който му дава и името „Нов живот“. Учителят Гено Недялков през 1892 г. закупува от Виена една печатница „Попелбон“. В селото за няколко години се печата вестник „Селски вестник“ и изданието „Ефтина библиотека“. Театралния състав на Читалището изнася следните пиеси „Многострадална Геновева“, „Русалка“, „Разбойници“ от Шилер.

„Селски вестник“[редактиране | редактиране на кода]

Свободолюбивите мусинчани, ръководени от Гено Недялков Костадински, купуват от Виена една печатница, носеща марка „Попелбон“ и през август 1893 г. започват издаването на в. „Селски вестник“, който с известни прекъсвания излиза до 1906 г. Гено Недялков изтъква в програмната статия на вестника, че „Селски вестник“ ще брани селския хал.[3] Гено Недялков превръща "Селски вестник" в трибуна за борба против Стамболовата диктатура.Фактът, че Търновският околийски управител забранява на пощата да пренасят "Селски вестник",показва че стамболовистката власт мрази и се страхува от авторитета на вестника сред селячеството.[4]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Геокомплекс"Пропастите"

От село Мусина започва Предбалкана. Релефът е много разнообразен, интересен, с много карстови образувания като Мусинската пещера и изворът до нея. На 50 м от главния път Велико Търново – Павликени се намира геокомплекс "Пропастите", представляващ две карстови пропасти, свързани помежду си с тунел с дълбочина 24 м. По метални стълби може да се слезе до дъното, а до тях има изградена беседка за отмора, откриваща красива гледка на околността. Пещерата и пропастите са свързани подземно с Еменската пещера, която е част от Еменския каньон.[5]

Двата големи празника в селото са: 11 май – Честване на излизане на четата на Поп Харитон от с. Мусина и традиционният събор на селото на Петковден.

Мусински карстов извор (Пещерата)[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е до шосето Велико Търново – Павликени и попада в регулацията на с. Мусина. Изворът е един от най-големите в тази част на страната. В близост има римски каптаж за Никополис ад Иструм, пъстървово рибно стопанство, неголяма водна пещера.През лятото на 2015 г. по проект „Местни инициативи“ беше изградена зона за отдих пред Мусинската пещера – беседка и пейки за почивка.а над тях на главния път В.Търново-Павликени през 1921 г. е построен и исторически паметник на всички мусинчани, загинали във войните.

В селото се празнуват много празници, но два са най-тачени. Първият е 11 май – излизането на четата на Поп Харитон за Дряновския манастир и по традиция се отбелязва с панихида, факелно шествие до паметника на загиналите в Априлското въстание и заря-илюминации. Вторият празник е местният събор, който се отбелязва на Петковден, празника на църквата „Св. Параскева“.

Комитските дупки[редактиране | редактиране на кода]

Комитските дупки са скални образувания на юг от селото. Там след разгрома на Поп-Харитоновата чета се укриват 4 четника – Величко Помачето, Иван Д. Върбанчев, и Ангел и Георги Д. Рачевски. Те се укриват в скалите на „Бърдото“, където две седмици са хранени от близките си. Случайно биват открити от турски ловджии. Когато турците запалват огън над дупките, въстаникът Величко Помачето се намирал близо, но не бил заловен. Той успява да се скрие в хралупата на една стара липа. Другите трима въстаници, не можейки да понасят падащата върху тях жара, най-после излизат из дупките, но турците ги завличат при каптажа на чешмичката „Пчелинето“, където ги насичат на парчета и окачат на околните дървета. Писъците на тримата въстаници се чуват чак в Мусина, но никой не смее да им окаже помощ. Също така в тази местност се намира и вековна гора от габър.[6].

Родове[редактиране | редактиране на кода]

  • Костадински, Рачевски
  • Съби Монов – родоначалник на Моновците.
  • Иван Стойнов има трима сина: Тотьо – родоначалник на рода Стамболците и Атанастотювците. Пенчо – родоначалник на рода Стойновците.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

На 17 юли 1947 г.,под ръководството на Антон Спиридонов Дечев в селото се основава ТКЗС „Победа“. През 1944-1945г.,се довършва окончателно електрифицирането на селото. През 1947г.,по инициатива на женското дружество "Съгласие" започва събиране на суми за построяване на фурна. През 1948г., кредитната кооперация "Разум", получавайки събраните средства от женското дружество, построява мечтаната още от 1909г.,фурна. През 1949г.,селото се радиофицира. Във всяко домакинство се поставя радиоточка. Победа на мусинчани на културния фронт е и откритото 1950г., кино. През 1960г., е обзаведен и открит зъболекарски кабинет. [7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени
Починали
Други
  • Цанко Церковски (1869 – 1926) – писател и политик, през 1894 – 1896 г. е учител в селото
  • Свещеник Данаил Петков Мусински-(1907 – 1987) - коренът му по бащина линия е от Мусина-неговият дядо е революционерът даскал Петко Генев, участник в Априлското въстание, загинал в боевете край Дряновския манастир. Той е автор на ценни спомени, които са публикувани.
  • проф. Цоньо Димитров Попов – родом от Мусина. Доайенът на българслата геплогия, който е роднина на отец Матей Преображенски-Миткалото съратник на Васил Левски, а леля му е била жена на Бачо Киро Петров.
  • Кръстина Недялкова Генова Костадинска – (1858 – 1936), жената, ушила знамето за четата на Поп Харитон.
  • Рада Костадинова Галунска-(1841 – 1926)-родена в Мусина. Жената, възпяла самоотвержената борба на Петър Радев Делирадев с турските поробители в народната песен "Песен за убийството на Петър Делирадев.
  • Аврам Петков Тотев Стамболски – (1835 – 1876), избавител на Мусина от черкезките грабежи, застава начело на хайдушката организация.
  • Йордан Петков Стамболски – (1850 – 1876), четник от Поп Харитоновата чета. Загива в Дряновският манастир. Оставя едно дете – Велика.
  • Христо хаджи поп Иринчев – (1846 – 1876), брат на Бачо Киро, приведен зет на хаджи поп Иринчо Петров, учител, десятник в поп Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Оставя три деца – Иринчо, Трифон и Цона.
  • Петко Генов – (1856 – 1876), зет на хаджи поп Иринчо Петров, учител, касиер на Мусинският революционен комитет. Загива в Дряновския манастир. Оставя едно дете – Петко.
  • Петко Ганев Димчев – (1856 – 1876), родом от Мусина, четник в Поп Харитоновата чета. Загива в Дряновския манастир. Оставя едно дете – Параскева.
  • Хаджи поп Иринчо Петров един от стълбовете на хайдушката организация, а по-късно и на революционния комитет в Мусина.
  • Кольо Генов Мусински (Каракольо) –(1846 – 1921), роден в Търново но идва с майка си в Мусина, която е омъжена втори път за Гено Хайтата, чирак на хаджи поп Иринчо Петров. Куриер на Мусинския революционен комитет и десятник от Попхаритоновата чета. Оставя две деца – Йордана и Боца. Завръща се жив и здрав от Дряновския манастир и емигрира в Румъния. Включва се в опълченските дружини и взема активно участие в епичните боеве на Шипка през август 1877 г.
  • Ангел Димов Рачевски – (1836 – 1876), родом от Мусина, четник в Поп Харитоновата чета. Завръща се жив но бива открит и изгорен от Балванските турци в скалите на „Бърдото“ – „Комитските дупки“.
  • Гено Димов Рачевски – (1841 – 1876), четник в Поп Харотоновата чета, загива в Дряновския манастир. Оставя четири деца – Доца, Тота, Иванка и Иринчо.
  • Геоги Димов Рачевски – (1854 – 1876), четник в поп Харитоновата чета, завръща се жив но бива открит и изгорен от Балванските турци в скалите на „Дърдото“ – „Комитските дупки“. Оставя три деца – Ангел, Добри и Денка.
  • Трифон Георгиев Куцилев – (1852 – 1876), четник в Поп Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Оставя едно дете – Илия.
  • Димо Георгиев Куцилев – (1855 – 1876), четник в Поп Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Оставя едно дете – Георги.
  • Рачо Панайотов Рачевски – (1855 – 1876), четник в Поп Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Оставя едно дете – Мария.
  • Иван Панайотов Рачевски – (1853 – 1876), четник в Поп Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир.
  • Иван Добрев Върбанчев – (1851 – 1876), четник в Поп Харитоновата чета, завръща се жив но бива открит и изгорен от Балванските турци в скалите на „Бърдото“ – „Комитските дупки“.Оставя две деца – Добри и Цона.
  • Стоян Димитров Рачков – (1841 – 1876), четник в Поп Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Оставя три деца – Илия, Дона и Рада.
  • Стойко Колев Окушев – (1851 – 1876), четник в Поп Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Под булото на джамбазлък също извършва куриерска дейност в района на окръга. Оставя две деца – Тота и Елена.
  • Петър Радев Петров – (1854 – 1876), внук на убития от турците през 1848 г. Петър Радев Делирадев. Четник в Поп Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Оставя едно дете – Симеон.
  • Илия Василев Пенов – (1850 – 1876), четник в Поп Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Оставя две деца – Васил и Илия.
  • Дончо Колев Дончев – (1855 – 1876), четник в Поп Харитоновата чета, загива в района на Габровските колиби. Оставя едно дете – Дона.
  • Йорго Хаджинедялков – (1854 – 1876), четник в Поп Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Оставя едно дете – Добра.
  • Никола Д. Бояджиев – (1852 – 1876), четник в Поп Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир.
  • Величко Денев - Помачето – (1849 – 1909), четник в Поп Харитоновата чета, завръща се жив и е запазен от еменския бей хаджи Бекир ефенди и неговия син Исеим ефенди. Оставя едно дете – Цанко.
  • Йордан Герчев Кочев – (1848 – 1876), четник в Поп Харитоновата чета, завръща се жив и е запазен от еменския бей хаджи Бекир ефенди и неговия син Исеим ефенди.
  • Кольо Иванов Куков – (1845 – 1876), четник в Поп Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Оставя едно дете – Йордан.
  • Ганчо Димов Мурджев – (1855 – 1876), четник в Поп Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Оставя едно дете – Димо.
  • Дечо Димов Мурджев – (1855 – 1876), четник в Поп Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир.
  • Йордан Аврамов Аврамовски – 27-годишен, син на селски първенец, четник в Поп Харитоновата чета, завръща се жив, запазен от еменския бей хаджи Бекир ефенди и неговия син Исеим. Самоубива се без да иска след Освобождението. Оставя едно дете – Цоньо.
  • Цвятко Тодоров Караджуков – (1850 – 1876), четник в Поп Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Оставя две деца – Тодор и Дона.
  • Костадин Генов Недялков – (1854 – 1876), син на селския първенец дядо Гено Костадински и брат на Недялко Генов Костадински. Четник в Поп Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Оставя три деца – Йордан, Недялко и Гено.
  • Димитър Кичушки – активно участва в боевете на Шипка
  • Минко Ганев Галунев – взема активно участие в боевете на Шипка

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димов, Димитър Р. Мусинската република. С., 1963.
  • Димов, Димитър Р. Мусина през Възраждането (Четата на поп Харитон). Плевен, 2007.
  • Отец Данаил Мусински. Дневникът на един свещеник 1941 – 1962. Съст. Ив. Радев. С., 2009.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Димов, Д. Мусинската република. С. 1963,стр110-111
  2. Димов, Д. Мусинската република. С. 1963
  3. В. „Селски вестник“, бр. 1 от 28.08.1893.
  4. В."Селски вестник",бр.4,25.09.1893г.
  5. вестник Янтра днес
  6. Забележителности Община Павликени
  7. Димов,Д.,Мусинската република",С.,1963.-стр.231.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]