Мусина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мусина
Общи данни
Население 210 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 23 394 km²
Надм. височина 233 m
Пощ. код 5247
Тел. код 061397
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 49429
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Павликени
Емануил Манолов
(БСП)
Мусина в Общомедия

Мусина е село в Северна България. То се намира в община Павликени, област Велико Търново.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Мусинската пещера са открити следи още от първобитния строй.

Корените на селото като населено място вероятно датират от древността и са свързани с разположения до р. Росица древен град Никополис ад Иструм, основан през 106 г. от император Траян в чест на победата му над даките. Каптажът на извора на р. Пещерска с подземен канал е отвеждал питейна вода чак до града.

Според легендите село Мусина е създадено непосредствено преди падането на България под османска власт. В местността Водицата още стоят останки от манастира, където е живяла майката на Иван Шишман. Оцелели хора от близките местности се събират около извора на р. Пещерска и основават селото, като името идва от известния Мусьо войвода.

Пчелар от село Мусина, изрисува на църковен миней Средновековната крепост Царевец. Минеят е открит от д-р Маслев в Брашов и по нея е възстановена крепостта.[1]

Родната къща на Кръстина Недялкова

В 1790 г. е открито първото килийно училище в региона. В него са учителствали Бачо Киро и Димитър Георгиев-Беляковеца. В него са ставали много от сбирките на Поп-Харитоновата чета, а Васил Левски е проповядвал своите идеи в много къщи, дори най-големият чорбаджия тогава е отварял вратите си за революционерите. Преди Освобождението село Мусина е било чисто българско и е било едно от най-будните в Търновска област.

През 1899 Цанко Церковски пише в Мусина своето „Възвание към българските земеделци“, с което призовава за създаването на Българския земеделски народен съюз.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православен храм „Света Параскева“

През 1938 г. е завършена новата църква „Св. Параскева“. В годините след политическите промени от 1989 г. тя е опустошавана многократно, но през 2006 г. се съставя църковно настоятелство и започва ремонт и възстановяване на пораженията. Сега вече църквата е окончателно завършена, след разработен и изпълнен проект и тържествено беше открита на Великден от Павликенския архимандрит Георгий на 19 април 2009 г. Така тя ще отваря врати на всички светли християнски празници.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на загиналите

Кметство с. Мусина тел.: 0610 – 98136,0882622634,

  • Пенсионерски клуб „Поп Харитон“, открит на 2 февруари 2009 г.

За връзка с общинската администрация използвайте имейли: danitca@abv.bg и musina@pavlikeni.bg

Кметове на Мусина[редактиране | редактиране на кода]

  • Христо Иванов

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Училище „Кирил и Методий“[редактиране | редактиране на кода]

Гавраил Зографски от Зографския манастир открива първото училище в селото през 1790 година. Зографски учителства до 1800. На учителския пост след него застава Колю Тодоров Карачоджуков наричан още Граматика Колю. През 1836 година се построява килия към Църквата и училището се премества там. Димитър Ников от Търново за първи път разделя учениците на класове през 1874. През 1910 се създава прогимназия.

Народно Читалище „Нов Живот"[редактиране | редактиране на кода]

„Народно Читалище „ Нов Живот"е основано през 1870 от учителя Димитър Георгиев – Беляковеца. Матей Преображенски – Миткалото му дава и светло име – „нов Живот“.Учителят Гено Недялков през 1892 г. закупува от Виена една печатница „Попелбон“.В селото за няколко години се печата вестник „Селски вестник“ и изданието „Ефтина библиотека“. Театралния състав на Читалището изнася следните пиеси „Многострадална Геновева“, „Русалка“, „Разбойници“ от Шилер.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Геокомплекс"Пропастите"

От село Мусина започва Предбалкана. Релефът е много разнообразен, интересен, с много карстови образувания като Мусинската пещера и изворът до нея. На 50 м от главния път Велико Търново – Павликени се намира геокомплекс "Пропастите", представляващ две карстови пропасти, свързани помежду си с тунел с дълбочина 24 м. По метални стълби може да се слезе до дъното, а до тях има изградена беседка за отмора, откриваща красива гледка на околността. Пещерата и пропастите са свързани подземно с Еменската пещера, която е част от Еменския каньон.[2]

Двата големи празника в селото са: 11 май – Честване на излизане на четата на Поп Харитон от с. Мусина и традиционният събор на селото на Петковден.

Мусински карстов извор (Пещерата)[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е до шосето Велико Търново – Павликени и попада в регулацията на с. Мусина. Изворът е един от най-големите в тази част на страната. В близост има римски каптаж за Никополис ад Иструм, пъстървово рибно стопанство, неголяма водна пещера.През лятото на 2015 г. по проект „Местни инициативи“ беше изградена зона за отдих пред Мусинската пещера – беседка и пейки за почивка.а над тях на главния път В.Търново-Павликени през 1921 г. е построен и исторически паметник на всички мусинчани, загинали във войните.

В селото се празнуват много празници, но два са най-тачени. Първият е 11 май – излизането на четата на Поп Харитон за Дряновския манастир и по традиция се отбелязва с панихида, факелно шествие до паметника на загиналите в Априлското въстание и заря-илюминации. Вторият празник е местният събор, който се отбелязва на Петковден, празника на църквата „Св. Параскева“.

Комитските дупки[редактиране | редактиране на кода]

Забележителни скални образувания на юг от селото. Там след разгрома на Поп-Харитоновата чета са се укрили 4 четника и са били изгорени живи от турците. Също така в тази местност се намира и вековна гора от габър.[3].

Родове[редактиране | редактиране на кода]

Къщата на Аврам Стамболийски
  • Костадински, Рачевски

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

През 1947 в селото се основава ТКЗС"Победа".

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Писателят и политик Цанко Церковски (1869 – 1926) е учител в селото през 1894 – 1896.
  • Скулпторът нар. художник проф. Любен Димитров (1904 – 2000) е роден в селото.
  • Свещеник Данаил Мусински, автор на ценни спомени, които са публикувани.
  • В Мусина е роден и израсъл доайенът на българската геология проф. Цоньо Димитров Попов, който е роднина на отец Матей Преображенски-Миткалото съратник на Васил Левски, а леля му е била жена на Бачо Киро Петров.
  • Кръстина Недялкова – жената ушила знамето за четата на Поп Харитон.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димов, Димитър Р. Мусинската република. С., 1963.
  • Димов, Димитър Р. Мусина през Възраждането (Четата на поп Харитон). Плевен, 2007.
  • Отец Данаил Мусински. Дневникът на един свещеник 1941 – 1962. Съст. Ив. Радев. С., 2009.

Други[редактиране | редактиране на кода]

За връзка с общинската администрация моля ползвайте e-mail: danitca@abv.bg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]