Мусине Кокалари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мусине Кокалари
албанска писателка и политик
Musine Kokalari.jpg
Родена
Починала
13 август 1983 г. (66 г.)
Националност Флаг на Албания Албания
Мусине Кокалари в Общомедия

Мусине Кокаларе (на албански: Musine Kokalari) е албанска писателка на проза и политик от предкомунистическия период на Албания. Тя е основателка на Социалдемократическата партия на Албания през 1943 година.[1] Кокалари е първата жена-писател в Албания.[2] След кратко участие в политиката през Втората световна война тя е преследвана от комунистическия режим в Албания и е забранено да пише повече. Умира в бедност и пълна изолация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мусине Кокалари е родена на 10 февруари 1917 г. в Адана, Югоизточна Турция в патриотично и политически активно семейство с произход от Аргирокастро в Албания. През 1920 г. заедно със семейството си се завръща в Албания. Мусине от рано започва да придобива вкус за книги и желание за знание, тъй като брат ѝ Весим работи в книжарница в Тирана в средата на 30-те години на 20 век. През януари 1938 година тя заминава за Рим да учи литература в местния университет и завършва през 1941 година с теза, свързана с Наим Фрашъри. Нейният престой във вечния град ѝ дава ефимерен поглед в завладяващия свят на интелектуалната креативност, а единствената ѝ цел след завръщането ѝ е да стане писателка.

През 1943 г., тя казва на приятел „Искам да пиша, да пиша, само да пиша произведения и да нямам нищо общо с политиката“.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

На възраст от 24 години тя вече е публикувала колекция от 80 страници приказки на нейния роден аргирокастрийски диалект: Както разказваше старата ми майка (на албански: Siç me thotë nënua plakë), Тирана, 1941. Тази историческа колекция, силно повлияна от фолклора на говорещите тоски албанци и от ежедневните борби на жените в Аргирокастро, е смята за първото литературно произведение написано и публикувано от жена в Албания. Ценността на колекцията е в живия диалект на Аргирокастро и преобладаващите нрави в региона.[2] Кокалари нарича книгата „огледалото на един свят, минал през прехода от на детството на момичето с неговите мелодии и първите години на сватбата към света на зрялата жена, още веднъж вързана с тежките вериги на робството на патриархалния фанатизъм“.

Три години по-късно, въпреки превратностите на Втората световна война, Кокалари, която по това време е на двадесет и седем, успява да публикува по-голяма колекция от кратки истории и есета на тема „Как живота се люлее“, Тирана, 1944. Тази творба дълга общо 348 страници я установява все повече като писателка. Третият том на нейните фолклорни истории е озаглавен „Около сърцето“ (на албански: Rreth vatrës), Tirana, 1944.

След Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Снимка, заснета по време на процеса ѝ през 1946 година

След края на Втората световна война, Кокалари отваря книжарница и е поканена да стане член на Албанската лига на писателите и художниците, която е създадена на 7 октомври 1945 година с председател Сейфула Малешова. Двамата ѝ братя Мумтаз и Вейсим са екзекутирани без процес от комунистите на 12 ноември 1944 г., при което тя търси справедливост. Поради близостта си с братята си и участието ѝ в Социалдемократическата партия и нейния вестник Zëri i lirisë („Глас на свободата“) Кокалари е арестувана на 17 януари 1946 година едновременно с Малешова и на 2 юли 1946 г. е осъдена от военен съд на 20 години затвор като „саботьор и враг на народа“[3]

Точно преди ареста си тя изпраща писмо до Съюзниците, които все още се намират в албанската столица Тирана. В писмото си тя настоява за свободни избори и свобода на изразяването. На процеса си Кокалари казва следното:[3]

Няма нужда да съм комунистка, за да обичам страната си. Обичам страната си дори и да не съм комунистка. Обичам нейният прогрес. Хвалите се, че сте спечилили войната и сега сте победители и искате да отстраните тези, които наричате политически опоненти. Аз мисля различно, но обичам страната си. Наказвате ме за моите идеали!

През 1964 г. след 18 години в затвора в Бурел, в окръг Мати, изолирана и под постоянно наблюдение тя прекарва следващите 19 години като интернирана в Ръшен, Северна Албания. Там работи като улична метачка.[4] Никога не ѝ е позволено да поднови писателската си дейност.[3] Въпреки че е болна в последен стадий от рак ѝ е отказано болнично легло. Тя умира на 14 август 1983 година.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Кокалари е един от първите вкарани в затвора писатели, включени през 1960 г. от Комитета на тримата (предшественик на Международния ПЕН-клуб).[3] През 1993 г. Кокалари е обявена посмъртно за Мъченица за демокрация от президента на Албания, а училище в Тирана носи нейното име.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Musine Kokalari: Dashuria ime italiane. // Ikubinfo.com. (на албански)
  2. а б Wilson, Katharina. An Encyclopedia of continental women writers. Т. 2. ISBN 0-8240-8547-7. с. 646.
  3. а б в г д 1960: Musine Kokalari. // International Pen.
  4. Moisiu, Rajmonda. Appreciation for Musine Kokalari and Imprisoned Writers in the World!. // Fjala e Lire, 7 юли 2010.

Тази статия съдържа информация от Frosina.org и е използвана с разрешение. Much of this text appears in: Robert Elsie, Albanian literature: a short history, Centre for Albanian Studies, London 2005, p. 157.