Мустакато тръстикарче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мустакат синигер
Panurus biarmicus -Oare Marshes, Kent, England -male-8 (3).jpg
мустакат синигер
Panurus biarmicus -Oare Marshes, Kent, England -female-8 (2).jpg
мустакат синигер
Природозащитен статут
Червена книга на България
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Passeriformes Врабчоподобни
семейство: Panuridae
род: Panurus Мустакати
тръстикарчета
вид: Panurus
biarmicus
Мустакато
тръстикарче
Научно наименование
Уикивидове Panurus biarmicus
Linnaeus, 1758[3][4][5]
мустакат синигер в Общомедия

Мустакато тръстикарче[6], мустакат синигер[7], мустакатка[7] (Panurus biarmicus) – вид птица от семейство Panuridae. Среща се и в България.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Мустакатите тръстикарчета достигат големина 14 – 15,5 cm.[8] При тях се наблюдават и полов и възрастов диморфизъм. Опашката е дълга и стъпаловидна. Мъжкият е с кафяв гръб и сива глава, с черно мустаче под окото. Отдолу е белезникав, с охрист корем и черно подопашие. Женската е без мустаче, главата и подопашката са кафяви. Младите наподобяват женската, но са с черни перца по гърба.[8] Издават звуци наподобяващи звънливо “цвин-цвин".

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Среща се разпокъсано в цяла Евразия – от Великобритания до Япония. Обитава водоеми, обрасли с блатна растителност. В България гнезди на някои обрасли с тръстика места по Дунавското крайбрежие, край езерата Шабла и Дуранкулак, и край Бургаските езера.[2] През зимата се събира в ята и се скита в търсене на храна из тръстикови масиви край любимите му блата и езера.

В България се среща целогодишно. Начинът на скитане през зимата – на шумни ята, го прави по-лесно забележим през този сезон.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Най-често събират храната си от тръстиките и от земята.[7] През лятото се хранят с насекоми и паяци, а през зимата – предимно със семена на тръстики и други растения.[7]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено гнезди на колонии (т.е. много двойки си правят гнездата в близост едно до друго). Гнездото е разположено ниско в тръстиката и е кръгло, чашкообразно. Снасят се 5 – 7 яйца, които се мътят около 12 дена и от двамата родители. Грижите за потомството в гнездото продължават 9 – 12 дена. За една година могат да се отгледат две люпила.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) BirdLife International. Panurus biarmicus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.2. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 26 November 2013.
  2. а б Червена книга на Република България. Мустакато тръстикарче. Посетен на 10 март 2014
  3. указано в: IOC World Bird List Version 8.2
  4. указано в: Q56253948
  5. указано в: eBird Taxonomy v2018
  6. Определител на гнездящите птици в България, сайт на Българското дружество за защита на птиците
  7. а б в г Нанкинов, Димитър. Изследвания върху фауната на България. Птици - Aves, разред Врабчоподобни - Passeriformes. София, ЕТО ООД, 2009. с. 187-192.
  8. а б Collins Bird Guide, second edition. London, HarperCollins, 2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]