Мустафа Чаушев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мустафа Чаушев
Псевдоним Българският Шарл Азнавур, Джиджи
Роден
Мустафа Арифов Чаушев
10 април 1943 г. (1943-04-10) (72 г.)
Стил поп, поп-фолк
Глас баритон
Активни години 1961–2015
Музикален издател Балкантон, Мега Музика, UBP, Унисон, Перфект аудио, Стефкос Мюзик, Рива Саунд
Свързани изпълнители Росица Кирилова, Тони Дачева, Лили Иванова, Йорданка Христова, Мая Нешкова, Маргарита Хранова, Борислав Грънчаров, Борис Гуджунов, Боян Иванов, Ажда Чаушева

Мустафа Чаушев е български поп-певец, наричан "българският Шарл Азнавур". В родния си град е наричан "Джиджи". [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мустафа Чаушев е роден на 10 април 1943 г. в град Шумен. Първата му сценична изява е през 1961 г., на абитурентския му бал. Още в казармата в Смолян става диригент на хор и пее с оркестър. Там получава първите си покани от БНР за звукозаписна дейност. След започва работа с оркестър „Шумен“ и се изявява в най-известните заведения на Шумен, докато в казиното на града конкуренция им прави актьорът Тодор Колев. После идват и първите прояви на концертния подиум, през 1964 г. в родния му град. През 1965 г. осъществява първото си турне в Сърбия – за 6 месеца, за което му помага Астор. Две години по-късно, през 1967 г., започва усилени записи в БНР на турски песни, броят на които надхвърля числото 100. През 1968 г. завършва първия випуск на Естрадния отдел на Държавната консерватория в класа на Ирина Чмихова, заедно с Мими Иванова, Йордан Марчинков, Ангелина Баева и Петър Чернев. Истинският му пробив идва, когато записва песента „Жената на моя приятел“ на френския изпълнител Адамо. Дебютира на голямата сцена през 1969 г. и става популярен с изпълнения на шлагери, много от които композирани от големия Тончо Русев. Същата година излиза първата му малка плоча с песни на турски език – "Дилайла", "Един ден от живота", "Не ме изоставяй" и "Не вярвам в любовта ти". Първите му записи на български са "Мой живот" и "Нямаш време за мен", издадени на малка плоча. Прави кавър на турски език на хита "Делфините" (м. Димитър Вълчев, т. Димитър Керелезов), с която Йорданка Христова печели първа награда на "Златният Орфей". Става солист на оркестър "Балкантон" с диригент Димитър Ганев), с които работи повече от две години. С преводната песен "Нямаш време ти за мен" по текст на Надежда Захариева става "Новият глас на радио София" през 1969 г. През 1970 г. осъществява две концертни турнета в Русия – съвместно с Лили Иванова, а през следващите години многократно гостува там със самостоятелни шоу програми. Песента "Мое слънце" (м. Морис Аладжем, т. Димитър Ценов) става "Мелодия на годината" за месец май през 1971 г., а "Момчето и вятъра" – трета награда на радиоконкурса "Пролет". Това потвърждава летящия старт на певеца. Сред песните, които изпълнява, награди получават: "Зимно море" (м. Тончо Русев, т. Петър Караангов) – първа награда на първото издание на фестивала "Бургас и морето" (1973 г.), "Незнайният моряк" (м. Христо Ковачев, т. Емил Розин) – първа награда и награда на публиката на фестивала "Песни за Варна" (1974 г.), "Пролет" (м. Тончо Русев, т. Дамян Дамянов) – втора награда на Пролетния радиоконкурс (1974 г.) Същата година издава първата си малка плоча в Турция. През 1975 година се представя на най-големия форум по това време в Европа – "Шлагерфестивал", Дрезден и записва дебютния си албум "Една мечта". Хитове от този албум са: "Една мечта" (м. Тончо Русев, т. Надежда Захариева), "Пролет" (м. Тончо Русев, т. Дамян Дамянов), "Любов за теб" (б. т. Надежда Захариева), "Китка за теб" (б. т. Георги Начев, ар. Тончо Русев), "Ако си отиде изведнъж" (б. т. Надежда Захариева, ар. Тончо Русев), както и песента "Никой в теб не вижда любовта" (б. т. Надежда Захариева, ар. Тенко Славов) – първият български вариант на песента "Циганинът" на Хосе Фелисиано, които и до ден-днешен се приемат с огромен успех. Същата година отново публиката засвидетелства любовта си към него, като обявява песента "Оня мой неизвестен връстник" (м. Тончо Русев, т. Петър Караангов) за Мелодия на месец октомври в едноименната класация "Мелодия на годината". Бил е солист на Ленинградския диксиленд и Московския мюзикхол. Втория си самостоятелен албум – "Тайна" – записва през 1979 г. и отново прави мегахитове, като "За две ръце" (м. Тончо Русев, т. Евтим Евтимов, ар. Панайот Славчев), „Таня" (м. Стефан Димитров, т. Миряна Башева), "Ти си вечно покрай мен" (б. т. Георги Начев, ар. Тончо русев), "Елиза" (б. т. Надежда Захариева), "Чарли" (б. т. Надежда Захариева). Българската публика търси все повече албумите на певеца и той записва следващите си три албума (през две години): "Шехерезада" (1980 г.), "Признание" (1982 г.), "Погледни ме в очите" (1984 г.). Взривява концертните зали с хитовете: "Линда", "Шехерезада", "Нежни погледи", "Обещание за вечност", "За две ръце", "Ти си вечно покрай мен", "Кажи ми, Кармен", "Завинаги жена си остани", "Признание", "Една любов забравена", "Танцьорката", "Погледни ме в очите", "Добре дошла, любов", "Песничка" и други от тези три албума. Издава голяма плоча в Турция – 1982 г. През 1985 г. настъпва възродителният процес в България и Мустафа Чаушев е принуден да смени името си на Демир Чаушев. Това сякаш му носи още по-голям късмет. Следващите три албума: "Злато мое" (1986 г.), "Обич моя" (1988 г.) и "Мъко моя" (1990 г.), които са съответно златна, платинена и диамантена плочи. "Мъко моя" е първата диамантена плоча в България и тези албуми достигат невиждани тиражи в страната и чужбина. Говори се, че почти във всяка българска къща има плоча на Мустафа Чаушев. Мигновенно е разграбен и следващият албум – "Тук е моят дом" (1991 г., Унисон). Заглавната песен по музика на Асен Драгнев и текст Александър Александров се превръща в химн на демократичните промени и много митинги са започвали и завършвали с нея. Следват самостоятелните албуми "С песен в сърцето" (Рива саунд), "Сто пъти по сто" (Перфект аудио) и съвместен албум с Тони Дачева и оркестър "Кристал", излязал през 1995 г. От този албум голяма популярност придобива поп-фолк хитът на 90-те "Шоколади, бонбони", който е по текст на Чаушев и е дуетна песен на певеца с Тони Дачева. През това време се появяват няколко аудиокасети с избрани песни от Балкантон, UBP, "Мега Музика", както и албум на турски език. Взема участие на международен фестивал на турско говорящите страни – '97, и се представя в дует с дъщеря си Ажда. През 2000 г. печели Първа награда на фестивала "Пирин фолк" – Сандански с песента "Жива да си" (м. Пламен Велинов, т. Надежда Захариева), която е бонус в албума му "На върха" (2001 г., СтефКос Мюзик). В него записва първия си дует с дъщеря си Ажда – "Момиче, коя си ти?". През 2001 г. е обявен за почетен гражданин на турския град Орхангаза, заедно с Росица Кирилова. През 2003 г. певецът празнува грандиозно в Зала 1 на НДК своя 60-годишен юбилей и 40 години на сцена. На него пеят: Йорданка Христова, Мими Иванова, Маргарита Хранова, Росица Кирилова, Ваня Костова, Борис Гуджунов, Боян Иванов, Борислав Грънчаров и други. Залата e твърде малка, за да побере всички почитатели на певческото майсторство на Мустафа Чаушев. На концерта се представя и дъщеря му Ажда и изпяват с баща си дуета "Татко", които е единствената нова песен в поредния албум с най-доброто от певеца – "Къде сте приятели?" (2003 г., Рива саунд). Този албум включва най-популярните му български песни в нови аранжименти. През същата година e удостоен със Златния почетен знак на Община Шумен и е обявен за почетен гражданин на Шумен "за изключителни заслуги към естрадната музика, разпространение на българската песен в страната и чужбина и във връзка с неговата шестдесет годишнина". [2]. Имал е турнета в Сърбия, Полша, Чехия, Алжир, Тунис, Мароко, Куба, всички съветски републики и най - често Турция. Участва във фестивала на етносите "Ръка за ръка" през септември 2003 г. През 2008 г. Мустафа Чаушев празнува своя 65-годишен юбилей и 45 години сценична дейност с голям концерт, отново в зала 1 на НДК. Негови специални гости са Лили Иванова, Мая Нешкова, Росица Кирилова, а в рамките на спектакъла дъщеря му Ажда представя дебютния си солов албум „Оф, оф”. През лятото на 2015 г. Мустафа Чаушев с негови колеги-певци изпълнява серия юбилейни концерти по случай 50-годишната му сценична дейност под надслов "50 години с песните на Мустафа Чаушев" в градовете Русе, Добрич и Шумен. Следва голям бенефисен концерт на 15 август 2015 г. в Летния театър на Бургас с участието нa Ажда, Йорданка Христова, Тони Дачева и Росица Кирилова, като с него слага край на певческата си карира. През същата година издава албума си "50 години с песните на Мустафа Чаушев", включващ 22 песни с послеслов: "Посвещавам този диск на жена ми, дъщеря ми и всички приятели и почитатели, които ме обичат." [3] [4] [5]
На 13 ноември 2015 г. в София, в "Рейнбоу плаза", следва втори голям юбилеен концерт "50 години с песните на Мустафа Чаушев" с участието на Ажда, Йорданка Христова, Росица Кирилова, Тони Дачева и Мая Нешкова [6][7]
На 15 декември 2015 г. в Държавна опера – Пловдив се провежда последният от серията концерти "50 години с песните на Мустафа Чаушев". [8]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Трета награда на радиоконкурса "Пролет" за песента "Момчето и вятъра" (1972)
  • Първа награда на конкурса "Песни за Бургас, морето и неговите трудови хора" за песента "Зимно море" (1973)
  • Първа награда от конкурса "Песни за Варна" за песента "Незнайният моряк" (1974)
  • Наградата на публиката от конкурса "Песни за Варна" за песента "Незнайният моряк" (1974)
  • Втора награда на радиоконкурса "Пролет" за песента "Пролет" (1974)
  • Първа награда на фествала "Пирин фолк" за песента "Жива да си" (2000)
  • Почетен гражданин на турския град Орхангаза (2001)
  • Почетен златен знак и почетен гражданин на Шумен (2003)
  • Награда "Златна лира" от ЕАЗИПА (2010)
  • Награда за изключителен принос в областта на българската популярна музика и култура от Клуба на илюзионистите в България (2016)

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • Една мечта (1975)
  • Тайна (1979)
  • Шехерезада (1980)
  • Признание (1982)
  • Погледни ме в очите (1984)
  • Злато мое (1986)
  • Обич моя (1988)
  • Мъко моя (1990)
  • Тук е моят дом (1991)
  • Хитовете на Мустафа Чаушев (1992)
  • Мустафа Чаушев пее на турски език (1992)
  • С песента в сърцето (1994)
  • Мустафа Чаушев с Тони Дачева и оркестър Кристал (1995)
  • Сто пъти по сто (1996)
  • На върха (2001)
  • Богатство (2008)

Мини албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • Мой живот (1970)
  • Не ме изоставяй (1970)
  • Щом сме с песента (1972)
  • Китка за теб (1974)
  • Безкраен празник (1974)
  • Оня мой неизвестен връстник (1975)
  • Надежда (1976)
  • Ще съжаляваш за мен (1980)

Компилации[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-хубавите песни на Мустафа Чаушев – 1 част (1993)
  • Най-хубавите песни на Мустафа Чаушев – 2 част (1993)
  • Къде сте приятели? (2003)
  • Любовта е жива – песни по текстове на Жива Кюлджиева (2007)
  • Животът е надежда – песни по текстове на Надежда Захариева (2007)
  • 50 години с песните на Мустафа Чаушев (2015)

Други песни[редактиране | редактиране на кода]

  • "Мило лято" – м. Саам, т. Светломир Димитров, съпровожда оркестър Никола Чалашканов – от малка плоча "Танцувайте непрекъснато" (1970)
  • "Жълтата река" – б. т. Димитър Ценов, съпровожда вокална група и оркестър Балкантон, диригент: Димитър Ганев – от албума "Коктейл Балкантон" (1972)
  • "Мое слънце" – м. Морис Аладжев, т. Димитър Ценов, съпровожда ЕОКТР, диригент: Ангел Заберски – Мелодия на годината – август (1972)
  • "Момчето и вятъра" – м. Морис Аладжем, т. Димитър Ценов, съпровожда ЕОБРТ, диригент: Вили Казасян – от албума "Коктейл Балкантон" (1972)
  • "Пеперуди" – м. Тончо Русев, т. Дамян Дамянов, съпровожда вокална група и оркестър Балкантон, диригент: Димитър Ганев – от албума "Коктейл Балкантон" (1972)
  • "Който пее, зло не мисли" – м. и ар. Мишо Ваклинов, т. Б. Игнатов, съпровожда ЕО, диригент: Ангел Заберски – от албума "Избрани песни '76"
  • "Незнайният моряк" – м. Христо Ковачев, т. Емил Розин, ар. Томи Димчев, съпровожда ЕОКТР, диригент: Вили Казасян – от албума "Пеем за нашето време" (1976)
  • "Любима жена" – дует с Ажда – м. и ар. Кирил Икономов, т. Георги Севеклиев – от албума на Кирил Икономов "За приятелите наши" (2005)
  • "Живей за мен" – дует с Мая Нешкова – м., т. и ар. Кирил Икономов (2008)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]