Мустафа Чаушев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мустафа Чаушев
български поп-певец
Мустафа Чаушев 
Роден: 10 април 1943 г. (72 г.)

Мустафа Чаушев е български певец, наричан "българският Шарл Азнавур". Роден е на 10 април 1943 година в Шумен, където завършва гимназия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Първата му сценична изява е през 1961 година, на абитурентския му бал. Още в казармата в Смолян става диригент на хор и пее с оркестър. Там получава първите си покани от БНР за звукозаписна дейност. После идват и първите прояви на концертния подиум през 1964 година в родния му град. През 1965 година осъществява първото си турне в Сърбия - за 6 месеца. Две години по-късно, през 1967 година, започва усилени записи в БНР на турски песни, броят на които надхвърля числото 100. През 1968 година завършва първия випуск на естрадния отдел на държавната консерватория в класа на Ирина Чмихова, заедно с Мими Иванова, Йордан Марчинков, Ангелина Баева и Петър Чернев. Дебютира на голямата сцена през 1969 година и става популярен с изпълнението на шлагери, много от които композирани от големия Тончо Русев. Същата година излиза първата му малка плоча с песни на турски език - "Дилайла", "Един ден от живота", "Не ме изоставяй" и "Не вярвам в любовта ти". Първите му записи на български са "Мой живот" и "Нямаш време за мен", издадени на малка плоча. Прави кавър на турски език на хита "Делфините" (м. Димитър Вълчев, т. Димитър Керелезов), с който Йорданка Христова печели първа награда на "Златният Орфей". Става солист на оркестър "Балкантон" с диригент Димитър Ганев, с които работи повече от две години. С преводната песен "Нямаш време ти за мен" по текст на Надежда Захариева става "Новият глас на радио София" през 1969 година. През 1970 година осъществява две концертни турнета в Русия - съвместно с Лили Иванова, а през следващите години многократно гостува там със самостоятелни шоу програми. "Мое слънце" (м. Морис Аладжем, т. Димитър Ценов) става Мелодия на месец май през 1971 година, а "Момчето и вятъра" - трета награда на Пролетния радиоконкурс. Това потвърждава летящия старт на певеца. Сред песните, които изпълнява, награди получават: "Зимно море" (м. Тончо Русев, т. Петър Караангов) - първа награда на първото издание на фестивала "Бургас и морето" (1973 г.), "Незнайният моряк" (м. Христо Ковачев, т. Емил Розин) - първа награда и награда на публиката на фестивала "Песни за Варна" (1974 г.), "Пролет" (м. Тончо Русев, т. Дамян Дамянов) - втора награда на Пролетния радиоконкурс (1974 г.) Същата година издава първата си малка плоча в Турция. През 1975 година се представя на най-големия форум по това време в Европа – „Шлагерфестивал" - Дрезден и издава дебютния си албум "Една мечта". Невероятните хитове от този албум: "Една мечта" (м. Тончо Русев, т. Надежда Захариева), "Пролет" (м. Тончо Русев, т. Дамян Дамянов), "Любов за теб" (б. т. Надежда Захариева), "Китка за теб" (б. т. Георги Начев, ар. Тончо Русев), "Ако си отиде изведнъж" (б. т. Надежда Захариева, ар. Тончо Русев) са в неговия репертоар и до сега и се приемат с огромен успех. Същата година отново публиката засвидетелства любовта си към него, като обявява песента "Оня мой неизвестен връстник" (м. Тончо Русев, т. Петър Караангов) за Мелодия на месец октомври в едноименната класация. Солист на ленинградския диксиленд и московския мюзикхол. Втория си самостоятелен албум - "Тайна" - издава през 1979 година и отново прави мегахитове, като "За две ръце" (м. Тончо Русев, т. Евтим Евтимов, ар. Панайот Славчев), „Таня" (м. Стефан Димитров, т. Миряна Башева), "Ти си вечно покрай мен" (б. т. Георги Начев, ар. Тончо русев), "Елиза" (б. т. Надежда Захариева), "Чарли" (б. т. Надежда Захариева). Българската публика търси все повече албумите на певеца и той издава следващите си три албума през две години: "Шехерезада" (1980 г.), "Признание" (1982 г.), "Погледни ме в очите" (1984 г.). Взривява концертните зали с хитовете: "Линда", "Шехерезада", "Нежни погледи", "Обещание за вечност", "За две ръце", "Ти си вечно покрай мен", "Кажи ми, Кармен", "Завинаги жена си остани", "Признание", "Една любов забравена", "Танцьорката", "Погледни ме в очите", "Добре дошла, любов", "Песничка" и други от тези три албума. Издава голяма плоча в Турция - 1982 година. През 1985 година настъпва възродителният процес в България и Мустафа Чаушев е принуден да си смени името на Демир Чаушев. Това сякаш му носи още по-голям късмет. Следващите три албума - "Злато мое" (1986 г.), "Обич моя" (1988 г.) и "Мъко моя" (1990 г.), се превръщат съответно в златна, платинена и диамантена плочи. "Мъко моя" е първата диамантена плоча в България и тези албуми достигат невиждани тиражи в страната и чужбина. Говори се, че почти във всяка българска къща има плоча на Мустафа Чаушев. Мигновенно е разграбен и следващият албум - "Тук е моят дом" (1991 г., Унисон). Заглавната песен по музика на Асен Драгнев и текст Александър Александров се превръща в химн на демократичните промени и много митинги са започвали и завършвали с нея. Следват самостоятелните албуми: "С песен в сърцето" (Рива саунд), "Сто пъти по сто" (Перфект аудио) и съвместен албум с Тони Дачева и оркестър Кристал. През това време се появяват няколко аудиокасети с избрани песни от Балкантон, UBP, Мега музика, както и албум на турски език. Взема участие на международен фестивал на турско говорящите страни - '97, и се представя в дует с дъщеря си Ажда. През 2000 година печели Първа награда на фестивала "Пирин фолк" - Сандански с песента "Жива да си" (м. Пламен Велинов, т. Надежда Захариева), която е бонус в последна му албум с нови песни "На върха" (2001 г., Стефкос мюзик). В този си албум прави първия си дует с дъщеря си Ажда - "Момиче, коя си ти?". През 2003 година певецът отпразнува грандиозно в зала 1 на НДК своя 60-годишен юбилей и 40 години на сцена. На него са пеят: Йорданка Христова, Мими Иванова, Маргарита Хранова, Росица Кирилова, Ваня Костова, Борис Гуджунов, Боян Иванов, Борислав Грънчаров и други. Залата e твърде малка, за да побере всички почитатели на певческото майсторство на Мустафа Чаушев. На концерта се представя зашеметяващо дъщеря му Ажда и изпяват с баща си дуета "Татко", които е единствената нова песен в поредния the best албум "Къде сте приятели?" (2003 г., Рива саунд). Този албум включва най-популярните му български песни в нови аранжименти. През същата година става почетен гражданин на Шумен, а две години по-рано е обявен и за почетен гражданин на турския град Орхангаза, заедно с Росица Кирилова. Имал е турнета в Сърбия, Полша, Чехия, Алжир, Тунис, Мароко, Куба, всички съветски републики и най - често Турция. Участва във фестивала на етносите "Ръка за ръка" през септември 2003 година. През 2008 година Мустафа Чаушев отпразнува своя 65-годишен юбилей и 45 години сценична дейност с голям концерт, отново в зала 1 на НДК. Негови специални гости са Лили Иванова, Мая Нешкова, Росица Кирилова, а в рамките на спектакъла дъщеря му Ажда представя дебютния си солов албум „Оф, оф”. През лятото на 2015 година Мустафа Чаушев изпълнява концертите си "Мустафа Чаушев - 50 години на сцена" в Добрич и Шумен. След 50 години сценична дейност, на 15. 08. 2015 година, изпълнява песни на бенефисния си тричасов концерт под надслов "50 години с песните на Мустафа Чаушев" в Летния театър на Бургас с участието на дъщеря си Ажда, Йорданка Христова, Тони Дачева и Росица Кирилова, като с този последен концерт слага край на певческата си кариера. През същата година издава албума си "50 години с песните на Мустафа Чаушев", събрал 22 песни, с послеслов: "Посвещавам този диск на жена ми, дъщеря ми и всички приятели и почитатели, които ме обичат." [1] [2] [3]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Първа награда на конкурса "Песни за Бургас, морето и неговите трудови хора" за песента "Зимно море" (1973)
  • Първа награда от конкурса "Песни за Варна" за песента "Незнайният моряк"
  • Първа награда на фествала "Пирин фолк" за песента "Жива да си" (2000)
  • Наградата на публиката от конкурса "Песни за Варна" за песента "Незнайният моряк"
  • Втора награда на радиоконкурса "Пролет" за песента "Пролет" (1974)

Албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • Мой живот (1970)
  • Не ме изоставяй (1970)
  • Щом сме с песента (1972)
  • Китка за теб (1974)
  • Безкраен празник (1974)
  • Оня мой неизвестен връстник (1975)
  • Една мечта (1975)
  • Надежда (1976)
  • Тайна (1979)
  • Шехерезада (1980)
  • Ще съжаляваш за мен (1980)
  • Признание (1982)
  • Погледни ме в очите (1984)
  • Злато мое (1986)
  • Обич моя (1988)
  • Мъко моя (1990)
  • Тук е моят дом (1991)
  • Хитове (1992)
  • Мустафа Чаушев пее на турски език (1992)
  • Най-хубавите песни на Мустафа Чаушев - 1 част (1993)
  • Най-хубавите песни на Мустафа Чаушев - 2 част (1993)
  • С песента в сърцето (1994)
  • Мустафа Чаушев с Тони Дачева и оркестър Кристал (1995)
  • Сто пъти по сто (1996)
  • На върха (2001)
  • Къде сте приятели? (2003)
  • Любовта е жива - песни по текстове на Жива Кюлджиева (2007)
  • Животът е надежда - песни по текстове на Надежда Захариева (2007)
  • Богатство (2008)
  • 50 години с песните на Мустафа Чаушев (2015)

Други песни на Мустафа Чаушев[редактиране | редактиране на кода]

  • "Мило лято" - м. Саам, т. Светломир Димитров, съпровожда оркестър Никола Чалашканов - от малка плоча "Танцувайте непрекъснато" (1970)
  • "Жълтата река" - б. т. Димитър Ценов, съпровожда вокална група и оркестър Балкантон, диригент Димитър Ганев - от албума "Коктейл Балкантон" (1972)
  • "Мое слънце" - м. Морис Аладжев, т. Димитър Ценов, съпровожда ЕОКТР, диригент Ангел Заберски - Мелодия на годината - август (1972)
  • "Момчето и вятъра" - м. Морис Аладжем, т. Димитър Ценов, съпровожда ЕОБРТ, диригент Вили Казасян - от албума "Коктейл Балкантон" (1972)
  • "Пеперуди" - м. Тончо Русев, т. Дамян Дамянов, съпровожда вокална група и оркестър Балкантон, диригент Димитър Ганев - от албума "Коктейл Балкантон" (1972)
  • "Който пее, зло не мисли" - м. и ар. Мишо Ваклинов, т. Б. Игнатов, съпровожда ЕО, диригент Ангел Заберски - от албума "Избрани песни '76"
  • "Незнайният моряк" - м. Христо Ковачев, т. Емил Розин, ар. Томи Димчев, съпровожда ЕОКТР, диригент Вили Казасян - от албума "Пеем за нашето време" (1976)
  • "Любима жена" - дует с Ажда - м. и ар. Кирил Икономов, т. Георги Севеклиев - от албума на Кирил Икономов "За приятелите наши" (2005)
  • "Живей за мен" - дует с Мая Нешкова - м., т. и ар. Кирил Икономов (2008)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мустафа Чаушев: Турция ми даваше много пари, но останах верен на България
  2. Мустафа Чаушев: Благодарение на Тончо Русев издадох първата си плоча
  3. Чаушев с 3-часов концерт слиза от голямата сцена