Мустафа паша джамия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мустафа паша джамия
Мустафа паша џамија
Mezquita Mustafa Pasha, Skopie, Macedonia, 2014-04-17, DD 64.JPG
Общ изглед
Centar Municipality OSM.svg
42.0019° с. ш. 21.4354° и. д.
Мустафа паша джамия
Местоположение в Скопие
Вид на храма джамия
Страна Република Македония Република Македония
Населено място Скопие
Вероизповедание сунитски ислям
Архитектурен стил класически османски
Време на изграждане 1492 г.
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
Мустафа паша джамия в Общомедия

Мустафа паша джамия (на македонска литературна норма: Мустафа-пашина џамија, на турски: Mustafa Paşa Camii) е мюсюлмански храм в Скопие, столицата на Република Македония. Джамията е един от най-мпечатляващите ислямски храмове на Балканите.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Джамията се намира между Куршумли хан, църквата „Свети Спас“ и Калето. Джамията заема доминантно място в града и се вижда отвсякъде.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Надписът над входа

На плоча над входната врата има надпис, който казва, че джамията е построена в 898 година от хиджра (= 1492 година от Христа) от скопския феодал Мустафа паша, син на Абдула, везир и видна фигура при султаните Баязид II (1481 - 1512) и Селим I (1512 - 1520), който изгражда със собствени средства джамията, месджит и имарет в двора.[1]

Джамията е упомената и във вакъфнамето на Мустафа паша, легализирано в 920 година (= 1514 - 1515).[1]

Османският пътешественик от XVII век Евлия Челеби отбелязва медресето и джамията на Мустафа паша в Скопие. Българският учител Васил Кънчов записва местно предание, според което джамията е изградена на мястото на християнска църква „Свети Спас“. В джамията английският археолог Артър Еванс намира езически жертвен камък от капище на Силван.[2]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Порталът

В комплекса освен джамията влизат и Мустафа паша тюрбе, в което е погребан починалият през 1519 година Мустафа паша, саркофагът на дъщеря му Уми, шадраванът, както и остатъци от имарета и медресето. Първоначално в комплекса е имало и карвансарай.[1]

Джамията е типичен представител на класическата османска архитектура. Има изчистени и правилни пропорции, голям купол, тънко минаре, трем на северната страна по цялата ширина на четири мраморни колони с три островърхи арки и покрит с три малки купола. В интериора доминира празното пространство, като архитектурната фрагментация е деликатно подчертана.[1]

Изключително впечатляващ е монументалният мраморен портал на джамията, който има богато профилирана правоъгълна рамка, декорирана в горния край с венец от трилистници. Вратата има две дървени крила с декорация в нисък релеф. Крилата са разделени на три полета - в горното има релефни стихове от Корана, а другите са украсени с преплетени геометрични мотиви, прецизно изпълнени с техника кюндекари. Богатата сталактитна декорация в мрамор е особено впечатляваща под шерефето на минарето и при михраба, минбера и другите елементи в интериора, като геометричните и растителните мотиви са изпълнени изключително прецизно. В интериора има много красив резбован дървен махвил по цялата дължина на северозападната стена. Стенописите в интериора са предимно с растителни мотиви. В харима са калиграфски изписани и цитати от Корана, имената Али и Мохамед и имената на четирите праведни халифи.[3] Декорацията пандантивите е предимно от 1937 година.[3] Има запазени следи от четири различни периода с руми мотиви.[4]

Зидарията е в класическия декоративен клоазоне стил - редуване на тухли и камък. Минарето е от камък.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 54.
  2. Васил Кънчов. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, с. 14.
  3. а б Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 57.
  4. а б Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 58.
     Портал „Македония“         Портал „Македония