Мустафа III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мустафа III
Султан на Османската империя
Мустафа III 
Роден: 28 януари 1717 г.
Починал: 21 януари 1774 г. (56 г.)

Мустафа III е 26-ият султан на Османската империя. Роден и умрял в Константинопол (1717-1774) г. Син на Ахмед III, наследил братовчеда си Осман III през 1757 г. Майка му Емине Михришах султан, с рождено име Жанет де Базору, е французойка от семейство на католици. Управлението му съвпада с т.нар. просветен абсолютизъм. Установява дипломатически отношения с Прусия, а след 5 години начело на османците, в Руската империя започва да управлява Екатерина Велика.

Още при поемане на управлението от Мустафа III се разразява седемгодишната война в Европа. Предходно новият османски султан е живял в изолация в Кафеза 28 години. Още с възкачването си на престола започва да го преследва постоянния страх да не бъде отровен от синовете на Осман III. По тази причина непрекъснато и превантивно гълта противоотрови, което се отразява неблагоприятно на здравето му. Пристрастен е към астрономията, литературата и медицината.

Почти всички успехи в управлението си дължи на великия везир Рагъп паша, който наследява в управлението. Регъп паша следва мирна, балансирана и разумна имперска политика във всяко едно отношение.

Управлението на Мустафа III в дългосрочен план е с най-трагичните последици в цялата история на Османската империя. Това е така най-вече заради вкоренения му стремеж на всяка цена да спечели една нова руско-турска война, в която на практика Русия няма какво да губи, а и за конфликта изцяло готовата се оказва не Османската, а Руската империя. За целта на живота и управлението си, Мустафа сменя последователни двама велики везири, които категорично се противят на една нова война с Русия - Рагъп паша и Мехмед паша. [1] Не доживява с малко да види резултата на живота и политиката си - Кючуккайнарджийски мирен договор.

В конфесионален план управлението на Мустафа е известно с толерирането на Фенер и ликвидирането на Охридската архиепископия и Печката патриаршия. По негово време е написана история славянобългарска, което според повечето трактовки бележи началото на българското възраждане.

При управлението на Мустафа III се появява нов феномен - кърджалийството. Също така продължава да се налага системата на милякане, а властта на местните аяни на практика става неограничена. [2]

Половин век след смъртта на Мустафа III, Османската империя моли по принуда руския самодържец да спасява империята, след което и подписва унизителния Ункярискелесийски договор.

Наследен на престола от Абдул Хамид I.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 168. Фабер, Велико Търново., 2000.
  2. История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 160-164. Фабер, Велико Търново., 2000.