Мустафа III
 | Тази статия или раздел от статията има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати. |
| ||||||||||
Мустафа III е 26-ият султан на Османската империя. Роден и умрял в Константинопол (1717-1774) г. Син на Ахмед III, наследил братовчед си Осман III през 1757 г. Майка му Емине Михришах султан, с рождено име Жанет де Базору, е французойка от семейство на католици. Управлението му съвпада с т.нар. просветен абсолютизъм. Установява дипломатически отношения с Прусия.
Външнополитически контекст[редактиране | редактиране на кода]
Още при поемането на управлението от Мустафа III се разразява Седемгодишната война в Европа. Предходно новият османски султан е живял в изолация в Кафеза 28 години. Още с възкачването си на престола започва да го преследва постоянния страх да не бъде отровен от синовете на Осман III. По тази причина непрекъснато и превантивно гълта противоотрови, което се отразява неблагоприятно на здравето му. Пристрастен е към астрономията, литературата и медицината.
Почти всички успехи в управлението си дължи на великия везир Рагъп паша, когото наследява в управлението. Регъп паша следва мирна, балансирана и разумна имперска политика във всяко едно отношение.
Следствие[редактиране | редактиране на кода]
Управлението на Мустафа III в дългосрочен план е с най-трагичните последици в цялата история на Османската империя. Това е така най-вече заради вкоренения му стремеж на всяка цена да спечели една нова руско-турска война, в която на практика Русия няма какво да губи, а и за конфликта изцяло готовата се оказва не Османската, а Руската империя. За целта на живота и управлението си, Мустафа сменя последователни двама велики везири, които категорично се противят на една нова война с Русия - Рагъп паша и Мехмед паша. [1] Не доживява с малко да види резултата на живота и политиката си - Кючуккайнарджийски мирен договор.
В конфесионален план управлението на Мустафа е известно с толерирането на Фенер и т.нар. новогръцко просвещение, както и с ликвидирането на Охридската архиепископия и Печката патриаршия. По негово време е написана история славянобългарска, което според повечето трактовки бележи началото на българското възраждане.
Половин век след смъртта на Мустафа III, Османската империя моли по принуда руския самодържец да спасява империята, след което и подписва унизителния Ункярискелесийски договор.
Съпътстващи събития[редактиране | редактиране на кода]
При управлението на Мустафа III се появява нов феномен - кърджалийството. Също така продължава да се налага системата на маликяне, а властта на местните аяни на практика става неограничена. [2]
Наследен на престола от Абдул Хамид I.
